От покана за написване на рецензия на книга, до сенките от миналото (рецензия на Камен Бачев за „Книга на любовта“ на Принц Папа Жан)
Оставена за оценка пред мен е „Книга на любовта” на поета и художник Иван Николов Георгиев., с псевдоним Принц Папа Жан, роден в Асеновград, живущ към днешна дата в София, търсещ признание от всички по света!
Когато първоначално ми предадоха изданието на Папа Жан за оценка, аз се впечатлих от лъскавият вид на книгата, разработена с 2-ве лица – на български и на английски език. Трогнат бях да видя на корицата, лика на известната философка и арт-модел Лора Йордакиева от Враца – лика й от портретна снимка, вплетен в картина на художника Принц Папа Жан. В книгата веднага засия и от вътре една снимка на прекрасна картина, фин еротичен портрет на Лора Йордакиева, която картина, Папа Жан е сътворил на скоро. И самото посвещение на книгата към Лора Йордакиева, е затрогващо. Развълнувах се! … Видях и рецензията на изданието, изписана от мой уважаван колега Калин Кардамов – много добре направена! … Аз лично, никога преди да ми поднесат тази „Книга на любовта” за оценка, признавам, не бях чувал за автора Папа Жан, а той бил познат на медиите, но просто, не е попадал пред моето полезрение. „Книга на любовта” ме накара някак да трепна … И зачетох творбата …
Но не щеш ли, в едно с добрите начални впечатления, вървяха и лошите за „Книга на любовта”! Едно от грозните набиващи се на очи коварства, се явяват многото на брои грешки в публикацията – печатни, редакторски и писателски – грешки, които категорично дразнят. Книгата, уж е луксозно направена, но вътре е хаотична и неподредена; показва неопитност и липса на перфекционизъм. И понеже в изданието, автора се самовеличаеше (както видях), това свали мнението ми за него с тази проява на его; и буквално жалката суета на писателят, ме отведе на разследване за автора, за да разбера добре, какъв е той. Така, се срещнах с колеги, познати, приятели, неприятели, дори с роднини на Папа Жан. Така, попаднах на дузина хора, които считаха Папа Жан за смешен жалък човек, тип пародия и нещо гротеско; а мои колеги, го осмиваха в публичното пространство, тъй като доста преди мен бяха научили, че Папа Жан е просто един фалшив престореник в живота, който е абсолютно лъжещ за това, кой е той всъщност. … Не, аз нямам само негативно мнение за коментираният от мен Принц Папа Жан! Не! Папа Жан е творец – преди всичко голям художник – наистина е такъв! И има и писани книги с поезия, някои от които лично е посветил на голямата почитаема и обичана от нас Лора Йордакиева (Махатмадеви) от Враца – писателката, Духовният и житейски инструктор, философа, арт-модела, йогинята, терапевта – реално някои издания на Папа Жан, са посветени точно на тази жена, и тези книги са поетически творби, които Папа Жан създава с плам, искайки да покаже на света, че люби в мислите си самата Лора, известна на света като Махатмадеви! И я рисува, сочейки я като своята муза! Ала се питам аз, този Папа Жан, дали не ползва името на прекрасното момиче от града на Ботевият дух, за да си вдига сам активите? Съзнавам, че реално Папа Жан я почита и жадува Лора, но дали не ползва името й, защото тя е известна и всепризната, уважавана, ерудирана и обичана? Попаднах на статии на мои колеги, които разказват, че Лора Йордакиева, явно недолюбва самият Папа Жан; а пък Папа Жан, почти обсебен от почтеността и чистотата на милото момиче от Враца, дори е хващан в лъжи изричани за Лора – обнародва я като неговата жена! Това е нещо, с което Лора Йордакиева абсолютно не е съгласна, и тя заявява обратното, дори сериозно се дистанцира от Иван Николов Георгиев, избрал си псевдонима Принц Папа Жан – (доста странен псевдоним за нас, признавам си)!
Лора, както проверих аз, си има съпруг, който си обича, и по мое му, не дава и пет пари за вълненията на Папа Жан към нея. Разбира се, тя отчита факта, че този мъж я рисува, че й посвещава творби: картини, песни, стихове, поеми и книги; сигурно, вниманието й харесва; но, както научих аз от разследвания на други журналисти, правени преди мен, повече от явно е това, че Лора въобще не се интересува от Папа Жан като мъж. И друго: дори попаднах на колеги, които са научили, че през 1996 г., Папа Жан като мъж е наранил самата Лора; насилствено се е докоснал до нея; бил е груб, търсейки от нея внимание; в една ноемврийска нощ, той е упражнил полово насилие върху Лора Димитрова (Йордакиева). Случката е факт! … Естествено, когато колегите ми са искали от Лора Йордакиева интервю, в което да се говори за въпросният Принц Папа Жан и да се разисква темата за насилието, Лора им е отказала на колегите всякакви срещи! Може би, Лора не желае да оповестява тежка история от своето минало! Но се оказва, че има хора, които знаят през 1996 г. какво се е случило, само че, за да се разисква то, трябва самата Лора да го желае и да е обвинителка към Папа Жан – роля, в която повече от очевидно, скромното момче не желае да влиза! Колегите ми споделиха, че от 1996 г. натам, цели 17-сет години, Лора не е проговорила към Папа Жан и се е покрила от него; тя му проговаря едва сега 2013 г. … През всичките години обаче, откакто Папа Жан е срещнал Лора, той й пише поеми, стихове, сътворява блусове за нея, и я рисува на платната си – абсолютно е вдъхновен от нея. Вярвам в патоса на Папа Жан към Лора; вярвам в патоса му като поет, художник и мъж – Лора е муза, каквато друга просто няма! Така, заявяват творците! Така, го виждам и аз! Вярвам в искреността на Папа Жан, да сътворява и пресътворява Лора Йордакиева (Махатмадеви)! Вярвам, че книги като „Любов в тишината”, „Бисерна полуда“ и „Книга на любовта”, посветени на Лора, както и картини, на които е изрисувана Лора от Папа Жан, са създадени от най-дълбоките вълнения на Папа Жан по една жена, по която почти си е изгубил ума този човек!
Почитанията към личната муза и най-харесваната жена, това е нещо прекрасно, но при моята проверка, излезе и историята от миналото на 1996 г., при която година е ясно, че Папа Жан е упражнил сексуално насилие към (тогава) студентката по философия Лора Йордакиева от Враца, с която Папа Жан е запознат случайно от приятелката (и любовницата) си, която е и позната на Лора – възрастна жена, чието име съм помолен на този етап да не казвам –
(бел. ред. – това отначало е жената, която Папа Жан е харесвал най-много за себе си /с нея е имал и връзка и интимни отношения над 5 години/, преди Лора да се появи в живота му; но, когато Лора влиза в полезрението на художника, тогава Принц Папа Жан е в прехлас по Лора, и вече му се иска, само тя да е с него; разбира се – не може, тъй като Лора не харесва този човек и не желае да има общо с него. Но, въпреки, че Лора изобщо не иска да е докосвана от художника Папа Жан, без да има съгласието й, Папа Жан посяга на Лора и изпълнява върху нея много жестоко полово насилие). Миналото пази тежки спомени. Може би Лора мълчи за някои неща, защото не желае да ги преживява отново! Може би Папа Жан създава произведения посветени на Лора – Махатмадеви, защото го гложди една вина, заради това, което е причинил на нежното момиче от Враца. … Аз обаче, не съм поканен за съдия или оценител на живота на Папа Жан, и за това каквото и да кажа в тази посока, то днес няма да тежи. От значение е само това, което аз ще кажа за „Книга на любовта” сега, тъй като за това ме позоваха като рецензент, критик и разследващ журналист. Така че, за жалост въпреки това, което аз открих като истории – (сенки от миналото на един човек), тези истории няма да имат гласност ако вълнуващата за мнозина Лора Йордакиева от Враца, не проговори сама. Но всичко, което написах за въпросната „Книга на любовта”, мисля, че ще се вземе под внимание, защото дами и господа – един творец е създал издание, показващо горещи почитания и трепети към обичаната от него жена, и това е прекрасно; но болното е, че този творец е наранил жестоко много преди това въпросната жена … (Това, което записвам тук, е проверено; потвърдено от няколко сериозни страни и институции; за съжаление, е вярно; и за още по-голямо съжаление, и в образ на двуличие, Папа Жан заявява, че ‘Лора е неговата любов‘, когато тя всъщност, е била негова жертва). Оказва се, че много пъти, Папа Жан се вкарва в образ на някой, който той не е; известно е, че той често се представя за личност, която не е; за притежаващ неща, които няма; дава обещания, които не изпълнява; и е явно заявяващ, че обича някого, за да прикрие, че всъщност го е наранил.
В публичното пространство Папа Жан се очертава като един малък човек, като един палячо и смешник, който разпространява за самият себе си измислици, и така този палячо е достоен да намери мястото си сред редици на предавания като „Биг Брадър”, в който формат влизат и някои глупаци, които умело биват от нас осмивани и заслужено подигравани, тъй като или нямат реална оценка за себе си или си я дават и имат, но така се срамуват от лика си, че се представят за други! И народа, сатирично хапе! А ние журналистите, ставаме лаици, и дъвчем и плюем горчиви хапки като Папа Жан!
Признавам, че когато ми донесоха изданието „Книга на любовта”, аз много исках да напиша положителен коментар, но уви, разкрил толкова много тежки истини и преболял от тях, аз красноречиво давам мнението си напоено от обективи, но и от негативи, и показвам реалният образ на Папа Жан, като го представям след моето разследване. Той е такъв, какъвто ви го показах! …
Искам да обясня – за Лора Йордакиева от Враца, аз лично съм чул и научил през 1998 г., когато почти случайно, ми донесоха за оценка нейно издание – тогава аз по същият начин, направих изследване за авторката и проучване за нея. Разкрих един реален феномен и фактически, един от най-видните философи на нашето съвремие! Следях изданията на тази авторка през годините и обществените й мероприятия – трогнах се от Лора, при това не излишно, а заслужено, тъй като делата й са фундаментални! Ще си призная и това, че като мъж се интересувам от Лора – допада ми много, но и аз съм човек! :-) … Обаче да открия, че в миналото на това същество Лора, седи някой, който явно я е наранил и насилил; който е дръзнал да направи това може би само, защото тогава тя е била слаба … това, няма прощаване! Поне от моя страна! … Ясно е, че в живота на всекиго има получена болка и натрупано страдание, но дейностите на това момиче Лора Йордакиева, за мен, са прекалено стойностни, за да не ме жегне такава болка на Лора! За мнозина от нас, са изключително важни нещата на Лора, за да подминем с безразличие горчивината й, която тя тайно се опитва да пази и да не ни покаже; ето защо, аз нямам милост към творци като Папа Жан, пък дори и пишещи оди за любовта! Каква любов имаш ти Папа Жан, който толкова жестоко си ранил Дева по-светла от росата? И на каква обич си способен, като познаваш само грубостта и насилието? … Папа Жан, не мога да те величая! За мен, ти си престъпник, за чието мърсуване е замълчано, та да си благодарен, че още стъпваш на белият свят! Аз ако бях на мястото на Лора, друго яче с теб, бих постъпил! С всички доводи и средства!
Но днес, аз съм поканен само, за да съставя една рецензия за писател, за книга – нищо повече, не се иска от мен; нищо повече, не мога да представя! … Но, аз ще завърша така: всяко едно престъпление, извършено дори далеч в миналото, то е видяно от някого; запомнено е от някого; записано е някъде … и дори не-заявено, не-изречено от явната жертва, то все пак е затежало в пространството … и ако ние идем в точното време, на точното място, ще видим факти, с които можем да засечем престъпника, па дори и жертвата да пази тежка тайна и все още да мълчи за деянието на един мръсник! … Ние можем да издирим всичко станало някъде, някога! Ние можем и да изискаме от жертвите на миналото, да разкажат! … Ние сме разследващите журналисти, които намираме начин! … Обещавам на себе си и на света, и обещавам като гражданин на тази държава, да търся жарката справедливост до края, и да не позволя да бъде вгорчаван живота на мили и добри същества, които са светли и ценни хора; които са самоотвержени към другите и действат за наши ползи, учат ни на доброта! … Именно, защото запознал се с толкова книги и лекции на Лора Йордакиева като философка, психоложка и терапевтка, аз съм научен на доброта, на честност и на справедливост, обещавам да доведа до край нещо, което самата Лора може би не е искала, не е могла или е пожелала да забрави, и никога да не обяви на света! … Лора (Махатмадеви) – прекалено е значеща за мен! Прекалено съм настъпен на болното място, разкривайки случка от миналото й с Принц Папа Жан, която й е дала тежка болка! … Не мога да оставя в ръцете на грубото, най-сладкото и най-милото! Ще действам в посока разкриване на истината, и в посока изказване и проговаряне на истината и откриването й пред света! По един или друг начин, аз ще дам приносът си в името на справедливото и доброто! Приносът си, да бъде разкрито миналото, което е не-изречено, но не и забравено; което е не-казано, но не й не-станало; което е несподелено, но не и заличено!
Камен Бачев - рецензент, критик и разследващ журналист –
журнал „Планета” и медия „Union“, 12 ноември 2013 г.
На 21 юни е Международният ден на Йогата. Той е одобрен за честване през 2014 г. с резолюция на ООН по инициатива на индийският премиер Нарендра Моди, след последване на завета за това, дошъл от Учителят Бабаджи (от Хайдакхан Баба). Идеята на Бабаджи е Йога за човечеството – в смисъл, хиляди хора на планетата, да се обединят около каузата за подобряване на здравето си и събуждане на Духовността, за отвеждане на негативното и злото у хората, за да има доброта и просветление. Йога е дарена на хората от Бог Шива (от Самият Бабаджи) и е дадена като дар, за да се спомогне Божествената реализация. За тези много важни неща, ни разказа Учителят Махатмадеви (Лора Йордакиева) сега на Йога Семинара под наслов „Йога за човечеството“, който се проведе на датите 17 и 18 юни 2023 г. и е една от многото такива целогодишни инициативи на Лора Йордакиева. Семинара бе честване на Международният ден на Йогата; той беше с локация до пещерата Леденика (над град Враца). Програмата на Семинара включи Практики по Йога, Лекции и Беседи, и Демонстрация по Йога, всички водени лично от Махатмадеви (Лора Йордакиева). А, на датата 18 юни 2023 г. беше представена изключителна Йога демонстрация с техники от висша сложност по Йога, с които Махатмадеви запозна гостите и участниците в Семинара. В Семинара можеха да се включат и начинаещи и напреднали. Имаше страхотен наплив от хора, както е на всичките мероприятия, които прави Лора Йордакиева. Интереса бе огромен! Семинара имаше изключителен успех и най-важното е, че големите му идеи достигнаха до хората! Имаше много гости от чужбина, не само от страната, и не само от Враца. Семинара беше напълно безплатен (както са всичките мероприятия по Йога, водени от Лора Йордакиева). Учителят Махатмадеви (Лора Йордакиева), продължава да работи благотворително към последователите си и да се посвещава изцяло на тях (нас). Семинара беше тържество в чест на Йога, и беше замислен и представен като Празник на Здравето и Ключ към Самореализацията. Донесе идеята за Йога за човечеството, и бе подарък за всички търсещи Светлината души.
Сега, мероприятията по тази линия продължават, като на 21 юни 2023 г., (на Световният ден на Йогата), Лора Йордакиева ще бъде в София в НДК, и в организиран от нея Фестивал на Йогата, ще представи голяма лекция „Йога за човечеството“ и изключително сложна и от висша трудност Демонстрация по Йога, която ще бъде зрелищна, но и поучителна.
Въпреки, че ‘сега е времето на фалшивите Йога разпространители‘ – както казва Лора Йордакиева, то правилните инициативи на истинските Духовни учители, не бива да стихват, за да може Йога наистина да достига по правилният начин до хората, и човечеството наистина да бъде водено в посока към доброто. Задачата (за насочване на търсещите по правилният начин) е отговорна, особено сега, в света на фалша и на всичко изкуствено; но наред с илюзиите и злонамереността, все пак върви и истинското, и благодарение на големите Авторитети, то също се представя на света, за да пребъде (в епохата на объркаността) Светлината.
В помощ за хората е и това, че Лора Йордакиева (под псевдонима Махатмадеви), пише книги по темите за Духовната реализация, за Йога, за Самоусъвършенстването, за Здравето, за Лечебната педагогика, и дори не всеки да е посетил Семинарите, Лекциите, Форумите и самите Практически занятия по Йога, винаги може да последва верният път, като си съдейства чрез изданията на Махатмадеви, (които не рядко пъти, се разпространяват безплатно).
За Махатмадеви (Лора Йордакиева) знаем, че е получила Мисия за разпространение на Йога (по правилният начин) в Америка, в България, по света, и тази мисия й е дадена още, когато Лора е била дете. А, зад Лора Йордакиева като Повелител, е Учителят Бабаджи (Хайдакхан Баба), както и Парамаханса Йогананда, Шри Юктешвар и Лахири Махасайя, и още големи Светила на Йога. Наскоро в едно интервю на медия „Модерна Враца“ (http://modernavratza.com) беше споменато, че Лора преподава Йога (и Бойни изкуства) още, откакто е на 14-сет години; както бе казано и това, че Лора Йордакиева е първата, която започва да преподава Йога във Враца, и въобще – една от най-първите, които водят Йога в България, а и на Балканите. Относно Йога, се знае, че Лора (Махатмадеви) е тази, която проправя в България пътя на Йога, и отговаря за това, Йога да навлезе в страната и да бъде приета и разпространена (бел. ред. – по сходно дело е работил и Венцеслав Евтимов). Лора Йордакиева (Махатмадеви) е пионера, първоосновата и доайена в тази сфера. Тя работи по разпространението на Йога от дете; бори се и проправя пътя на Йога; има изцяло благотворителни занятия; помогнала е (и продължава да помага) на мнозина чрез Йога. … Тъжното е, че в днешно време, освен огромни Авторитети като Лора (Махатмадеви), които са малцина, има и доста неточни разпространители на Йога, които не правят услуга на последователите, желаещи да получат реално Йога. Има много лъжеучители, много фалшиви личности, които просто търсят внимание към себе си, избиват комплекси, търсят бърза слава, а и пари, и се представят за инструктори в областта на Йога. Те подвеждат последователите и объркват обществото, като не представят Йога по правилният начин и намират лесен път за вземане на пари от учениците; като последните не знаят, че Йога (когато се разпространява правилно), първо се предава безплатно; след това, се дарява безкористно; и освен всичко друго, Йога може да бъде преподавана само от наистина разбиращи и практикуващи я реално, а не от мними Духовници. Фалшивите разпространители на Йога, често търсят пари от последователите и се перчат пред тях, че ‘те са велики‘; съответно – на учениците се посочва, че ‘те са нисши’ и техният (нисш) ранг, трябва (например) да се отличи с определено облекло (за по-нисшестоящи), а (фалшивият) учител, той следва (като висшестоящ) да има различен тип дреха, която да отразява, че ‘това е учителят‘ - (бел. ред. – уточнението за облеклото е само символичен пример, който показва, че фалшивият йога, във всеки възможен момент, гледа да се заяви отгоре над другите). Тук егото е на първа позиция, а всъщност има ли го егото, това е ясен признак, че Учителят липсва; и че, там е мним Духовник, който само търси бърза слава и пари, а и избива комплекс за малоценност. В света сега, тук навсякъде около нас има фалшиви хора, заявяващи се като инструктори или учители по Йога. Те нямат общо с реалната позиция Учител по Йога; не прилагат и не разбират Йога; и те не могат да я разпространяват вярно по правилният класически начин. Тълпата не винаги може да различи реалният Йог, и в днешно време, наред с Авторитетите в областта на Йога, вървят множество лъжеучители, които се крият зад Школи, Организации и Сдружения, които са създадени само, за да прибират парите на заблудените последователи, и това е тъжно, но света не е само черен или бял, за да отидат хората директно при истинските Авторитети, и често пъти, търсещите се объркват и последват злонамерени лъжеучители; и дълго време могат да се лутат, докато попаднат на верният път на Йога при реален Гуру.
В интервюто, което наскоро Лора Йордакиева даде (бел. ред. – с оставен линк по-горе), се отчете факта, че някои хора си мислят, че ‘Йога е просто Спорт‘, и самата Лора спомена, че (цитирам): „В днешно време, Йога не се разбира съвсем (от масовият човек); и в повечето пъти, като че Йога се приема така, както някога се приемаше Аеробиката – т.е. в един момент на 3-4 дни, да изиграеш просто някакви упражнения, и толкова! Доста хора смятат, че Йога е нещо като Аеробика. Да, но Йога не е това; тя е начин на живот, и осъществяването в Йога, следва да е цялостно и ежесекундно. Йога не представлява 10 упражнения за 15 минути! Ако си в Йога, цялостното ти поведение (при това непрекъснато), трябва да е в една висша честота; всички твой мисли, думи и действия, следва да са в хармония (и да осъществяваш Божественото). На думи – това е просто и лесно; на практика, явно е неприложимо; или поне, не е осъзнато. Разбира се, че ако си в пътя на Йога, всичко което ти правиш, трябва да е Йога; и личната ти практика, и храненето и пиенето; и половото ти поведение; и начинът ти на изразяване; и отношението ти към другите и към теб самият, всичко.“ - т.е. по изказването на Лора от посоченото интервю се разбира, че реалният Йога последовател, може да бъде отличен като такъв просто, като забележим поведението му; разбира се, че ако човека е алчен и търси пари; ако е комплексар и търси слава; ако е егоист и държи да доминира; ако е полово незадоволен и търси секс по мръсен начин; ако е зъл и се държи деспотично и надменно; ако не е толерантен, чистосърдечен, състрадателен и т.н., ние сами можем да различим, че той не е никакъв Гуру, а е лъжеучител. Естествено е, да страним от такива хора; да се защитим от тях; да се отдръпнем. … Коварна реакция на такива злонамерени и мними Духовници е, те да говорят срещу истинските Авторитети, защото се мъчат те (малките човечета) да изпъкнат и много искат да бъдат Някои, и да свалят нивото на Големите, (защото Големите им пречат). При ясна и аналитична мисъл, ние можем да видим мнимите Духовници, и да се отдръпнем от тях, за да не си навредим; и за да престанем да обслужваме егото на злонравите; за да спрем, ние да даваме финансови средстава на фалшивите разпространители на Йога; за да се махнем от нездравословната среда, в която (заради обърканост) може да сме попаднали. Както казва Лора Йордакиева ‘занятията по Йога, трябва да се провеждат в цялата дълбочина по класическият начин‘, и тук аз ще добавя: не като търсят изгода лъжеучителите; не като искат да ни оберат парите; не като трупат слава на наш гръб; не като служат на егото си. Ясно е, че и Лора (Махатмадеви) я боли за това, че има толкова много лъжеучители, тъй като, както уточнява Лора ‘така, Йога силно се изопачава и по този начин, изобщо не може да се разбере (от масовият човек) какво е Йога‘, но (заключава Лора): „… но света ще се излекува от тези болежки в един момент, защото всичко фалшиво и неправилно, в един момент отпада, за да заблести по правилният начин.“ – дава ни Лора надежда, и дано е така! … Светли и пробудени души като Лора Йордакиева са до нас, за да ни предават истината, да ни дават Йога по автентичен начин, и ние да вървим напред; и ние сме благодарни за инициативите, които има Махатмадеви (Лора Йордакиева) - инициативи като Семинара по Йога, който току що мина (на 17 и 18 юни 2023 г.) и като Фестивала на Йогата, който ще бъде точно на Международният ден на Йогата (на 21 юни 2023 г.) под наслов „Йога за човечеството“. Изключителни са дейностите на Лора Йордакиева! Тя живее колажно; от нея струи творчество, и Духовността се прилага във всичко; етичната позиция е на първо място; и явно, това е формулата за успеха, и начина на Лора да бъде себе си. Йога за човечеството, се постига с хубавите инициативи на личности като Лора Йордакиева! Лора (Махатмадеви) често води Семинари по Йога, участва в Научни конференции, Форуми, Демонстрации и Курсове, които се надяваме да не стихнат, за да има от къде да получаваме Знанието (дори на час по лъжичка), но да имаме верните източници, защото сега е епохата на голямата лъжа, на изкуственият интелект, на фалшивите неща, на мнимите Духовници, на престъпници които са начело на много държави, на водачеството на лидери с тъмни намерения; а има не малко добри хора, които искаме Светлината. Вярно предадената Йога на хората, води до прогрес и просветление, изчиства пошлото, отвежда коварството и дава път на нравственото; тя ни слива с Абсолюта; и за това, че Йога я има, ние знаем, че има път към Бог.
Автор на материала за медия „Модерна Враца“: Коста Викторов
Линк към статията: http://modernavratza.com
Предаването „Ергенът 2“ е все още в ход и неговите почитатели се увеличават. Една от привлечените към екрана съм и аз. Първоначално отричах подобно предаване, но случайно започнах да го следя и сега съм в очакване на всяка следваща серия (и на финала). Докато течеше предаването още от самото начало, до сега, заедно с почитаният ерген и с участничките – кандидатки за сърцето на ергенът, минах през много емоции и срещнах доста проблеми, които касаят всекиго. Една от темите, които ме призоваха, това е темата за завистта, за женската злоба и ревност, които в частност, се проявиха към красивите моделки Айлин Бобева и Валерия Георгиева. Особени нападки имаше най-силно към сладката Айлин, но всъщност и за двете момичета се даде определението, че са просто кукли, които са красиви, но че са мръсници. Какво?! Отново идваме на момента, когато определени жени, атакуват друга жена за това, че е красива! Завижда й се за красотата; и накрая, тази жена я наричат неморална, без изобщо тя да е такава. Това е тъжно! Не е добре, че има жени, готови да линчуват друга жена просто, защото е красива и сексапилна, сякаш, сме във филма „Малена“. … Отношението, което се прояви към момичетата от предаването „Ергенът 2“ (особено към Айлин Бобева), ме накара да се активирам, за да пиша. Не може да се нападат така нито тези момичета от предаването, нито пък която и да е хубава жена, и веднага да казваме за нея, че щом е хубава, значи, че е мръсница. Тези момичета показаха, че са много повече от само красавици! Те имат лични постижения – едната е каратист 2 дан и е Европейски шампион по карате; другата има приют за животни и помага на бездомните животни. Това са добри дейности и топли каузи, и не може само, защото се завижда на моделките за красотата, да им се отправят лоши нарицания. … Оказа се, че други жени участващи в „Ергенът 2“, които имат проблем със самочувствието и които искат да изглеждат като моделките, те най-отявлено нападат хубавиците и силно им завиждат; от тяхното грозно отношение се подчерта проблемът за женската злоба, ревност и завист; ала това, че злословиха, ни най-малко не попречи на красотата на моделките, да грее. Хубавите, си останаха хубави; завистливите, си останаха със завистта, и се самоизяждат в отровата си. … Разбира се, завистливките после се опитаха да преиначат злите си намерения, но тези намерения прозират; видими са, и злобарките никого не са заблудили; те имат омраза и завистта тежи в тях; това ще им пречи да се развиват като личности. … Понеже е отвратително, да се напада една жена само, защото е красива, аз реших в подкрепа на разкошните Айлин Бобева и Валерия Георгиева, да цитирам тук една статия, писана в САЩ от друга журналистка, която също като мен, подкрепя красивите жени и показва, че те не са само хубави кукли и сексуално привличащи обекти; не са и мръсници, а са личности с принципи, с големи постижения, с успехи на много нива. Статията, която ще оставя надолу, ще е едно рамо за любимите ми Айлин Бобева и Валерия Георгиева и опора за всяка жена, която е наистина хубава, но е наричана освен красива, то и пошла жена. Е, не винаги е така, и не винаги отсреща е недостойна жена. Цитираната долу статия, ще заяви това! В основата си, за доказателство в нея е ползван образа на жена, която е не само модел, а и учител по йога и бойни изкуства, философ, писател, есеист, мотиватор, психотерапевт, психолог и имаща и още лица, които дори не мога да изкажа!
Нашите прекрасни момичета
Много е трогателно да виждаме сред нас, момичета от толкова висока класа, като врачанката и българката Лора Йордакиева. Уникален и толкова класен модел като нея, обичана и желана, Лора е едно вълшебство. Поръчваната, търсената и харесваната от фотографите, художниците и скулптурите; жадуваната муза и за поезия, на която са посветени книги и дори музикални произведения, седеше стройно сред редиците ни и разговаряше спокойно с английски виден драматург и придружителката му - българка, отказвайки сигурно поредното предложение за участие във филм просто, защото е наистина много заета. Лора внасяше цвят пред Кафенето в Бостън, което Кафене на мен ми е така любимо, (но чието име, тук не бива да спомена, за да не ме критикуват, че правя реклама). Лора я бе срещнал драматурга, за когото казвам, и я уговаряше за участие в голяма прожекция, но Лора вежливо и дипломатично му отказваше споделяйки, че ‘има свои дела, с които е действително страшно заета‘. Чувах всяка дума и не издържах – включих се в разговора им (с тяхно позволение). Аз обясних, че ‘съм журналистка от Чикаго и че, за мен е чест да видя Лора на това място‘. Поисках блиц интервю – поне няколко директни думи от Лора за медията ни. Лора каза, че ‘не иска да дава изявления в пресата‘. Трудно ми беше да измоля поне няколко изречения. За мен бе особена чест, да засека Лора в Бостън, особено сега – през лятото на 2016 г., когато очаквам повишение в работата. Аз обясних, че пиша за нашите момичета, които са търсени модели. Аз наистина защитавам правата на нашите прекрасни (български) момичета, които са модели от високите етажи, и са престижни, но ревнивите и злобни езици, нападат тези мили дами, обвинявайки ги в липса на морал. Лора не искаше да я интервюирам, но все пак, се заговорихме за това, което ме вълнува; питам:
- Лора, а теб обвинявали ли са те (фалшиво) в нещо пошло?
Лора отговаря:
- Разбира се! Фалшиво! Това се случва с всички ни!
Аз казвам:
- Скъпа Лора, ти си наистина много елитен модел. Интересна от към пищни форми, попила женственост, тежаща с плътна гръд. Ти си миниатюрка, която само най-големите творци, са имали пред себе си: най-значимите фотографи и художници. Ти си от арт средите и си от престижните най-престижното – знам, че ти се завижда, че има огромна ревност към теб, но и теб са те обвинявали в неетичност, така ли? Ти се снимаш, позираш за снимки и за картини, и си модел. Ясно е за всички, че си много чиста и нямаш неморални деяния – не се заснемаш в порно, не се занимаваш с проституция примерно; дори единият фотограф, с който работиш често, това е съпругът ти, който е в топ 50-сет на най-добрите световни фотографи, тогава, как и защо някой говори срещу теб?
Лора отвръща:
- Ами … няма значение, че съм само модел. Винаги се преекспонира! Винаги! С всяко момиче на моето място е така.
Аз:
- Ама чакай, чакай! Ти си съвсем различна от ‘онези’ момичета, които след фотосесията грабват наркотика, отиват в Бара и тръгват по оргии. Ти изобщо не правиш това. Дори обикновено, работиш с мъжа си. Всички знаем това. Как да си го обясня? … Въпреки това, и ти си нападана и обвинявана ли?
Лора спокойно казва:
- Ама, защо е странно това? Като хората не те познават лично – говорят! Особено жените – те много люто скачат!
Аз:
- Моите уважения, Лора, но ти наистина си елитарна. Знае се от всички!
Лора:
- Благодаря! … Това ще го пишеш ли някъде? Ще го публикуваш ли? Недей, мила! Ще се приеме просто като думи! Ще са просто думи! Аз не съм те поръчвала за обществен защитник или за мой пи ар! Не е необходимо да се води разговор в такава посока!
С леко възмущение, аз казвам:
- Мисля, че трябва да има такъв разговор, защото нашите прекрасни момичета като теб, накрая гълтат прахта и изяждат обвинения, че са такива, каквито не са. Лора, ти си така чиста и непорочна. Снимат те; рисуват те, и е ясно, че позираш, за да те отразят творците, но накрая ако и ти биваш нападана, че си едва ли не момиче от магистралата, тогава, как да отделим елита от простотията? Позволи ми да дам гласност и да заявя, че циганките на магистралата са едно, а престижните арт модели са друго! Ти си друго тесто! И дори, когато снимките с теб са малко по-така, по-силно еротични, то ти представяш еротиката, нежността, но не и мърсотията. Сама го казваш това в предишни интервюта, дето съм чела с теб!
Лора:
- Еми значи, това вече си е казано! Изяснено е! Защо да се повтарям? И … какво да ти позволявам?! Аз на никого, нищо не забранявам! Пиши си там статиите, но защо така отявлено, искаш да ме включиш в тях?
Аз:
- Еми, защото СИ ТИ! Защото си мила, нежна, вежлива и толкова прекрасна! Защото на всичкото отгоре, си и йогиня и терапевт. Ти си философ, писател, есеист. Търсена си. Обичана си. Нека света, да те познава!
Лора:
- Ами то, който трябва и който иска да ме познава, ме познава.
Аз настоявам:
- Обещай ми скоро едно по-голямо интервю, чрез което да мога да покажа на всички, че нашите прекрасни момичета, не са омърсени жени, а дивни модели, отразяващи безкрайна красота!
Лора уточнява, че ‘не държи на повторна среща-разговор‘, но аз я помолих, ‘поне да помисли‘ и разменихме контакти …
Срещата ми с Лора, не продължи дълго. Исках да говорим повече, но Лора имаше друга среща с важен човек (пред един от големите Музеи на Бостън), и се раздели с мен и с английският драматург. Аз все пак буквално записах, какво стана на моята среща с Лора Йордакиева, защото исках да го разкажа. Исках да разкажа, как наистина става така, че нашите чудесни сладурани, които съществуват в съвременният свят, и които са грабнати и отразени на страниците на мъжките списания или от фото-окото на видни фотографи, от четката на престижни художници; исках да разкажа, че тези момичета са нещо прекрасно. Това, са си нашите момичета. Това са тези, които знаят как да живеят днес и имат своите си задачи и личен живот, но съвместяват на сред всичко някак и позирането (позирането пред знатни художници, пред търсени фотографи) … за което позиране, си отнасят понякога мръсни нарицания и епитети, но те не заслужават такова отношение. Когато са красиви, моделките ги набеждават в греховни дела, а това е абсурдно; момичетата просто позират за картина или снимка; работят, както и другите работят, но просто ползвайки визия, която е търсена и приятна. В това, няма нищо лошо! Не всички моделки са парцалани, и не всички, тръгват да проституират или да ползват алкохол и наркотик! … Освен това, не всички подобни мадами, възприемат себе си (само) като жената-секс и въпреки, че имат еротична страстна визия, те не са само сексуални изкусителки или еротични обекти, а са личности с дълбоки качества и постижения в много стабилни сфери. Да, Лора (за която разказвам) е доказала точно това! За мен бе чест, че с елитното момиче Лора Йордакиева, аз размених поне няколко думи. С тъга споделям, че дамите от тази класа, понякога наистина ги оплюват. Няма да го позволя, обаче! … Ще споделя с всички, че въпреки, че пиша под псевдоним, аз съм жена гей (българка), която е позната много добре в Чикаго. Започнах да пиша материали от този род, защото аз харесвам жените. Повече от 15 години може би, аз събирам и снимки и изрезки от списания с Лора от Враца - България, която днес, бързо стана известна като Лора от Бостън - Америка. Знам перфектно нейната биография. Богата е. Повече от богата. За крехката си възраст, Лора е сътворила чудеса! Доказала се е толкова отявлено с чисти деяния и има толкова безброй успехи в много сфери, че няма как да ги опиша какви са и колко са. Битието на Лора е пълно, дори бих казала – завършено, реализирано, наистина успешно. Личният сайт на Лора www.mahatmadevi.com, донякъде показва това, (но там, не всичко е написано; има още много). Да, Лора е пример за класна жена с най-дълбоко покритие! … Аз съм за правата на такива момичета. На нашите си български момичета, които не правят нищо лошо никому, а само, защото са красиви, биват обвинявани в пошлост. Не бива да е така; но поради факта, че завист и ревност винаги ще има, то и фалшива мълва ще има. Едно ще кажа за завършек: чест прави на онези, които са се постарали да опознаят реално поне едно такова момиче – момиче модел, за да видят, че то има душа и в повечето случаи, не носи нищо опетнено. Лора ли? – Тя, просто позира! Моделка е пред творците, но освен красив секси модел, тя е и много повече от това; тя е уникална личност, разгърната в още доста сфери и осъществила успехи мечта. Нея срещнах; за нея разказвам! … И обещавам на многото й фенове – ще се опитам да извадя от нея още думи, още слова споделени, защото душата й има цвят; защото тия творци, които я рисуват и снимат – те също са хора нормални, и ако са видели нещо пошло и неприятно, няма да искат да го отразят, тъй като точно творците най-стриктно избират. … Света е прекрасен. Момичетата ни са прекрасни. А творците ни са живи, и жадно следят за обаятелни модели и прелестни създания, които да ги вдъхновят, за да творят. А ние имаме нужда от творчество. Изкуството е жар, една страст, която точно аз, искам да бъде споделена, почувствана, помирисана, докосната и изживяна. Аз искам! И ценителите, желаят точно това!
Жанет, за медия Bulgaria sega, Чикаго, Юли, 2016 г.
След материалът нагоре, аз напомням още веднъж, че в предаването „Ергенът 2“, аз се загледах случайно, но там видях много актуални теми: за завистта и ревността, които се проявяват към хубава жена; за хранителните разстройства и напълняването, поради преяждане; за липсата на воля да подобриш визията си и изявяването на злост, когато друга жена визуално те превъзхожда; за ниското самочувствие; за наивността, че в теб „е длъжен“ да се влюби някой само, защото ти си му направил даден подарък; за празните очаквания; за това, че влизаш като участник в предаване само, за да се покажеш, мъчейки се да станеш известен така и да направиш някаква кариера; за прекаленото ползване на силикон, филъри, екстеншъни, хиалурон и корекции, които обезобразяват женското тяло; за простотията и нямането на ясна самооценка; за чалгата срещу интелигентността; за „забравянето“ да се четат книги; за преследването на пари и слава, вместо търсенето на дълбочина и смисъл в живота; за позьорското отношение; за глупостта; за затъпяването на съвременните млади жени; за търсенето на щастие … и за какво ли още не! Предаването „Ергенът 2“, се оказа за мен вълнуващ букет от емоции и теми, които ми показаха, че женският свят е колкото необятен и омаен, толкова и безсърдечен и користен, и различни са целите, стремежите и търсенията на всяка жена; различни са и усещанията, които дадена жена може да има; различни са нагласите и очакванията; а в емоционалният свят на всяка жена, седят чувства, които са трупани години наред само, за да ескалират в някой момент, чрез който да видим истинското лице на тази отсреща и да я харесаме или да се отвратим. … Аз мога да пиша тук за всяка една от темите, с които ме срещна предаването, но днес, аз реших да застана зад жените, които са красиви, но (заради това, че са красиви), ги нападат незаслужено, (защото им завиждат). Това, не бива да се случва никога на никоя хубава жена! Пред красивото, можем само да се прекланяме!... Ще завърша с призив и предизвикателство към онези, които несправедливо атакуват една истинска красавица: работете над недостатъка си, който ви пречи и вие да сте така красиви, вместо да злословите срещу сексапилната и хубава жена, която е личност с успехи и постижения, далеч над визуалното! Красотата може да струи и от вас, не като говорите грозно срещу другите, а като усъвършенствате себе си и като излъчвате и вие топлота!
Автор на материала: Полина Симеонова за медия „Модерна Враца“
Линк към статията http://modernavratza.com
Признанието на Принц Папа Жан
(част 2-ра)
С оставеният горе текст, Иван Николов Георгиев (Принц Папа Жан) ясно признава и правилно описва истината за своето деяние от 1996 г., което (деяние) е имал към Лора Йордакиева. Това е много силен текст за Лора (Махатмадеви), защото съдържа (нещо като) самопризнание от Папа Жан за постъпката му към самата нея (към Лора Йордакиева). Принципно, това е постъпка, която Папа Жан старателно се опитва да крие от външният свят, но горе в авторският си текст, Папа Жан все пак е описал отчетливо, какво се е случило през 1996 г. между него и Лора (Махатмадеви). Всичко е написано всъщност към Лора (и е за Лора), но понеже Иван Николов Георгиев (Принц Папа Жан), го смята за върха на творчеството си, то той за това изпраща своят материал на Лора (за да й покаже, колко добре и колко вярно пише); но също така, Принц Папа Жан в последствие, показва тези свои авторски текстове на приятели, на близки, на роднини, дори на негови другари журналисти. Тук се направи изказване (за тези авторски текстове) в множествено число, защото към горният материал, пратен от Папа Жан към Лора на 14декември 2017 г., на следващият ден, Папа Жан добавя и втори написан материал (т.е. материалите са два). На 15 декември 2017 г. Папа Жан (продължава да) изпраща в пощата на Лора още писма, като първото и най-важно нещо, което Папа Жан пуска към Лора тогава, това е още едно стихотворение, което е написал и посветил точно на Лора Йордакиева (Махатмадеви) и за което твореца Принц Папа Жан, обяснява: „Това стихотворение, заедно с текста от вчера, са най-важните неща, които някога съм ти писал, Лора! В тях, аз съм излял душата си и никога не съм бил по-искрен!“. От пуснатият към Лора Йордакиева материал се забелязва, че (дори за самият автор на текста) най-вълнуващо е признанието на Папа Жан за нощта на насилието извършено към Лора, и колко трезво, самият Принц Папа Жан е разказал всичко. Папа Жан, споделя на Лора: „Сега ще видиш моето стихотворение, което аз, Принц Папа Жан, определям (пред теб Лора) като най-важно в моето творчество; то е посветено точно на теб. Ето, това е за теб, Лора …
ПЛЕННИЦА В НОЩТА
Набъбнал до болка от твоето присъствие,
аз не устоях и ти скочих, Девице!
Не устоях! Направо, щях да се пръсна!
Стисках те, мачках те, удрях те, и те вързах
с груба стара вратовръзка, която изнамерих.
Ти не очакваше, но аз стегнах те отгоре, и
възел в тебе врязах силно, защото
те поисках моя …
Знаех, че в действителност, ти не би желала
да си моя, но въпреки това, направих туй,
що ми сочеше нагона.
Привързах те за рамката на своето легло,
копнеейки, да те любя жадно и в страст!
Фалоса ми еректирал до безумност,
пожела в тебе да потъне;
в тебе Лора, да потъне!
Неустоимата ти сласт, ме викаше омайно!
А, гърчеше се ти, и молеше ме ‘аз да те оставя‘,
но как? Как мога?! Аз повече от всичко,
те желая! … Молбите ти от Бога чути,
за себе си, аз гръмко заглушавах,
защото те копнеех и избрах.
Опипах страстното ти тяло –
ти, абсолютно идеална Лора,
чрез теб споходи ме страстта,
и въпреки, че плачеше ти, и толкова
дълбоко ме помоли ‘да те пусна‘, аз
изобщо не можах … и скочих ти отгоре!
Поривността ме тласна и с мъжки апетит огромен,
разтворих нежните бедра, и исках да потъна
жадно във Жената! … Каква магия е това!
Какво си ти, Голямо чудо! Ти си и Девица и Жена!
Невинна си и чиста Дева, но Лора, ти си и Жена!
Така горещо ме помоли и плака ми в нощта;
не искаше да те докосвам и гърчеше се
да те пусна, но аз изобщо не можах!...
Мърсувал съм с Ириня, считайки я грешно
нея за Богиня, но всичкото това, бе само до мига,
в който глупава Ириня, ми доведе всъщност
истинска Жена! Тя, доведе ми Богиня!
Глупавата тя, доведе теб до мен, а мен наричаха
‘глупак‘! А мислеха ме мен, за дребен и незрящ!
Поиска Ириня, да запознае теб с мен, за да показва
как рисувам нея; но аз видях те теб и мигом осъзнах,
че ти си моята гореща Муза; че ти си моята Жена!
Че ти реално, си Богиня!
Единствена си, Лора!
Как бил съм сбъркал, да бъда в миналото със жена,
която го изискваше от мен; и как се бях объркал
силно от това! … Но, съдбата ми доведе светлина!
Съдбата ми доведе Девата; доведе теб до мен,
Девице сладка! И аз разбрах, как в миналото съм
грешал, да бъда със жена, за мене чужда, която
е фалшива, и натякваше, че ‘за мен е само тя‘.
И тя поиска, аз да я боготворя, и само нея да
рисувам; и само с нея, аз да ‘спя‘! Ала за мене,
само тя не беше … единствена, не беше тя!
Не, само тя, не беше! … Със нея като бях,
аз бях тогаз и с други. Обичам да докосвам аз
плътта; и хиляди жени, погълнах; а те, погълнаха
плазмата от фалоса ми пълен. С тях бях – с тези
жени безумни, а и с Ириня, която е царицата на
разврата (над всички развратници други), и
дохождаше до мен сама. Обсебваше ме и
заклеваше ме тя, че ‘за мене няма други, освен
нея‘; закриваше ми погледа за други и вярваше,
че пази ме от други, но то, не бе така … Аз бях и
с други! Копнея винаги плътта. С безбройно
много други жрици аз съм бил (и бях), а тук ще
кажа аз и туй, че и за теб, Ириня много се обърка.
Тя с мисълта, да ти покаже, как съм я изографисал
на платна, доведе теб до мен!
Тогава, аз разбрах, че тебе искам точно Лора!
Теб искам да рисувам и с тебе, аз да ‘спя‘!
Не искам аз жена, която сама дохожда, та да я
онадя; не искам аз жена, която търси с мене да
мърсува; а аз, избрах Девица; избрах си чистота!
Харесах те веднага! И дебнех миговете, кога аз
тебе ще те видя; надявах се, да искаш ти, да зърнеш
моите платна; да те привикам аз, да видиш мен
твореца; да видиш Папа Жан; да видиш, аз какво съм
нарисувал; да дойдеш ти, да видиш парещите ми
платна; защото те, те викаха! Те те викаха, Лора!
Аз те призовах чрез тях, за да те уловя в капана на
мъжеството си! В капана на мъжеството си, Лора!
Невинна, малка и чиста Девице, о, дете от светлина,
ти обичаща Изкуството, о, ти истинска запазена и
прекрасна Жена, аз на теб благодаря, че
доходи да видиш моите произведения. Дойде при
мене ти, а аз започнах да те пазаря, за да те нарисувам!
Ала, ти не искаше това, защото ме усети, че те копнея
нуде, не заради творба! Усети мен, че аз те искам гола,
за да те претворя, но … първо в леглото си!
За да те претворя, първо аз като Жена!
О, исках да те нарисувам! Копнеех и това, но исках
първо тебе, като моя (най-скъпа) Жена! …
Каква магия е, избрах си не развратната мръсница,
а аз избрах за себе си Девица! Избрах аз тебе, Лора!
Теб искам за моя Жена! … Когато те видях, тогаз
разбрах, че не копнея аз жена, която сама ме търси
и която сама дохожда ме, изисквайки със мене да мърсува;
разбрах, че аз за мен искам Жена, която е сияйна, чиста;
която е като роса; която не е опетнена …
Теб поисках, Лора! Ти мила, нежна, мъдра, топла и чиста
Девица, и свита в свян съвършена, си истинската Богиня!
Богинята, си ти! Ти си истинската Жрица на любовта!
Веднага го видях! А бях объркал, че
Богинята е друга … Но, се оказа, че ти си!
Плени ме твоята реална чистота, о, Лора!
А погледа ми търсещ сласт, откри в теб и друго –
видя в теб Жена! Ти, Духовнице, си Дева от светлина;
но, ти си и най-сексапилната Жена! … И аз, те пожелах!
Намерих начин, до себе си, аз теб да доведа. Как търсех
път до теб, и открил трепета ти по Изкуството, аз как извиках
те, за да покажа и на теб, какво съм нарисувал!
Показвах ти платна след платна, и ти предложих накрая, да те
нарисувам. … Свенлива, ти отказа, ала тогаз, аз все по-силно
закопнях твоите дрехи да разкъсам, за да докосвам аз плътта.
Да докосвам плътта ти, Лора; да те имам цялата!
Ти искаше, веднага да си тръгваш (усетила у мен мъжа), но
с малко закъсня … Заключих те, и те притиснах аз, за да си моя!
Ти трябва да си моя, нали избрах те аз! …
Поисках сексуалността ти, преплитаща се във Духовността ти;
поисках чистотата ти, и да си само моя …
А ти, ми плака … и се бори, за да не поемеш моят огнен фалос!
Но, аз те исках! Аз винаги те искам! Ти, Ерос в женско тяло!
Ти Жена, в едно с Девица! Ти, Светица! Ти, Богиня! Ти, Лора,
която за мен си Една! Ти, Мадона сияйна! Ти пищна едрогърда
омайнице с набъбнали зърна като пъпки, които жадувам да захапя!
Ти с най-сладката стегната кожена цепка, която разтваря отворче
на най-дълбоката сласт! Ти с козинка, в която примирам да
се изгубя! Ти Моралнице, която невярно изглеждаш като най-грешна,
но си най-чиста и най-прекрасна Жена! Ти, Дево от злато!
Ти Лора, която не можах да пусна, защото
не е възможно да ти устоя …! Ти, която изкопнях да онадя здраво!
Ти, плачещата и мъчещата се от мене да се освободи, аз теб
разтворих и с набъбналият си до болка фалос, проникнах …
и … аз тогава се родих! Тогава, аз бях! За мене, ти си Чудо!
Девице, теб измъчих, но аз не можех да те пусна! Не и теб!
Голямата ми страст, любов и тръпка, си ми ти! И, си моя Муза!
Такава си ми ти, Лора! И аз, не можех да те пусна! …
Горещо плака ми в нощта, но няма да те пусна! Ни тогава,
ни сега! Защото, ти си моя! И аз, ти сложих моят отпечатък!
И аз, съм в теб завинаги! …
Оставаш моя!
Позна ме, Демон! А Демона, видя у теб Жената своя!
Видя Едната, която е избора му за вечни времена!
Погълна ме със чистотата си, Девице! Не се учудвай, че те
искам да си моя! Искам, да си моя …
Всякой си избира най-доброто, а аз познах те
съхранена, чиста, недокосвана, етична и …
избрах те аз за мен със тая непорочност!
Ти си избора ми, Лора! Ти си Жената, която със свян, пожела да
избяга от мене; ала аз за себе си, исках точно това. Аз искам теб!
Не исках аз жена, която сама ми се предлага, а искам тебе, Лора!
Искам Жена, която е истинска! Която си е баш Жена, но се пази
да не я видя и да не позная у нея страстта; но, аз те видях Лора;
у теб видях и Девица, но и Жена! Моята Жена, Лора!
Ти си моята Жена! (Поне така, го вярвам аз)!
Видях те и избрах те! И приклещих те в нощта, и те направих
моя пленница. Направих те пленница Лора, за да те имам!
Стоновете ти, молбите ти и твоите ридания, за ‘да те пусна‘,
о, те отекват в мен, и още скачам в сънят си за грешката си
(как заключихте те, как те вързах, и как със тебе бях) …
Но и на смъртен одър, аз ще моля Бог за прошка за всички
мои грехове, освен един; освен за един, Лора! Освен за нощта,
която бе денят на моят живот! Освен за нощта, в която аз те
задържах като своя пленница, Лора! Като своя пленница,
за да се заситя чрез тебе Девице; да заситя животното в мен,
и да имам и аз най-сетне пълната наслада. Нагона е по-силен
от мене! Той ме накара така! Аз исках (и искам), точно
с тебе греха! Точно със теб, Лора! …
Открих освен това, че бидейки със тебе, аз се вписвам и за
Вечността, на която, явно ти принадлежиш и в която, всички
ние мечтаем да бъдем, ала не можем, защото сме грешници! …
Безсмъртен с теб останах аз, единствено в този акт, в който
те плених; и знаех аз, че с мен не си наистина, но туй бе моят
миг, в който имах повече от всеки друг, и в който аз докоснах
онова, което изкопнях от първият момент, щом теб те зърнах!
Щом теб те зърнах, Лора! …
Дали глупак съм аз наистина или аз съм този, който ще се
смее последен?! Дали съм социално зависим, както набеждава
ме Ириня, или постигам мойте цели?! Дали загубвам аз една
жена, която сама ме търси и иска … или откривам друга Жена,
която според мен, си заслужава?! И която, не ме е избрала и аз
знам, че я нямам в действителност; но заради която, съм готов да
се откажа от всяка друга само и само, да проимам мечтаната поне
за миг! Поне за миг, да имам тебе, Лора! … Дори насила, но да те
имам поне за миг, Лора! (Дали някога, ще ми
простиш?! Дали ще ми простиш, Лора?)! …
Дали глупак съм аз наистина или съм аз с чувствителна душа, и
въпреки, че бях притискан и обсебван от една жена, намерих
точно своята, която си поисках сам ...
Дали глупак съм (както казват) или съм този, който като те видя
и като зърна светлината, дори през демоничното си тяло, видя за
миг и свойта светлина?! Дали изгубен съм, Лора? (Дали някога, ще ми
простиш за туй, що ти причиних?! Дали ще ми простиш, Лора?)!
Не бях със теб, за отмъщение на друга! Аз бях със теб, защото исках;
защото аз го исках (и го искам), Лора! Но (въпреки, че съм глупак),
аз знам и осъзнавам, че теб те нараних, Лора! Теб, която най не бива!
Теб те нараних, като никоя друга! … Но, теб за себе си избрах! А знаех,
че ти не искаш мене, защото за тебе, любовта е нещо друго! Ти мен видя
ме като Демон, а Ангел си на Бога. Посегнах, за да взема твойто девство,
и исках не да отмъстя на мръсницата, която все ме търси; а посегнах към
теб, защото аз наистина искам теб, Девицата! …
Моя любов си, Лора! Ти си моята любов! Ти си моята най-голяма и
истинска любов, Лора! Такава си, защото ти Лора, ти наистина си
любов! … (Дали някога, ще ми простиш за туй,
що ти причиних?! Дали ще ми простиш, Лора?)!...
Това е изповедта ми пред теб, Лора! Пред теб, която наистина ме плени!
Единствена за мен си, Лора! …
В проблясъка между геният и глупака (за каквито ме смятат), аз
ти написах мойта ода, в която
ти признавам любовта си! Любовта си към теб, Лора! …“
Това беше стихотворението на Иван Николов Георгиев (Принц Папа Жан) написано за Лора Йордакиева (Махатмадеви), което наистина, (сякаш) изповядва Папа Жан пред Лора. Разбира се, тук се посочва, че се иска прошка, но дълбоко в себе си, Лора знае, че за исканата прошка, Папа Жан не е искрен, (тъй като Лора познава самият Папа Жан) и ето защо, непростимата постъпка на Папа Жан към Лора, не може да бъде приета. … За самата Лора Йордакиева обаче, двата написани материала от Иван Николов Георгиев (Принц Папа Жан), които са представени тук в статията „Признанието на Принц Папа Жан“ (в част 1-ва и 2-ра), се явяват наистина важни, тъй като чрез тези направени от Папа Жан материали, автора абсолютно сам разкрива това, което някога се е случило между него и жертвата му. Това е съществено самопризнание, което една жертва намира за значимо да покаже и така, да има (някаква) справедливост … дори след толкова години! … Истината е, че би било справедливо, ако нещо така жестоко (ако сексуалното насилие) не се е случило … но дори и това, извършителят да се реши да го опише сам и да го признае … дори и това не е малко …
Признанието на Принц Папа Жан
(част 1-ва)
Забележка: този материал, има връзка с предходната статия „Нередност относно неправилно цитиране на Лора Йордакиева (Махатмадеви)“! Да се вземе под внимание и горният текст, когато се чете този! Материалът има връзка и със статията „Писмо от жертва на сексуално насилие към нейният насилник“ която е показана тук малко по-напред (в Статии за Лора). Статията „Писмо от жертва на сексуално насилие към нейният насилник“ представлява писмо, което е писано от самата Лора Йордакиева (Махатмадеви) към художника Иван Николов Георгиев (Принц Папа Жан); за това писмо, се споменава надолу в текста и ето защо, тук се сочи връзката към него и се сочи, къде то е публикувано.
След много трудно възобновена връзка (поне за кореспонденция под някаква форма); след много трудно възобновена връзка през април 2013 г.; след много трудно възобновена връзка от страна на Иван Георгиев към Лора Йордакиева, ексцентричният художник и поет Иван Николов Георгиев, ползващ творческият псевдоним Принц Папа Жан, изключително често пише писма на Лора Йордакиева (Махатмадеви) и често й праща написани за нея поеми и стихове (от него – Папа Жан). На 14 декември 2017 г., Принц Папа Жан пише към Лора импресии за времето, прекарано с нея през 1996 г. - (пише за нощта на проявеното от него /от Папа Жан/ насилие към Лора – това е жестока случка на сексуално посегателство към изключително младата /тогава девойка/ Лора, за която случка, самата Лора Йордакиева е разказала в своя книга, която се казва „Махатма сутра. Книгата на Великият Дух“, в изданията на книгата от 1998 г. и от 2004 г.). Принц Папа Жан е записал спомени и впечатления от онази кошмарна (за Лора) нощ, когато той (Папа Жан) жестоко наранява Лора. Записаният текст от Папа Жан е направен като есе с привкус на поезия. В написаният от Папа Жан материал, се съдържа истината, отразяваща вярно нещата. По много особен начин, самият Принц Папа Жан описва доста ясно това, което е станало между него и Лора през 1996 г. Наистина в това, коетоИван Николов Георгиев (Принц Папа Жан) изпраща на Лора Йордакиева, са отразени импресии за времето на 1996 г., когато Папа Жан среща Лора; от една страна, Папа Жан е записал как вижда и светоусеща Лора (която наричат Девицата и Гарвана; която на моменти и Принц Папа Жан назовава така); а от друга страна, Папа Жан разказва доста ясно, какво точно се е случило в нощта на проявеното (от страна на Папа Жан към Лора) сексуално насилие. Папа Жан е написал текст, който на 14 декември 2017 г. изпраща на Лора (в Америка) в писмо, и счита това за част от творчеството си. Материала който е направил Иван Николов Георгиев (Принц Папа Жан) е считан от автора за нещо много специално в неговото творчество, с което самият автор Принц Папа Жан, иска да се похвали и да го покаже. Този материал всъщност е важен с това, че действително отразява самата истината за станалото между Принц Папа Жан и Лора Йордакиева (през ноември 1996 г.) и е важен, защото е написан от самият насилник и е пратен на неговата жертва. След толкова години, Папа Жан говори с Лора свободно за всичко и й показва какво е написал за 1996 г. – за (тогава) тежката и кошмарна за Лора Йордакиева нощ и за (тогава) най-прекрасната нощ в живота му (както сам я нарича Папа Жан). Просто, Принц Папа Жан е направил значим (според него) авторски материал и го изпраща на Лора Йордакиева, за да види Лора неговото творчество; а и за да й покаже на Лора, колко вярно е описал всичко за случилото се между нея (Лора) и него (Папа Жан). В ел. писмо, Папа Жан пише към Лора Йордакиева, следното:
„Мила и прекрасна Лора, аз съм писал доста неща за теб; за някогашната ни среща през 1996 г. и за първата картина, която ти нарисувах. Аз и сега пиша за теб! Правя компилации от написаното преди и дописвам още неща сега. Получава се интересно. Намерих стари файлове – записал съм от преди, разни неща. Събирам ги в едно с онова, което пиша и сега. Отново съм гений! Ще ти покажа части. Много те обичам! Не излизаш от мислите ми. Целувам те! Обичам те завинаги! Виж това от мен:
ЛОРА ГАРВАНА (ДЕВИЦАТА) – НАЙ-ЛЮБИМАТА И
ПРЕКРАСНА ЖЕНА НА МАЕСТРО ПРИНЦ ПАПА ЖАН
Лора! Тя бе невероятна жена. Влюбена във Философията като мъж. Увличаща се както по западното, рационално, така и по източното и мистичното мислене. Поведение: медитация и множество духовни техники. Поведение на свръхчувствително, малко ексцентрично момиче. Разсъдък: точен и аналитичен. Разсъдък на една разумна личност, по-скоро на мъж, отколкото на жена – толкова точна, силна, мъдра и зряла. Юношеска дързост. Понякога детска поривност. Невинна. Чиста Девица. Най-невероятната и привличаща жена. За мен, Лора винаги ще си остане такава, каквато я нарисувах! Тя е мило миньонче и сякаш, не точно човек!. Нарисувах я с маска на лицето, защото така и не успях да проникна по-дълбоко в нея. Когато рисувам портрети, подобно на А. Швец, винаги рисувам ‘материалната‘ и ‘размазаната, астралната‘ проекция на лицето. Освен това, върху всеки портрет, рисувам и биоенергетичният портрет-ореол, който умея да забелязвам. Добавям ‘портретите на формиращото минало‘, ‘портрета на възможното настояще‘, ‘равнината на духа‘, ‘душевното излъчване‘, ‘етерното взаимодействие между лицето и битието‘. Всеки портрет, който рисувам е най-малко пет слоя, и е гледан от няколко различни гледни точки. Никога не съм пропускал да предам животинското и Божественото у човека, освен в два портрета. Единият е на Цар Симеон II-ри, в който ми се видя неуместно да гледам животинска страна, както в останалите хора. Другият е портрета на Лора Гарвана, защото Лора с нищо не наподобяваше на нито едно земно същество. В нея няма мръсна животинска природа. Тя е Дева. Понякога се питам, ‘дали Лора не е извънземна?‘. За мен, тя е Божествено създание – такава я видях (Девица). … Изброих всички видове портрети, които виждам в едно лице, и как ги отразявам на платното. В това лице на Лора Гарвана, видях една-единствена проекция; пластовете бяха слети; тя бе цяла – нарочно, като заключена зад маска; скрита, защитена, бяла … Поисках да я нарисувам. Ала погледът ми на художник, отстъпи пред погледа ми на ненаситник и прелъстител. Така, погледнах я Лора тогава. Прелъстителят у мен, се взря в нея. Лора ми каза, че ‘той изобщо не я улавя‘. Знаех това. С този поглед, съвсем не исках да я ‘уловя‘. С него исках, направо аз да я разкъсам! Да я притежавам! Да я имам! Да я любя! Обичам я завинаги! И искам да я облизвам и да я обладавам с агресия и нежност! Тя долавяше това и се боеше. И с мен, внимаваше тогава …
В година 1996-та, когато се запознах с Лора, някой ми спомена прякорът й – името й на отговарящо тотемно животно, (дадено й от индианците лакота) и аз чух, че тя е Лора Гарвана. Символизма на Гарвана, ме изпълни със своята значимост: Жена Войн, (и то сякаш извадена от мистиката); голяма философия и сила; Лора - Божествено присъствие и жена, от която струи тотален ерос и вълшебна красота; жена, която излъчва убийствена страст и едновременно с това, непорочност; жена от най-висша класа, с престиж, докарваща до лудост мъжа с тяло, но и мъдра: Жената Философ.
За нея, аз не бях човек (позна ме като Звяр). Тогава, тя го каза. Говореше за Богове, за някакви Учители. Не искаше да ми даде интимност, но как да я оставя?! В миговете, още преди да я докосна, тя изрече, че ‘човек, не може да я има; че, аз виждам в нея тяло, а тя е друга – (бяла, цяла, на Духа е)‘, и не даваше интимност. Но, аз съм Хищник и посегнах грубо! (Как да я оставя)!? … За нея, аз не бях човек. В мен, тя видя стихия. Познала беше Звяра. И плака в ръцете ми с молба ‘да я оставя‘, и бе във гърч молитвена, ранима, малка, но как да я оставя?! Тя е всичко, което аз (и всеки мъж) харесва; и прелъстителят у мен, я пожела безумно. Нападнах я тогава …
Във порив бях! … Натисках здраво, въпреки молбите й! Тя давеше се в мъка, а аз – насищах се изцяло … Във порив бях! … Натисках здраво! …
След часове, я нарисувах. Нарисувах я - с тази маска-лице, което видях безумно красиво неземно; а сякаш, маската я пази; и, Хималайските учители … Незабравима беше Лора и се попитах аз, ‘дали пък, не е извънземна?‘; и уж със нея бях тогаз и грубо аз я обладах, ала не стигнах аз до нея … не можах! … Опитах се да бъда аз, да я прониквам с бурна страст, ала Учител (Господ) бе във нея. … Маската я пази. Не стигнах аз до нея. За туй й викам, ‘че е извънземна‘! Това бе чудо, вместо аз, наистина Учител (Бог Шива) бе в нея.
Със Лора съм в мистичен свят. Обърна всичко тя във мене. … Тогаз не съм очаквал – премигнах аз, и мигом тя изчезна! Скрила се беше от мене! И като птица отлетя, като незнаен Гарван; а бе до мен Девица!
Не спях години! Във сънят си скачах аз и будех се, че искам нея! Въздигах се чрез нея! И летях! И правих опит, да я търся не веднъж. Но, тя бе като видение! Появи се в живота ми като чудо и мигом се изпари; просто изчезна!
След седемнадесет години от тоталното изчезване на Лора (напълно незнайно, как го направи), аз успях да я открия чрез интернет отново, и този път завинаги я исках моя. Написах й писмо и жаден чаках … молех се, и … тя се отзова – отвърна ми; написала бе голям отговор за мене. Когато го видях, разтресох се изцяло. Срази ме прямата й дума и как е писала за 1996-та г., за нощта, която бе денят на живота ми, но Лора беше писала с тъга и с тежка болка (насилена от мене) … Да, то всичко бе така, както тя го е написала със мъка, но исках я за себе си неустоимо; безумецът във мен тогава, с копнеж посегна на жената-Дева! … А днес, тя разказва ми за нашто общо минало – написа ми словата по директен начин. Отговорът й ме впи със студенината, с истината и със топлотата. … И онемях от паметта й ясна и от думите й точни, и после, аз помолих я за прошка!
Започнах нова серия портрети на Лора. Рисувам. Пак нея. Жената! Тя стана моя муза за цял живот! Плених се! … Сега обаче, след седемнадесет години, тя не дойде до мен, писмо като й пратих! Не се показа! Не се появи ни за миг физически; и не остана пряко до мен с плътта си. Още преди, тя си бе тръгнала изключително бързо, като бе покрила следите си, тъй като е вярвала, че не бива да има отношения със мене (както чух аз днес, че й е казвала душата)! Лора не позволява да я докосват; не дава никой да я има. В миналото, от мене тя се скри; а днес, тя така и не ми се показа.
Нашата нощ (от ‘96-та г.) й тежи, а аз обратно на нея, съм възрадван в душата и в телата ми – в чудовищното и в земното ми тяло! Звяр съм бил за нея аз, наистина тогава! Но, не съжалявам нито за миг за онова, което имах с нея! Ако аз не взема сам, няма как да имам нищо от нея! Няма как да я имам нея, Жената, Девата на чистотата! Отношението ми към нея, го имам същото и днес! Пак бих я разкъсал нея, Едната! …
Всичко е голяма и незавършена приказка на човешкото ни, на моето зверско и на Божественото ни прераждане. Историята ни е неповторима; случката някога – необикновена, почти немислима. Лора е Девата на чудесата! За мен, Маестро Принц Папа Жан, Лора е най-неповторимата и обичана жена в живота ми. Като сияние на красотата!“.