Книги  |  Махатма сутра. Книгата на Великият Дух  ||||
Представяне на книгата “Махатма сутра. Книгата на Великият Дух”
Книгата е имала две публикувани издания - през 1998 г. и през 2004 г. Книгата е преведена на английски език и през 2005 г. е следвал печата й на английски.

   Книгата “Махатма сутра. Книгата на Великият Дух” се занимава с Духовната сила в пътят на Йога, както и в някои религии и основни Духовни Учения. Публикацията разглежда Философията на Дзен, Веданта, Дао и Дхарма; засяга истините на Будизма. Изданието силно акцентира върху развиването на личното състояние на безупречност на човек.

   Книгата е с философска тематика. Жанрът й клони към Източната Философия и прави някакво изящно преплитане на Белетристика с Публицистика, което не е характерно за много издания. Книгата е представена на моменти под есеистична форма; а на моменти - в по – строга научна форма – (стила на писане на авторката е многообразен и Махатмадеви има различни интересни начини на изразяване, които /начини/ ползва в книгата, за да представи текстовете стилизирано).

   В “Махатма сутра. Книгата на Великият Дух” се оставя част от Ведическото Учение и посланията на Хималайските Духовни Учители за Самореализация. Разгледан е подробно пътят на интегралната Йога - (материалът е работен предимно по вече готова публикация от БЙЦ). Книгата обаче, не е техническа, а е по - скоро художествена (в стил Духовна литература), носеща подсъзнателно идеята на Адвайта Веданта, отразена в Източната Философия – (идеята за Една Световна религия). А основното състояние, което е водело авторката на самата книга “Махатма сутра. Книгата на Великият Дух” (да сътвори тази книга) е един преклон пред Космическата Сила, пред Духа, тъй като Великият Дух ни дава стимул да вървим напред в творческата и градивна енергия, да се усъвършенстваме и да се Себереализираме.

   Публикацията превъплъщава в себе си много стилове и Духовни традиции, някои от които са засегнати съвсем пряко и подробно, (за да подчертаят смисъла на това, да се стремим да вървим в Духовното, да развиваме Моралното, да се преклоним пред Нравственото и Етичното); други стилове и Духовни традиции, не са засягани прекалено подробно, (защото в едно издание, не може да се пише за абсолютно всичко и това, на което е следвало да се обърне внимание, авторката вече го е предала в публикацията си по стилизиран начин).

   Особенноста на тази книга е, че разнородни по характер, различни жанрове, се събират, за да служат на една идея – тази на Себереализацията. Смисъла на книгата е да заведе читателят до пробуждането му в едно с Твореца, да се почувства посвещаване със Силата на Духа, да има желание за израстване, желание за излизане от света на материалното (в смисъл – не чак толкова акцентиране към сетивното и не чак толкова вкопчване във физическият свят, /както се е получило в нашето съвремие/, а отърсването от прекалената зависимост на материалното) и стремеж към сливане с Висшата Духовна Енергия.

 

   Книгата спазва една линия на прозрение за човека. Тя не е безразборно показване на парчета от религии и философски мисли. Тя има своя история на възход и реализация на всичките до тук споменати идеи.

   Част 1-ва на книгата, представя Духовното израстване на обикновеният човек и трансформирането му във Войн на безупречността и дисциплината. Това е освобождаването на човек от света на обикновените неща и отиването му (на човек) навътре в себе си.

   За да се закали в Духовен Войн, човек изминава три основни пътя – на Болката, на Самотата и на Състраданието. След това, трансформираният обикновен човек (във Войн на Духа) достига до най – великото състояние на покоя – Тишината.

   Част 2-ра на книгата, разказва за Дзен (и състоянието на просветление в Дзен – Сатори); разказва за Дзен в Бойните изкуства – това са практическите действия на Война на Духа и техниките, които се прилагат като лични негови деяния (на Война), а не просто като мислени теории.

   Част 3-та на книгата, посочва правилната Философия, позиция и разбиране на света. Това е позицията от гледната точка на Великите Духовни Учения, на Ведическото знание, на Йога. Основно в тази част на книгата, се засяга идеята за Себереализацията и се обяснява, поради какви причини ни е нужна тази реализация и хармония с Космоса. Тук се показва вярното светопознание на човек и се акцентира върху смисъла на Самореализацията.

   Част 4-та на книгата, показва автора (авторката) под скрит митологичен образ – той (тя) е минал(а) по пътят, който описва в предходните глави. Той (тя) е бил(а) обучаван(а), учи се и посвещава на наученото.

   Автора (авторката) не се открива кой е (коя е) – в публикацията не се открива истинското име на написалият книгата, а за читателите, авторката оставя само своят псевдоним (като така, Махатмадеви вярва, че снема субективното си присъствие от изданието). В книгата, за автора се уточнява: “Автора не желае да се показва, защото като обикновен човек, той не може да бъде възвеличен; а като възкачен, възвишен и възвеличен Дух, той не би могъл да е обикновен човек”.

   В тази част на книгата – 4-та, писателят остава [заключен(а)] под образа на [Девицата] – (Девицата, това е най – чистото състояние, което всеки от нас трябва да достигне при своята Божествена реализация). (В тази книга, автора /авторката/ не се назовава поименно, но на много от приложените фотографии в самата публикация /без читателите да знаят/, автора /авторката/ е Арт модел и демонстрант, защото е искал(а) да подчертае написаното в книгата си с показани физически изображения; /по тази причина са оставени и останалите фотоси в книгата/).

   Митологичната форма, в която е работена част 4-та, отнася книгата освен към описаните до сега жанрове, то и към клона на Езотеричната литература и направлението Магически реализъм. Това е синтез от автобиографията на автора, (записана под формата на притчи, закодирано), и явна митологична форма оставяща Учението, (което е преживяно на практика).

   (В предходните глави на книгата, за част от материалите, авторът /на моменти/ е взел идея за написаното от някои от цитираните първоизточници от библиографията /приложена към първото издание на публикацията на български език/ и автора си запазва правото при необходимост, да посочи кои са тези първоизточници.).

   За читателите и търсещите, автора оставя Знанието, което му е предадено от Светците на Духовната Мъдрост. Чрез изданието си, авторът (авторката) изразява почит пред Самото Космическо Познание, пред Бог.

   Книгата е интересна с това, че тя е преживяна. Тя по - скоро не оставя нещо теоретично, а отразява практически реализирано състояние, което е накарало автора (авторката) да изрази чрез публикацията си, един вид преклон пред Самият Световен Дух, пред Мъдростта и Морала. Дълбоката лична Философия, с която е наситена книгата, отразява най - искреното състояние на търсене на Великата Космическа Енергия – Енергията, която ни носи Знанието и към която трябва да се насочи всеки от нас, когато разбере най - дълбокото послание на автора – посланието, че човек трябва да се изведе от мрака на невежеството и да отиде в Светлината на Познанието; да излезе от заблудата на илюзията на временната реалия (материалният свят) и да отиде в Истината на Духа – Вечната реалност.