Блог  |  Актуални теми  ||||
ПИСМО ОТ ЖЕРТВА НА СЕКСУАЛНО НАСИЛИЕ КЪМ НЕЙНИЯТ НАСИЛНИК

 

   В реалният си живот, Лора Йордакиева (позната като Махатмадеви), е изживяла много трудни и тежки моменти, някои от които са твърде жестоки, за да се говори за тях. Има такива, за които Лора е мълчала години наред, а накрая все пак намира сили, за да ги признае. Това я накара да се включи успешно в кампанията # Me Too – Аз Също. В сайта на Лора тук, е показана и статия за това в ‘статии за Лора‘, на стр. 20 (материал 4-ти). За съжаление, в студентските години в живота на Лора, има два изключително тежки случая на сексуално насилие извършено към Лора, единият от които е с известен художник и поет, а другият (първият) е бил с човек изучаващ Богословие (последен курс). Без да изрича имена, Лора просто се подписва и включва към кампанията # Me Too – Аз Също.

   Първият човек, който е наранил в миналото Лора, е напълно неясно къде е сега и какво прави; но вторият мъж, който е насилил в миналото девойката Лора – това е известен художник, поет и писател; той (чрез писмо) се свързва с Лора през 2013 г. – (това е 17-сет години след като е имал сексуално посегателство и насилие към Лора). Интересното е, че след като този човек пише на Лора, самата Лора му отговаря. Писмото, което Лора е написала на своят насилник, се публикува по-долу. Това е изключително лична кореспонденция и Лора не е смятала да я огласява публично, но по настояване на близките на Лора, това се случва. Причината е, че художника, поет и писател, който е приложил някога насилие върху Лора, решава да направи (2018 г.) голяма книга, в която иска да включи и публикува писмото на Лора, което Лора е написала за него през 2013 г. Проблема е в това, че писмото на Лора (както Лора научава), ще е силно видоизменено, съкратено и перифразирано. То ще е подправено и редактирано, и няма да е автентично, а фалшиво. Написалата писмото Лора Йордакиева е запозната с предварителните материали на художника и писател по новата му книга, и е видяла авторското си писмо, абсолютно пренаправено и много редактирано. Авторката на писмото, няма как да позволи автентичният й текст, да се показва в такъв фалшив вид, и ето защо, близките на Лора настояват, колкото и неудобно за самата Лора да е това писмо, то да бъде качено в автентичната му форма на личният сайт на Лора Йордакиева. Ето за това, надолу може да се види цялото писмо на Лора, без измислена редакция. Щом като насилника на Лора смята да показва текста на Лора (писмото от Лора за него) в подправен вид, тогава истинското писмо от Лора, натежава да бъде показано на бял свят!

   На 24.05.2018 г. е обявено, че ще има премиера на голямата книга на художника и писател, който е извършил към Лора насилие (през 1996 г.) – там автора на книгата („Книга на вечността – Всемирната галерия Принц П. Ж“) смята да приложи писмото на Лора, но редактирано, преправено и перифразирано. Ето за това, доста преди премиерата на тази книга, тук се публикува и показва истинското писмо на Лора Йордакиева, което самата Лора е написала към своят насилник през 2013 г. Така авторката на писмото, защитава своето © авторско право, а обявява и истината. Важно е да се знае също и това, че (особено активно) след 2013 г., насилника на Лора пише няколко книги, които посвещава точно на Лора Йордакиева; рисува Лора на портрети (рисувал е Лора и преди това), и обявява самата Лора за ‘своята голяма любов в живота‘ – (тук в сайта www.mahatmadevi.com дори, са качвани не веднъж материали за това). В книги и интервюта, художника и поет насилник, не веднъж си позволява да редактира, перифразира и дописва слова на Лора, и да не ги представя в автентичният им вид. Подобно поведение е недопустимо и не може да бъде изтърпяно. Ако се цитира нещо, трябва да се цитира точно или въобще да не се цитира и показва, тъй като ако то се публикува грешно, тогава истинският му вид може да бъде показан от авторитета отсреща.

   По специално решение на Лора, в материала поместен надолу, се скрива (от авторката на писмото Лора Йордакиева) името на човека, на когото е писано това писмо. По лични съображения на авторката на писмото, което следва, тук ще се оставят само инициалите на творческият псевдоним на получателят на писмото – (инициалите са П. Ж.). Като коректност от страна на авторката, в писмото се оставят с инициали и имената на други хора, за които би било неудобно, че се разкриват определени истини. Тази коректност не е необходимо да я има, но етиката на Лора е такава, че я кара да замълчи имената на някои хора. Това е всичко, което може да се направи за тях в момента (като жест на милост и състрадание), но истината остава и ще бъде заявена напълно открито с показаното писмо на Лора.

   Писмото на Лора е много дълбоко, затрогващо и силно. То тежи, защото това е писмо, което жертвата пише към своят сексуален насилник. За съжаление, това наистина са събития от реалният живот на двама души – на Лора Йордакиева и на силно познат в публичното пространство художник, поет и писател с псевдонима П. Ж. Писмото на Лора е автентично – в него действително Лора, която е жертва на сексуално насилие, пише слова към мъжа, който я е изнасилил. Следва …

 

   Мета данни:

   Писмо написано на 28 април 2013 г.

   Отговор от Махатмадеви (Лора Йордакиева) за П. Ж. (за И. Н. Г.)

   От Lora Yordakieva <mahatmadevi@abv.bg> 

   Изпратено: Понеделник, 2013, Април 29 02:25:30 EEST

   Заглавие на писмото: „МОГЪЩЕСТВОТО НА П. Ж.!“

 

   „Здравей, П. Ж.! Проговарям към теб за първи път след 17-сет години! Видях писмото ти за мен преди три дни. Изтръпнах! Беше вълнуващо и силно драматично!…

   Трябваше ми малко време … време, за да разбера, за каква следа говориш (която имаш към мен) и как си попаднал на нея; как си ме открил! Ти не ми беше подсказал нищо и аз трябваше, сама да се оправя! Вече знам за какво говориш и кой ти е дал насока към мен. Разкрих човека. Той не е направил нещо преднамерено, за да ти подава следа за мен – просто (обясни ми той) ‘е бил оставил свободен коментар към снимка на твоя картина в твой профил в социалната мрежа’ и така по това, ти си ме проследил, защото там е бил посочен адреса на моят сайт (www.mahatmadevi.com). Не съм сигурна, че моят приближен е трябвало да вмъква в неговият коментар, адреса на сайта ми и да споменава нещо за мен, но той го е направил; ти си научил кой е моят личен сайт и си видял в сайта ми от контакти, моят електронен адрес, писал си ми и аз след това явно, съм имала e-mail-а от теб! Признавам, бях притеснена и изненадана, когато видях писмо от теб! Изпитах смесени чувства! Не мога да опиша всичко на куп обаче, след като толкова години с теб, не сме се виждали, нито сме си говорели.

   П. Ж., питаш ли се, как съм се почувствала, когато в пощата си виждам писмо от теб? Питаш ли се, дали съм се чудела, как (и дали) да ти отговоря? Знаеш ли, защо не си говорел с мен всичките тези години? Защо не си ме виждал? Защо съм се била скрила от теб?

   Влез тук, моля:http://picasaweb.google.com/mahatmadevi.gallery - отиди на Галерията ‘Снимки от ежедневието на Лора’, гледай надолу … Там имам качени освен мой снимки, то и такива на важни за мен хора (на някои от важните за мен хора, на които имам снимки). Сред снимките ще видиш и своя. За да я сложа там, ми трябваха 17 г. размисъл! Така и пише там под снимката – виж надписа, виж датата на качване на самата снимка и датата на коментара (не е написан сега, но е от скоро). Да имам там сложена твоя снимка и да съм я поставила там аз самата, това е наистина невъзможно, много трудно да се случи … и все пак, качих твоя снимка, макар че ми трябваше много време, за да си кажа „Да!” за подобно нещо. Сред снимките ще видиш и фотография на поне един твой познат, които знае, че аз и ти се познаваме, но е бил помолен (от мен) да не се издава, че знае, че имаме някаква връзка.

   До преди само няколко дни буквално, за мен беше немислимо да мога да разговарям с теб (и то така приятелски и спокойно).

   Какво помниш от 1996 г.? Тогава, когато ти казваш за мен (цитирам те): „Появи се в живота ми като чудо, и така изчезна!“ - Защо бях изчезнала? Помниш ли, че това, което се случи, аз не го исках!? То стана само, защото аз бях на неподходящото място, в неподходящото време! То стана само, защото ти беше много по-силен от мен и защото, аз нямаше как да си тръгна от мястото, (на което ти ме беше завел) явно, за да направиш с мен онова, което толкова силно желаеше …!

   Тогава ти ми беше казал, че ‘искаш да се видим само, за да ми покажеш твои картини; да видя творчеството ти’. Бях там в чест и като уважение към теб, към творбите ти, а и към И. (която ни запозна), защото очаквах да видя няколко картини с нейният лик. И. я заобичах от мига, в който я видях! Да, исках да видя какво си рисувал. Аз също се занимавам (частично) с рисуване (макар и да не бях ти казвала) и просто се видях с теб, за да разгледам картините ти. Ти каза, че ‘ще ме водиш в твоя Галерия’. На вместо това, аз се озовах с теб в стая в апартамент, без да знам дори в кой квартал на София сме. Не знаех как да си тръгна от там и как да се прибера! Сякаш, бях на друга планета! Къде въобще бяхме? Къде точно ме беше завел? През годините се опитвах да гадая, но така и не го измислих! Кв. „Младост” в последствие, ми приличаше до някъде на мястото, където бяхме, но така и не знам … П. Ж., бях там с теб от учтивост, от уважение към теб, от уважение към творчеството ти, от уважение към И., към всички вас! Бях просто едно малко момиче, което смяташе, че те придружава до Галерията ти, за да разгледа твои картини. Беше тъмно и аз всъщност не знаех, къде точно ме водиш. Доверих ти се! Ти ме заведе в апартамент, който не знам къде изобщо беше, заключи ме, притисна ме … и си взе насила каквото искаше! Беше ненормално силен! Наистина беше много силен! Ако бях продължила да се съпротивлявам, ти пак щеше да си вземеш каквото си намислил, но разликата беше, че освен насилствен сексуален акт, изпълнен към мен (7-дем пъти), щях да съм и напълно пребита до смърт. То ние с теб, се борехме и без това. Ти и така ме нарани физически, психически и емоционално. Притисна ме жестоко. Ти ми остави груби белези от онази нощ. Всеки от нас, си искаше своето – аз да ти се изплъзна; ти да ме приковеш и да ме имаш. … П. Ж., ти си наистина луд и по-луд от теб, аз до ден днешен не съм виждала! Звяр! Вселенски звяр! Ненаситен Вселенски звяр! Безумен си! Тотално! Такава сила! Такава дива страст! 7-дем пъти! … Вече мислех, че никога няма да спреш! … Ти си някаква машина за сперма, която бълва още и още … Върха на продуктивността! Определено, свързан със живота буквално! Тотално!

   Видях, че не мога да те победя тогава. Видях, че съм толкова слаба пред теб … Видях, че наистина съм на неподходящото място в неподходящото време, с най-ненормалния възможен човек. Единствената ми мисъл беше ‘как да избягам’ – не чувах и не възприемах нищо друго; дори теб напълно те изключих! Помня тялото ти върху моето и другото което помня е, че единствената ми мисъл беше ‘как да избягам’, ‘как да се махна от там’!

   Ти говореше някакви неща, които чувах частично, но не ги асимилирах, защото физически и психически бях в агония. Бях в агонията на момиче, което преживява насилие за втори път! Няколко месеца назад, друг мъж преди теб с името Юлиян (Julian) от Богословският факултет (последен курс), ме беше превърнал в своя жертва. Беше най-тежкото събитие в моят живот – събитие, което не съм искала да се случи и събитие, след което ‘се събрах’ много трудно. Преди този човек, аз не съм имала други мъже, нито след него. Бях девствена. Аз просто не исках такова нещо за себе си (да има секс при мен) и не желаех да разгръщам такива емоции и страсти. Имах си личните Духовни практики и от мъже, не съм се интересувала. До съвсем скоро, аз бях дете!

   Не знам дали разбираш, но ти беше мъж, който наранява наранено момиче, което е Дева! Болка на степен върху същество от Сияйната сфера. Болеше П. Ж., много болеше това, което имах с теб само, защото ти умееше да ограбваш! Само, защото си наистина силен!

   П. Ж., ето признанието ми: ако можех, ако имаше как, тогава щях да те убия! За да се предпазя да не ми се случва с теб всичкото това, което стана … Но не можех! Ти беше по-силен от мен! Ти беше над мен във всяко отношение. Ти наистина беше ненормално силен! Сякаш някой е заключил в теб цялата сила на света и ти я приложи върху мен. И никакви техники от което и да е Бойно изкуство, не можех и нямах сила да реализирам към теб. Питах се ‘защо?’ и се гърчех в ръцете ти в пълно недоумение! Нещо беше блокирало моята сила; а на теб, като че ти беше дало десеторно. Помниш ли? Не е да не се съпротивлявах! Помниш ли? Не е да не те молих, да ‘не ме докосваш‘! Помниш ли? Не е да не опитах всичко, за да се махна от там! Помниш ли, колко много исках да не съм там?! Чуваше ли ме, какво ти казвам? Как те моля, да ‘не ме докосваш‘! Или чуваше само дивата си страст и нагона?

   Знаеш ли колко години ми трябваха, за да мога да ‘се събера’ след това, което имах с теб? А и след всичко, да мога да говоря с теб нормално днес (и въобще) – да говоря с теб? Защо смяташ, че съм изчезнала от живота ти на мига след това, което стана тогава?

     О,  П.  Ж.! Аз съм доказателство за твоето Величие!

   О, П. Ж., когато казваш на околните, че ‘получаваш онова, което искаш’, някои хора не ти вярват, но аз знам, че на теб ако не ти дават, знаеш как да вземеш сам! И наистина имаш всичко, което решиш да имаш! Аз съм доказателството за това! Смея да го твърдя!

   О, П. Ж., когато казваш на хората ‘с колко жени си бил’, мнозина не ти вярват за ‘бройките’ и понякога дори ти се надсмиват, но аз П. Ж., аз знам! Знам, че не си получил само онова, което не си поискал! Знам, че имаш всяка жена, която пожелаеш и знам, че дори и тя да не иска да е с теб, ти пак намираш начин, как да я имаш! Знам това П. Ж., защото го преживях! И защото видях какво правиш със жена, която ти казва „Не!”. Ти си агресивен насилник, който има магически способ и черпиш енергия от Лукавия, за да може сам да Го подхранваш със сила! Ти наистина си Мистерията П. Ж., както сам говориш за себе си! Света може да не ти вярва кой си и какво можеш, но аз знам! Аз съм важна за теб, защото съм свидетел на твоята сила! Аз, преживялата с теб толкова дълбоко нещо, съм едновременно твоята жертва и доказателство за твоето Могъщество!

   П. Ж., тогава ти имаше тялото ми, защото беше наистина много силен, и ме използваше както намери за удобно, но съзнанието ми беше концентрирано другаде, а именно, единствената ми мисъл беше ‘как да избягам’! Но не можех! Не можах веднага! Ти не ме пускаше! Ти правеше с мен това, което искаш, свършваше … и после пак свършваше … и пак свършваше … и аз мислех, че вече никога няма да спреш! …!!! Също така мислех, че ако въобще спреш, накрая ти ще ме убиеш, за да няма доказателства за това, какво си вършел с мен! Че си правил всичко, без моето съгласие! Само че, не ме интересуваше в онзи момент, дали ще живея, защото след него, аз бях празна и нямаше никакво значение за мен, дали ще живея или ще умра! … Наистина тогава мислех, че ако въобще спреш, накрая ще ме убиеш, за да няма доказателства за това, какво си вършел насила! Но не, ти се оказа много по-умен! Остави ме именно като доказателство за силата си! Като доказателство, че ти имаш и получаваш абсолютно всичко, което поискаш, и че никой не може да ти казва „Не!”; като доказателство, че над теб нищо друго няма! Ти не заличи следите си (мен), а ме остави напротив, като живо доказателство за твоята сила! Оказа се по-изобретателен, по-находчив! Много умел! Върху мен, ти остави отпечатък за свето Могъщество!

   П. Ж., каквото стана тогава (между мен и теб), аз не съм искала да стане! То се случи само, защото аз бях твърде слаба чисто физически, за да го спра и да те победя!Това е истината.

   П. Ж., аз се впечатлявах от начина, по който ти ме харесваш! Аз се вълнувах от страстта, която ти насочваш към мен! Предусещах желанията ти! Но се опитвах да не разкривам нищо и тъй като не смятах да реализираме никакъв плам, аз се държах делово и премерено приятелски. Аз (мога да кажа че) имах в умът си деликатен мил флирт с теб (като дипломатична игра), но не ‘се закачах’ в никакъв случай на яве, особено така, че ‘да си търся’ секс! Не разкривах мислите си. Външно, не показвах никакви емоции. Аз никога не съм смятала, да стигаме до реален физически сексуален акт! Никога не съм си и помисляла, че ще имаме нещо такова! Аз предсказах обаче на И. още в мига, в който те видях, че ‘ти ще искаш да реализираш сексуално насилие към мен и че ще успееш с начинанието си’! Това бяха първите ми думи за теб, когато И. ни запозна! Това видях и това съобщих. Казах й на И., че ‘ти ще искаш да бъдеш с мен’ и че ‘това ще се случи насила’; също така й казах, че ‘това ще стане в края на месец ноември 1996 г.’. Спонтанно го предрекох, защото така го видях. Интуицията ми го видя и аз това казах.

 

   Когато бях с теб в онзи момент (в който ти ме взе, за да видя картините ти), аз не си давах сметка коя дата е, и че може би е 30 ноември 1996 г. Аз не мислех за нищо лошо, защото бях при теб с чисти мисли и намерения - само, за да видя някои твои картини. Трябваше да протече една среща между мен и теб от 40-50 минути и да си ходя, но не, ти беше намислил друго! Вече ме беше ‘проектирал’ по друг начин! Беше ме избрал, за да реализираш страстта си! Беше толкова хищен, толкова силен!

   Сигурна съм че знаеш, че аз никога не съм искала да съм там в онази ситуация! Не ме разбирай погрешно – теб няма как да не те харесват жените. Ти си сексуален, много страстен, много вълнуващ! Това не го отричам, даже напротив – и аз казвам същото! … Но аз просто не бях тогава там, защото имам намерението да правя нещо сексуално. Аз нямах намерение да бъда с който и да е мъж. Това беше волята ми, желанието ми … Не казвам, че теб не те харесвам, а обяснявам, че просто в живота ми, аз не съм искала да бъда с никой мъжтова беше моят избор, моето решение. Освен това, аз чудесно знаех, че ти имаш жена до теб (точно И., която ни запозна) и въпреки, че тази жена пък има друг законен мъж (Т.), все пак тя имаше връзка с теб (знаех го без да сте ми го казвали); та аз, след като уважавам тази жена (И.), нямах никакво намерение да й вземам нещо (някой), на което (на когото) тя държи. Аз те бях усетила също така, че успоредно с тази жена, която имаш до себе си (И.), ти имаш и сексуални контакти с други жени и момичета (когато е удобно и ако някоя друга жена ти харесва), но И., като че не знае за другите. Отношенията ви са малко странни, но аз знам, че всеки си преценява какво прави и с когото го прави, и това си е негова работа и избор; ето защо, аз на никого не се бъркам и не коментирам нищо – просто ви бях усетила кой какъв е; знаех всичко, но не правех коментари и изявления – знаех нещата, но за себе си. Усетих за теб всичко още, когато те срещнах за първи път. Разбира се, не съм коментирала с никого (освен с И.) най-личните неща, които улових за теб! Аз съм много деликатна и не издавам тайните на хората, които усещам (виждам) с вътрешното си зрение.

 

   Когато ти ми показа картините, които си рисувал, аз видях, че ти си много добър художник. Това даже е малко! Видях, че ти си изключителен художник! Видях, че си гении! Да, и си луд в своята гениалност! Просто, наистина човек на Изкуството от най-висша степен! Ти си впечатляващ творец и умееш да предаваш със замах усещането си, страстта си! Поразителен! Който те оцени като по-малко от поразителен, значи нищо не разбира! Картините ти, творенията ти – те бяха (и са) уникални! Гледах ги като омагьосана! Наистина, ме трогна силно тогава! Творчеството ти, ме привлече ужасно! Бях някъде другаде …

   Но ти ме върна рязко в суровата действителност, стояща от другата страна! Докато ми показваше картините си, една твоя картина, която ти беше нарекъл „Ужас!”, падна на земята, и платното се проби и разкъса. Ти се ядоса и се опита да поправиш картината. Тя падна втори път, а след това и трети път (колко странно!), и се скъса още повече. Това те вбеси и ти изрече ядовити думи! Отиде да оправяш платното на картината, да го залепиш - (каза, че ‘ще го лекуваш!’). Когато се върна след малко, ти беше яростен, а от този момент натам, започна да се държиш и с мен доста грубо. И знаеше, знаеше и разбираше, че не искам да правя нищо (сексуално), но сякаш не ме чуваше … Не ме пусна! И започна да ми говориш, как ‘със секс се занимаваш от 10-сет годишен’, как ‘не може на теб да ти се отказва’ … как ‘си ме избрал и ме искаш повече от всичко на света’! … Как ‘си нереално насочен към Девицата, към мен!’ … „Ужас” – гледах онази твоя картина и предусещах, че ужаса е (запечатан) в очите на жертвата! … Някакво жестоко дежа ву ми подсказваше, коя е жертвата …!

 

   Тогава, ти запали онази свещ …! Онази, дето горяла винаги, когато имаш сексуален акт с някоя жена (както ти ми обясни). Онази свещ, която ще помня до края на живота си, защото ти я запечата в съзнанието ми завинаги! … Тогава осъзнах, че П. Ж. не се шегува и че когато казва нещо, то е вярно! Когато казваш на хората, че ‘си имал толкова много жени’, някои от хората не ти вярват и дори приемат с насмешка думите ти, подценяват те. Аз не съм те подценявала никога, но не смятах да се ‘разписваш’ върху мен като мъж! Аз винаги съм ти вярвала, но сега ти ме накара да осъзная, че си сериозен всеки път, когато заявяваш нещо! Аз го преживях и за това знам и мога да го потвърдя! Мога да гарантирам силата ти и също така, истинността на всяка твоя казана дума! Ти си сериозен като самата Смърт и аз съм тази, която го доказва, защото преживях сериозността на заявленията ти! Аз съм тази, която подчертава твоето Могъщество!

   Тогава имах само два варианта: 1). да те оставя да бъдеш с мен или 2). да ме спукаш от бой и да бъдеш с мен – това бяха вариантите. … Борех се с теб, но ти беше страшно силен! Беше ненормално силен, повече от всеки друг мъж, повече от 10-сет мъже! Това не го очаквах, защото с мен са се опитвали да бъдат и доста други мъже, но аз съм успявала да ги победя, да се махна, да избягам. Теб обаче, не можех да те надвия! Беше уникално силен, по-силен от всичко на света! Сякаш в този момент, някой беше заключил цялата сила на Вселената в теб и ти сега я прилагаше върху мен! Нарани ме! Това беше несправедливо; та аз съм само едно малко момиче! … Това беше жестоко – аз наистина съм Девица! … Защо избра точно мен!? Не беше честно! …

 

   Толкова мъже са се опитвали да бъдат с мен … Успявах да им се изплъзна! … Един от предните пъти, когато бях (живях) в Студентски град, мъж на име Юлиян (Julian), който беше в Богословският факултет последна година, си ме беше набелязал. Харесваше ме от доста време, но аз всеки път намирах начин да се отдалеча от него, да избягам и да не му дам възможност да има нещо с мен. За момент обаче, една късна вечер бях разсеяна и не внимавах само за миг, и тогава платих заради този момент невнимание такава цена, че после исках да сложа край на живота си! Този мъж ме насили сексуално! Беше най-ужасното нещо …! 4-ри дни бях в безсъзнание и след това, месеци се опитвах да се самовъзстановя. Но така и не можех напълно! … На никого нищо не казах и бях съвсем сама в цялата тази ужасна ситуация. Аз съм Девица, която с цялото си същество е такава; която с цялото си желание е такава, и не иска да бъде никаква друга! А се появява един незадоволен мъж, който дебне в късните часове на нощта и намира начин за надмощие … Онзи Юлиян, не можех да го победя! Той ме разби с лукавостта си и с подлият си нрав! С похотта си! … Не съм се поддавала нито за миг; не съм изпадала в изкушение, но той беше преднамерен, подготвен и много силен. Бях се измъквала преди него (и след него) от толкова други мъже, които ме търсеха заради страстта си, но Юлиян беше поставил клопка и един кратък миг, в който загубих концентрация, ми костваше наистина всичко! … Юлиян не беше физически най-силен, но все пак беше доста силен, а най-вече беше лукав и бе измислил начин за победа с хитрост. Така, без да се интересува какво унищожава, просто гледаше да се задоволи … и го направи! Това беше най-черният ден в живота ми! (Всъщност, беше нощ)! … Но аз не казах нищо на никого, тъй като там никой не е бил с мен и нямаше кой да ми повярва, а и на кой, какво да доказвам?! Хората щяха да кажат, че ‘щом съм била там, значи, че съм го искала’. Да, но не бях го искала! Не го исках! … Просто, случайно бях не където трябва, защото човека ме притисна! …

   След това, колкото и да ми беше тежко от всичко, аз се постарах никой никога да не разбере, какво ми се е случило; постарах се да продължа обучението си (по Философия към Софийският университет „Св. Климент Охридски“); да действам с моите си задачи и да се самолекувам психически (а в началото и физически) от травмите. Просто се постарах да продължа пътят си и въпреки това, което ми е причинено, да не се превръщам в насилието на насилника! Да не стана някаква, каквато не бих искала да бъда! … Така минаха месеци.

   После моята приятелка И., (която всъщност имаше тайна връзка с теб), ме запозна с теб и аз видях в момента, (в който аз и ти се срещнахме) всичко, което щеше да се случи по между ни. Това беше първото, което споделих на приятелката ми И. тогава; дори видях, че лошото събитие ще е в края на ноември … Но странно (когато се видях с теб няколко месеца, след като И. ни запозна и беше действително края на ноември 1996 г.), заради това, което ми се беше случило с онзи мъж Юлиян (Julian), аз смятах, че ми се преплитат двата ви образа, и че твоята безумно гореща страст, (която ти силно излъчваше към мен), просто я обърквам с образи и картини от случилото ми се с предният мъж. Смятах, че аз сама ‘проектирам‘ върху теб нещо от съзнанието си от това, което ми се е случило с Юлиян; че от стаен страх, стрес и смут, всичко мое преживяно с мъжа на име Юлиян, все едно го пренасочвам без да искам подсъзнателно към теб. Преплитаха ми се и J. – Jilian (Юлиян) и Jan(П. Ж.) – вие ми се събрахте в един лик на J. – едно голямо главно J., което обединявах в образ, зад който стоеше енергия, която не можех да надвия и победя. Но на 30 ноември 1996 г. (въпреки, че ясно бях видяла с вътрешното си зрение доста време преди това, какво ще ми се случи с теб), аз все едно бях някак си ‘притъпена‘, буквално наивна; гледах на теб като на творец, върху когото счетох, че без да искам, аз като че ‘проектирам‘ картини от случилото ми се с друг човек преди това; мислех, че аз от скрит мой страх ‘прилагам‘ вътре в мен (в съзнанието си) изображения за болезненото сексуално насилие. Тогава не погледнах веднага на ситуацията така, като че ти си за мен опасен, а сметнах, че всичкото това (което се е оказа, че много добре съм предчувствала), са някакви подсъзнателни мой ‘проекции‘. Обърках се. Това ме направи слаба в онзи момент. Оказва се, че аз доказано два пъти в живота си, не съм била достатъчно бдителна. Ти беше напорист и прекалено силен; и онзи Юлиян, беше от мен по-силен.

   Когато ти казвам, че Юлиян (Julian) беше силен и че измисли и намери начин да има надмощие над мен, това скъпи ми П. Ж., беше НИЩО в сравнение с онова, което ти приложи върху мен! Силата, която ти имаше тогава, беше най-странното нещо, с което съм се сблъсквала! (!?). Когато ти вече тръгна с агресия срещу мен, тогава вече не смятах, че си човек! Реших, че само Демон може да има такава мощ! Нямаше друго обяснение! Това не беше човешка сила, а и човек, колкото и да е загубил човешкото в себе си, все щеше да ме чуе, когато му казвам с цялата си искреност, че ‘аз не искам това, което той желае’! Не е, да не го изричах ясно! Не е, да не се борих и да не се молих! И не е, да казвам едно, а да желая друго! Не исках да имам сексуален акт с теб!Онази свещ – ти черпеше сила от нея; в нея беше заключена душата ти и аз улавях това. Беше част от твоята магия! Бях на твой терен, който си подготвил и там имаше амулети, които те зареждаха и ти помагаха. … Борехме се. Бихме се … но ти се оказа в пъти по-силен! … В битката с теб, аз получих болезнени изгаряния от свещта, като най-ужасен отпечатък, огънят остави (както знаеш) върху лявата ми гърда – (белега от това изгаряне, го имам и до ден-днешен там; не можа да се скрие!) – това е белег, който получих, когато ти оставяше върху мен ‘отпечатъка за своето Могъщество‘, както каза тогава. …

   Как можех да забравя сама собственото си предсказание, което бях изрекла (пред И.) в мига, в който те видях?! Защо не слушах интуицията си?! Как бях там с теб, смятайки, че ти ще ми показваш просто и само картини?! Малка и наивна …

 

   През годините си мислех, че е възможно заради това, което ми се е било случило преди време с Юлиян (Julian), да съм се е била наплашила и за това, да не съм успяла тогава да те преборя и теб, но не – (не мога да кажа, че се страхувах от теб); аз опитах всичко, за да се предпазя! Борех се с теб, но не от страх, а само, защото наистина не желаех да имам секс с никого. Но не можех да те победя тогава, понеже ти действително беше върховно по-силен от мен. Такава сила, аз никога не бях виждала в човек! И обикновен Демон дори, няма такава сила! Не те разпознах Кой Демон си (ако си Демон), но човек не беше с мен тогава! Човек – не! Това беше някой, който е равен на Самият Дявол – не по-малко от това! Аз го знам! На никого не мога да обясня, колко невероятна сила имаше в теб, и не съм и опитвала да говоря с хората. Никога не споделих някъде името ти (с лошо) и не казах и дума срещу теб на когото и да е. Каквото преживях, запазих го дълбоко в мен. Никой нищо не узна! … След това, което имах с теб, аз се срещнах само с един човек, с една жена – с тази, която ни запозна, с И. След като всичко между мен и теб се случи, аз се сетих, че на И. й бях казала, че ‘такова нещо ще стане (между теб и мен)’ и това й го бях казала в мига, в който тя ни запозна – аз тогава го бях видяла (от вътрешното си зрение) и го бях изрекла спонтанно пред И. Не се правех на измислен ясновидец! Толкова исках тогава да съм лош пророк, но не бях! Видението (усещането) ми бе точно, както все точни са били и всички други! За съжаление, познах! Каквото бях уловила, че ще стане, това стана! И аз след случката, се видях (по мой избор) само с И.

   Аз нямах морално задължение към И., за да съм отишла при нея с гузна съвест и да й говоря някакви неща в своя защита или в твое обвинение. Нямах никакво, абсолютно никакво задължение към абсолютно никого; а И. всъщност си имаше нейн си мъж и да е с теб успоредно на него, това си беше личен нейн избор, който не мога да коментирам като естество какъв е, но с нейният съпруг, аз не съм въртяла любов, за да й поднасям извинения; а нейният любовник беше с мен, но аз пък не съм искала да се случва нищо …! Знам само, че тъй като аз не съм направила нищо лошо (а само съм била не където трябва и не с когото трябва), за това се е случило всичко; но И. си имаше мъж, а пък успоредно на него, правеше секс с друг (с теб), та дори аз да бях с теб, защото аз така съм го искала, това, че ти си И. (П. Ж.), а не Т. (не съпругът на И.), ме освобождаваше от всякаква етика и аз не бях длъжна да се срещам с И., да й се ‘изповядвам’ и пр. Аз се видях с И., не защото имам прегрешение към нея и не за да й казвам нещо срещу теб; аз се видях с И., защото се сбогувах с нея! Тя не го знаеше, но това беше едничката ми причина! Въобще не помня, какво съм казала на И. и казала ли съм й нещо изобщо за теб! Видях се с И., защото я обичах! И защото заради това, което ми се случи с теб, аз трябваше да си тръгна от всичко, от всички …!

 

   Знаеш ли, какво направих веднага след като ми се случи това с теб?! … Ето какво: след като ти по сред нощ ‘ме изтърси‘ от колата си, буквално като чувал с боклук, аз останах да лежа за малко на земята; после бавно станах и се прибрах в Студентски град, (където живеех в бл. 51 на Философски факултет към СУ); скъсах се да плаща до 4.00 ч. сутринта, но съквартирантките ми бяха там, а аз не исках да ме усетят и да узнаят мъката ми; едната ми съквартирантка даже учеше за психолог и въобще пък, не исках тя да усеща моите терзания. Тогава станах и отидох в банята. Къпах се, но дори да се миех като побъркана, не можех да отмия срама и вярвай ми, още помня допира на тялото ти върху моето! И това ще го помня до края на своят живот! Усещам те! Ти все още си върху мен! … Къпах се като ненормална, която сякаш не се е къпала 10-сет години и желае да отмие цялата мърсотия на едно десетилетие! … Къпах се, но осъзнах, че това, което искам да го отмия от мен, никога няма да мога да го махна! … И излязох от банята с вече взето решение!

   На сутринта си събрах всичкият багаж и се обадих на моята сестра, която също тогава живееше в София и имаше квартира. Казах й, че ‘трябва да пита нейният хазяин, дали мога да отида в квартирата й в кв. „Надежда”. Исках незабавно да се махна от мястото, където бях, за да не можеш ти да ме намериш! Нямах никакви пари, но взех голям заем и платих превоз с такси от Студентски град до кв. „Надежда” – 5 част. Това струваше скъпо, но се надявах, така да не ме намериш никога повече. Единствената ми мисъл беше ‘как наистина да избягам така, че ти никога повече да ме засечеш и намериш’! Нищо друго не беше толкова важно! Никой друг не ме беше наранявал така жестоко и да си позволява да направи с мен именно това, което най не го искам! Дори Юлиян (за когото ти споделих), не беше чак такъв Звяр! … Преместих се и това, ми донесе поне слаб покой.

   След това се видях с И. за малко. Беше само, за да я видя за последен път, защото бях длъжна (исках) да се махна от всичко, което ме свързва с теб! Помня И. в онзи ден, и никога няма да я забравя. Тогава тя не беше твоя, а моя, и аз такава я запечатих в съзнанието си. Обичам я и винаги ще я обичам, и съжалявам, че заради това, което се случи между мен и теб, аз трябваше да прекъсна връзка с наистина ценна за мен приятелка! Но трябваше да го направя, защото исках да скрия следите си за теб! … Не знам доколко помниш, но тогава (само дни по-късно), аз се срещнах и с теб за малко (в кафенето на „Шипка 6”) – срещнах се с теб, за да ти кажа, че 'повече няма да ме виждаш', молих те също така и ‘повече да не ме търсиш’ … Ти обаче избухна и дори извади пистолет!!! Не играчка, истинският си пистолет! … !!! … Започна да ме дърпаш насила и да повтаряш, че ‘не може да ти се отказва’ – така разбрах, че с теб няма да стигнем до консенсус! Явно никога! В онзи ден, бях взела моята близка приятелка Цвета, за да не съм сама на срещата с теб, но с теб не се разбрахме. Дори от самата среща едва избягах, тъй като ти ме заплаши (пак извади оръжие) и нещата окончателно бяха ясни – ти наистина си опасен; опасен в буквалният смисъл на думата! Опасен за живота на другите! Социопат! С много голяма трудност, тогава успях да си тръгна от заведението, защото ти не желаеше да ме пуснеш да си тръгна, а аз се видях с теб само, за да те помоля ‘да не закачаш никого около мен и самата мен; да не ме търсиш’! … Помниш ли, как докато ме дърпаше, ти откъсна от дрехата ми една моя значка, която носех (със знака Ин и Ян)? – Взе я в теб, за да ме накараш да те доближа и да си я искам обратно, и така да ме сграбчиш отново! Значката ми беше много скъпа, но по-скъп ми беше живота на хората около мен! За Бога, П. Ж., ти беше извадил пистолет! … И го насочи към приятелката ми и мен! Беше готов да ползваш оръжие и както и предният път (когато бях сама с теб), ти тръгна с оръжието напред! И пак, прибягваше до сила! Кой нормален постъпва така и то, с малко момиче!? Как си мислеше, че можеш да ме имаш!? Насила използваше тялото ми в онзи далечен момент, но не съм ти давала душата си! Така ли получаваш всичко – с агресия и насилие? Имаш ли въобще истински приятели или хората са до теб само, защото се страхуват от теб?! За Бога, П. Ж., ти наистина си луд! … Проговарям с теб за първи път след 17 години (от случилото ми се с теб през 1996 г.) – драматично е, защото е истинско! Вълнуващо е, защото е трябвало да преодолея много, за да мога да разговарям спокойно и нормално с теб днес! Не знам кое как е било в твоето съзнание, но в моето - ти ме разкърти из основи!

 

   До този момент (в който ти реализира насилие към мен), мой приятели слушащи Хард Рок и Хеви Метъл, ме наричаха Гарвана (или Лора – Гарвана). Така ме наричаха и мой приятели индианци (от племето Сиугси - Лакота) – от тях ми тръгна псевдонима; (това всъщност е моето тотемно име). Гарвана беше много силен, много несломим. Гарвана беше символ на цялост и завършеност. Ако жена бива наречена Гарван, то тя е равна по сила на мъж. Много рядко има такава жена! Ако Лакота й даде това име, той е познал, че тя е Войн. Аз така бях получила своето име – от индиански Вожд от племето Сиугси, моите братя (от предишен живот) … Да, но след това, което преживях с теб, аз разбрах, че не съм (като) мъж. Не, не бях толкова силна, нито толкова твърда! Аз бях жена, дори малко момиче! Просто едно малко момиче, което ти прекърши с лекота в силните си ръце! Ти ме потърси и пожела като жена. Ти беше толкова силен, че аз разбрах, че женската сила е една, а мъжката сила е друга! И аз, не мога да съм равна (физически) на мъж! … От тогава, вече никой не ме е наричал Гарвана! Помолих хората, да не ме зоват повече с това име! … Ти направи така, че Гарвана да е по-тих и накара жената в мен, да се покаже на яве. Ти ме уби, но ме и роди за нов живот! Друг живот, не какъвто точно съм искала, но ме роди по различен начин. От тогава, аз се научих да ползвам дори силата на еротиката в своя полза! (Преди винаги криех в мен жената!). Но след като най-сетне се съвзех от насилието, което ти приложи върху ми, аз реших, че повече няма да крия жената, която съм, (защото и да не я показвам и да показвам, очевидно тя винаги си е ранима и е всякога търсена); и аз се научих, да употребявам дори силата на еротиката в своя полза, разбира се, без да реализирам реален секс (а само, за да покажа красотата); но отново без да позволявам секс, защото това никога, абсолютно никога не ми е било приоритет и избор! Аз обичам флирта, чаровните действия, еротичното подчертаване и милото изкусително поведение, но не и механичният секс! Що се отнася до секса (поне в моят ум и свят), любовно-сексуалната топла игра е позволена (и искана) само, когато съм с точният за мен партньор (в моят случай, двама партньори). Друг (чужд) мъж/е, не искам! Но другите могат да виждат еротичното; могат да виждат например жената (която съм) като един вид нежен Художествен модел, за да изпитат приятно естетическо усещане; да се възрадват поне в душата (пък те, да търсят тялото и физическото, което отговаря за тях; това не може да съм аз, тъй като аз не отговарям за всеки и не мога да съм жена на всички); но онези, които не са мъже за мен (и за които аз не съм жената), аз мога да ги погаля с еротичното, с играта на красивото; да ‘ги погъделичкам‘ с мен като Модел. Така, аз успях да изпълня много красиви дела в сферата на материалното, но без да отивам в степента на вулгарност. Много са ми повече делата в света на Духа, но и визията на жената, ползвам успешно като образ в света на материята – реализирах страхотни Арт и Еротични фотосесии, Художествени фотосесии, които имаха бляскав успех. Направих голяма кариера на Модел! … Разбрах, че за бъде цяла силата на Гарвана (в мен), трябва аз да съм всичко – да умея да бъда във всякакви преображения и роли. А аз в идеята си, да съм само Дева, не съм била показала жената. Научих се да я откривам за другите, когато трябва. Пак не давам да бъде докосвана, но вече не я крия! Гарвана го има и Девицата я има, когато е там и образа на жената! Тогава Войнът е цял и постигнат. Аз преди, не исках да показвам жената и за това, цялостта не беше завършена. Вече не ме наричат Гарвана, но не защото не съм (Гарван, Девица), а в миналото, явно ми е било приятно да ме наричат по този начин, защото съм искала да бъда такава, но още не съм била; днес вече съм всичкото това и когато състоянието (ми) е постигнато, аз нямам потребността да бъда назовавана (Войн, Девица, Гарван, Богиня). Вече станеш ли цял, егото се маха и засиява в завършеност красотата!

 

   Какво разбрах? – Разбрах П. Ж., че ти не си бил (само) насилник! Че ти нищо не си ми бил отнел! Ти си ми дал! Ти накара жената да излезе на яве! Ти не отне девственост, а придаде цялост! Разбрах, че е имало наистина смисъл това, че никога не отправих обвинения срещу теб и че никога не разкрих твоят образ (за другите) от тази страна (от която аз го видях)! Не знам как околните те познават, но аз познавам онова от теб, в което мнозина може би не вярват – твоето Могъщество! Аз съм (както казах по-горе) доказателството за него! Ти наистина си (както и сам си ми написал) Вечно мой! Вечен си, понеже не мога да те махна – ти си част от мен! Ти си вътре в мен! Ти си част от моят свят! Запечати се в мен; вряза се в мен толкова навътре, че още те усещам …! Да, и аз все още се будя в сънят си заради това, което с теб преживях! Да, и аз помня още твоите устни и твоето тяло – (така, както ти си го написал за мен)! Но на теб, това ти е приказка; а за мен е кошмар! Ти го разказваш на другите (това, което си имал с мен), като най-хубавата нощ в своят живот; а за мен, случката беше смразяваща, страшна, покъртителна и решаваща в дълбина съдбата ми.

   Дълги години те смятах само за Звяр, за един наистина луд човек, насилник! Но с течение на времето аз осъзнах, че ти си имал потребност от мен толкова силна, че дори си направил всичко тогава с агресия, но за теб е било действително важно, да имаш контакт с мен! За теб, това е имало много голям смисъл – може би си искал чистата невинност, за да се заредиш; за да усетиш любов! Любов, която крадеш чрез секс и знаеш, че я крадеш, но я искаш! За да можеш да бъдеш! Болеше ме, но и за мен всичко имаше смисъл, тъй като благодарение на теб осъзнах и научих неща, които иначе нямаше да мога; и оцених света различно! Помогнах също така на жени, на които никой не знаеше как! (След тази случка, аз помагам на жени в домашно насилие и на жени, които преживяват сексуално насилие!). П. Ж., никога не те обвинявах обаче за нищо, и пазех мислите си за теб от околните. Никой не знаеше, колко дълбоки терзания преживявам и как се опитвах да разбера отново и отново, ‘защо ми се случи всичко това?’. Ти беше жесток с мен П. Ж., и заради начина, по който постъпи тогава (открадна, взе сам), ти не ме остави да ти подаря приятелството си, да ти дам сама любовта си; накара ме да избягам. Разбира се, че нямаш следа от мен (както пишеш); нали сама, толкова много се постарах да нямаш такава! … Ти ме нарани, но ти ме направи и много силна! А защо беше така свиреп и прибързан, и не ме остави просто да разцъфтя пред теб? В мен има само любов! Толкова много любов! … Да се беше държал нормално, да съм ти дала сама своята обич! Цветето не се къса зелено. То въобще не се къса, а само му даваш време, за да разцъфти и да се отвори само. После го гледаш колко е красиво, нежно, невинно и мило, усещаш дъха му и се омайваш от неговата природна красота. То само се дарява за теб. Попитай природата – то за това е красиво! … Ти обаче реши, че като откъснеш цветето, така ще го имаш. Не, П. Ж.! Ти просто го откъсна и го смачка. С това нито ти спечели, нито аз. Всички загубихме. … Може би, защото дивото в теб и твоето неоспоримо подсъзнание ти беше подсказало, че и години да стоя до теб, няма да позволя да има секс по между ни. Тук си бил прав! Аз нямам избор за секс! Това не го избирам никога с никого. Секса не е мой приоритет. Съзнанието ми е много високо!  Потребностите ми са в Духа! Много силна страст има в мен, но не я оставям в света на материята, защото делата на Духа са ми най-важни, и аз ползвам енергията си най-вече за там! Там е волята ми ДА БЪДА! … Да, секс нямаше да позволя да има по между ни, но съм пълна с толкова силна любов, че който се докосне до нея, вече е запълнил всякаква своя празнина! Омая е така вълшебен ако ме оставиш да ти дам, че повече нямаш нужда от нищо! … Ти не ми остави време, за да ти дам сама, защото избърза да вземеш! А знаеш ли, че си ми скъп!? Че те обичах и че ви обичам всички!? Знаеш ли, че те обичах дори, когато ти надвиваше тялото ми и ме проникваше, без да съм го искала!? Но въпреки това, тогава в мен се пробуди и друго! Вярваш ли, че тогава исках да те убия, но само, за да се предпазя от лудостта ти; обаче в същото време те и обичах, тъй като изпитвам безкрайно състрадание, нежност и милост! И разбирах, защо ти постъпваш с мен така! Съзнавах потребността ти, поривите ти и твоята лудост! Ти просто беше истинският мъж, потърсил истинската жена! Аз криех страстта си, но ти я беше видял, разпознал. Ти улавяш уханието на жената, и ловеца в теб я преследва до край. Ти наистина си като Микеланджело – видял беше образа, преди да е показан и изваян; и правеше своя скулптура като разкриваше жената – тази жена, която я има в мен, но не исках да се вижда пред света и я криех. Ти го каза тогава – ‘тази жена (аз) ще се разкрие/я пред света и тя (аз) е (съм) твоя, вечно твоя, и така и ще бъдело завинаги’! Беше подивял и много ненаситен! Спермата се изливаше от теб като буен поток и ти каза, че ‘търсиш контакта с Девата’, че ‘си жаден за още и още‘; и че ‘идеално виждаш в мен жената’! … Вече мислех, че никога няма да спреш …! До петият път ги броях твоите свършвания, после почти изпаднах в несвяст! Но смътно разбирах, че имаш още две свършвания! 7-дем пъти се изпразни, докато ме насилваше! Извратен си! Брутален! … Ти беше най-жестокият сексуален развратник, който някога съм срещала, точно както го описваш сам за себе си – Вселенски глобален хищник! … Само мога да кажа, че за мен беше специално това, че ти свършваше отвън, а не вътре в мен. Не знаех, какво те кара да изпълняваш нещата така, но съм щастлива, че въпреки насилственият полов акт, ти всъщност в мен, не се изпразни! Това за мен бе много важно! Абсолютно значимо!Но каквото и да ставаше, ти не си имал моето съгласие за този акт! Не съм била в тази ситуация със желание и по своя воля и избор. Само ти имаше желание за всичко; а аз толкова не исках това с мен да се случва, че дори ми мина мисълта за самоубийство. След онова, което правиш с мен, как аз да живея после? За какво?Болеше! Болеше тялото! Но и душата ме болеше! Ти си покварен и си човек с ниско съзнание, въпреки, че си великолепен художник и творец!

 

   Заради това, което имах с теб, на времето, аз наистина прекъснах връзка с всички. Трябваше да напусна дори приятелка си Цвета, защото когато я срещнеш някъде случайно и я питаш за мен, и когато тя ти каже, че ‘не знае къде съм’, това трябваше да не е лъжа, а истина! Тя не биваше да знае къде съм! Разбрах, че всеки, който е близо до мен, може да бъде дори наранен от теб, за да получиш от него някаква информация за мен и осъзнах, че ако човека отсреща действително не знае аз къде съм, тогава ти ще усетиш, че той не те лъже и ще го оставиш на мира! На това се надявах. Исках да предпазя всички и за това, се махнах от тях. Избягвах да ходя дори на редовните занятия в Университета, за да не поставям под някаква заплаха колеги и приятели, а и за да не ме засечеш ако ме търсиш там. После сменях квартири, дори завърших обучението си в Университета в различен срок от на колегите ми, за да избегна това, колегите да се срещат с мен и да са под евентуална заплаха. Избягах от Студентки град 12 часа след случката ми с теб и не казах на съквартирантките си и дума ‘къде отивам’. Те нямаше да знаят и ти нямаше как да ги изнудиш, да се издадат за мен! Прекъснах контакти с много от приятелите си, тъй като това щеше да защити и тях и мен. Аз вече бях видяла, че ти ходиш винаги въоръжен и знам как притисна мен и какво можеш да направиш; ето за това, се опитах да предпазя от теб хората, свързани с мен. После премислих как да замина в чужбина, за да избягам далеч, наистина много далеч от теб; но се отказах от заминаване в чужбина, защото получих тежки здравословни проблеми и официално от там нататък, не мога да описвам как живях … Опитах се обаче, да помагам на жени в домашно насилие и на жени, които преживяват сексуално насилие. Вече знаех как в много от случаите, когато подобно нещо е преживяно, за това се мълчи и не се казва на околните. Срещах се с много жени и бях (съм) получила способността, да улавям коя наистина е преживяла нещо лошо и коя жена просто лъже от свян пред хората, че уж е била изнасилена, но това не е така. Можех да почувствам и разбера, когато насреща си имам жена, която е преживяла трагедията да бъде насилена, а се опитва да скрие това. Накарах много жени да говорят и разкрих случаи, по които се работи от години, но без успех. Помогнах на мнозина … Не знам обаче, до колко точно исках да съдействам на тях, защото на сред всичкото това осъзнах, че просто все още се опитвам да помогна на себе си … Не съм се опитвала да лекувам всичките тези жени, а съм се опитвала да излекувам самата себе си. Само че, това не беше лесно …

 

   Сега е 2013 г. – годината на твоите Велики предсказания, П. Ж.! 2013 г. в твой личен план, ще се случи ‘това’ и ‘това’ – ти беше изредил много неща, които съм чела още през 1996 г. … Без значение, какво е успяло да ти се сбъдне от предреченото, тази година е все пак съдбовна за теб, П. Ж.! 2013 г. е годината, в която за първи път чувствам, че аз мога да говоря с теб – открито, спокойно и без въобще да се страхувам от теб. И в далечната 1996 г. не се страхувах от теб, но едва днес мога да призная, че ти наистина беше много по-силен от мен и за това, се беше случило всичко. 2013 г. не е случайна за теб – ти наистина имаш вест от мен не като случайно съвпадение, а просто имаш контакт с мен (макар и виртуален), защото това е твоето чудо - потвърждение за личното ти Могъщество. … Поздравления! Под някаква форма, все пак съм твое творение! Донякъде, наистина е така! Аз можех още 1996 г. да ти кажа, че виждам, че си много специален, но днес (2013 г.) просто открито мога да заявя дори пред целият свят: да, ти си действително Могъщ П. Ж.! Това го изричам толкова искрено …! Да вярва който иска; аз знам! Аз съм разбрала Величието ти! Аз гарантирам твоята Слава!

   Времето ме накара да разбера, че ти си чувстващо същество с душа, с трепети, с блянове и със жив плам! Не си само унищожител, грабител, насилник. Ти носиш разруха, но след нея, се ражда покой. Разбира се, само в най-силните, в най-големите! В имащите пълното търпение да издържат на огромната болка и насилие, и можещи единствено те (сред стотици и хиляди други) да не се превърнат в насилието на насилника!

   Аз съм Лора Йордакиева. Написах ти това, за да знаеш, че има някой, който днес може да потвърди твоята същност – ти действително си голям (въпреки, че си малък)!

   Защо това, което пиша, е вярно? – Защото не ти го казвам от принуда! Защото не го казвам от страх! Защото, това не е ‘поръчано’ поведение! Защото никой и нищо не ме принуждава да ти говоря така, а аз го правя от моята свободна воля! От личен избор! Ако бях в състояние на самосъжаление и те обвинявах за нещо (както беше преди), аз нямаше да мога да споделя това. Ако не бях в тотално състрадание, също нямаше да мога да заявя подобна истина. Но днес П. Ж., днес имам всичко, което ми е нужно и съм в състоянието, в което съм напълно себе си (аз съм свободна), и ето за това, аз мога да говоря така и потвърждавам, че ти си именно голям.

 

   Ти си се свързал с мен сега, след като непринудено са ти дали интернет (електронна) връзка към мен. Аз съм впечатлена от това, колко много си искрен; колко мило писмо си ми изпратил! Благодаря ти за топлите думи, за чувството! На мен ми трябваха поне 17 г., за да мога да говоря нормално (с теб). Разбира се, това че съм приятелка, не означава, че бих направила нещо неадекватно, погрешно и импулсивно! Аз съм умерена, адекватна, мъдра и уравновесена – (такава винаги е била моята природа) и аз не мога да кажа, че има как (аз и ти) да се срещнем (въпреки, че ти го искаш). Не мога да направя така, че да се видим, защото до мен имам човек, който никога няма да ме пусне на такава среща. Той винаги знае къде съм и в повечето случаи, сам ме придружава. Той не би ми позволил и не би бил съгласен, да се видя с теб. Нито аз самата, желая да се видя с теб! Но дори това, че въобще ти проговарям, наистина е много. Трябвало ми е доста време П. Ж., доста, наистина доста време, за да мога да ти кажа дори две думи! … Когато засичах хора, които те познават, аз ги молех ‘да не се разкриват пред теб, че познават мен; да не ме издават къде съм’. На снимките, в галерията на Пикаса-уеб (в Гугъл), където те пратих http://picasaweb.google.com/mahatmadevi.gallery - тук, аз знам, че си видял поне един общ наш познат. Ето ти тайната – той също е бил помолен от мен ‘да не ти казва, че ме познава’. И той като теб, е мой тотален обожател, както са и още много мъже. Света е малък П. Ж. и всички сме свързани! Аз се опитвах да се отдалеча от теб максимално, за да не се налага пак да преживявам нещо подобно както преди … Но колкото и да се отдалечавах, аз все попадах на някой, който те познава, а познава и мен! Така аз разбрах, че с теб в един момент, пак ще се срещнем (засечем). Разбрах, че това не мога да го избегна. И се постарах да се подготвя. Просто да освободя съзнанието си, да постига мир със себе си, да бъда отново бяла и светла като капка роса …!

   Днес говоря с теб наистина мило, чисто приятелски и открито, но ми трябваха всичките тези години, за да го постигна. Аз си знам точно, на каква цена!

 

   Дълго стана писмото ми П. Ж., и смятам да приключвам. Сигурна съм, че не искаш да спирам да пиша, но все някога трябва! Времето ми е много ценно и го нямам, ето за това, не знам дали въобще бих могла някога пак нещо да ти напиша (и дали ще си го позволя!). Но вярвам, че всичко което се случва, се случва така, защото ние дори да преживяваме днес страдание, за утре ни е предвидена реализация. И Провидението най-добре знае каква!

 

 

   -

   Бележка: За мъжа с името Юлиян, за когото ти пишех в моят разказ, не съм казвала на никого. Само и единствено моят съпруг знае тази история и знае всичко за мен. Всичко! Знае за Юлиян; знае и за теб!

 

 

   P.S. Казваш, че ‘съм се появила в живота ти през 1996 г. като едно малко чудо’! …

   2013 г. е, и сега е голямото чудо – с теб говори твоята ‘жертва’, но не като жертва, а … като твой наистина най-скъп и най-ценен приятел! Честито, П. Ж.! Днес получи любовта ми! Сама ти я давам!

   2013 г. е, и СЕГА ИМАШ ВСИЧКО!

 

 

 

                                                                                          Материала подготви: © Коста Викторов

                                                                                          Статията е качена на 08.03.2018 г.

 

Любима снимка
Избран афоризъм

"Откажеш ли се от мечтите си, умираш!" – (игр. филм „Флашданс“).

Книголюбие
Ако си отворил този прозорец, значи ти се чете нещо истинско и търсиш предложение наистина с вкус. Не си объркал съветника! Той (тя) се казва Лора Йордакиева и ще предложи за теб много добра литература. Просто виж!
 
Препоръчано за периода:

"Воля за смисъл" - Виктор Франкъл

Джубокс
Ако си бръкнал в музикалната кутия, значи си на вярното място! От тук, Лора Йордакиева препоръчва за теб музика, която е класна!
 
Препоръчано за периода:

"До вчера" – Братя Аргирови

Киномания
Ако си влязъл на това място, определено си уцелил, защото от тук, Лора Йордакиева дава предложения за филми, които да гледаш и да оставаш доволен, че не си загубил 2 часа от своят живот напразно!
 
Препоръчано за периода:

"Другата в мен"