Статии  |  За Лора Йордакиева  |||

 

Обикновен разговор с необикновено момиче

Интервю с Лора Йордакиева

 

В София съм при НДК в тих офис на редакцията на нашата медия „Гръм.Вести.БГ“ и по моя покана (и молба) при мен се присъединява красивата Лора Йордакиева – писателката-философ, йогинята, каратистката, психотерапевтката, арт модела с безкрайно богата биография, която биография не се наемам да разкажа, но част от нея е отразена на сайта www.mahatmadevi.com – личният уеб сайт на Лора Йордакиева (Махатмадеви), което ми спестява писане, а и по новият стандарт, по който се представят интервютата в последно време, мога само да посоча сайта на събеседникът ми, и от там да се улови повече информация за него; пък и едва ли е нужно обрисуване на една толкова обичана и популярна дама на България (и Америка) – на неповторимата Лора Йордакиева. … Много съм възхитена от момичето при мен! Изключително ми е приятно, да си говорим с Лора! Исках да накарам Лора, да каже няколко думи пред нашата медия и обещах да задавам само въпроси от общ характер на теми, без задълбаване; просто, обикновен неангажиращ разговор; просто, да получа няколко думи от Лора, които да мога да отразя за медията ни; просто, и аз да се докосна до Лора! … Наистина се оказа толкова приятно, да съм с Лора и ей така, да си говорим за каквото се сетя … Аз (интервюиращата журналистка Есперантина Колева; накратко по-долу просто И - интервюиращ) задавам почти хаотично своите въпроси и жадно поглъщам Лора в гореща възхита …

 

И: „Скъпа ми Лора, изглеждаш толкова хубава, че не мога да не го отбележа! Някак, много ми приличаш по визия на Ариана Гранде, но си в пъти и от всякъде по-по-най!“
Лора: „Благодаря! Не за първи път, ме оприличават на Ариана Гранде!“
И: „Е, да! Може би! Сигурно! Ама то е, защото си толкова сладка! … Виж, жена съм и не съм от отбора ‘гей‘, но ти си с такива еротични устни, сладки като мед; с такъв теменужен поглед, който ме кара, да не отлепям очи от теб; с такава женственост, сексапил, присъствие и пищност на истинска жена + жестока ерудиция, че то, аз съм в плен! На мен, такова нещо не ми се е случвало – да се възхитя реално от жена! Прелестна си! … И забелязах, как те сваляше мъжа пред вратата …“
Лора: „А?! Кой мъж?!“
И: „Ами онзи до вратата, дето те закачаше преди да влезеш тук!“
Лора: „А, да … не го познавам!“
И: „Ти не го познаваш, но той те мислеше за бонбон и искаше да те глътне! Така като те гледам, сигурно често става подобно нещо при теб, нали?“
Лора: „Да, но … точно, защото е ежедневие, не ми прави впечатление! Това е нещо нормално; нищо необикновено не е! Ами, те мъжете, така си правят!“
И: „Да, с теб! На мен, никой не ми се натиска така! Човекът, драпаше за телефонният ти номер, а ти – нищо!“
Лора: „Ама, аз съм ангажирана жена! Не мога така, да си давам номера …“
И: „Да, разбира се! … Мила Лора, аз съм поразена от прелестната ти визия, но и от красивият ти ум. Събрала съм всичките ти книги (без една) и се надявам, някак (като автор), ти да ми дадеш липсващата ми книга (после ще ти кажа коя нямам); и автографи искам, да знаеш! … Ти, големи философски трудове пишеш! Развита си есеистично и това е. Белетристиката, ти е лична природа!“
Лора: „Така е; и е моята слабост (и сила)!“
И: „О, явно! … Силна си обаче и в публицистиката!“
Лора: „Да, да! Но, белетристката ми е най на сърцето!“
И: „Ами, сигурно е така, защото си завършен философ! … Теб, журналистите много те разпитват за книгите ти. В интервюта назад, представяш книгите си. Всичко чета от теб и за теб. Винаги така, с много хъс се представяш; винаги си гореща, жива, истинска, жарка си. Творците, са си така …“
Лора: „Ами, така сме!“
И: „Много те харесвам! И аз те обожавам, както всички други те обожават безмерно! Знам, че теб всички те харесват; всички … Радвам се, че дойде днес на среща с мен! Така, аз се чувствам специална! … Искам да те питам нещо лично: кой е мъжа, с който са те засекли тук?“ – (бележка: показвам на Лора една снимка, на която Лора е засечена на кафе с интересен мъж на около 40 г.; снимката е от преди дни; направена е във Враца).
Лора: „Кой е направил това фото? Изобщо, не обичам папараци!“
И: „Лора, прекупих снимката от една колежка; обещах да не казвам името й!“
Лора: „Да, да! А пък искаш, аз да ти кажа името на този мъж от снимката, че изпуснахте клюката …!“
И: „Е, стига де …! Ами, ти си вълнуваща за нас. Любопитни сме! Платих доста за тази снимка, за това, просто те моля да кажеш поне нещо … Моля!“
Лора: „Боже! Боже! … Добре! Това е Мирослав. Съученик ми е бил от прогимназията; приятели сме; държим връзка; срещаме се. Той живее в Германия от доста години; там е доцент; също така е и пилот на самолет …“
И: „Какво!? Изненада ме! Пилот!?“
Лора: „Да, на малък спортен (двуместен) самолет! Това му е поредната нова страст. Изкарал е курс човека; взел е диплома за пилот; лети си … Ами, той прави такива неща; характерни са за Мирко! Той си е такъв – лети със самолет (и го кара), гмурка се под водата, кара яхта, стреля с лък, скача с бънджи … екстремист е човека!“
И: „Гледай ти! … И доцент …! И … твой тотален обожател, както показва следващата снимка …“ – (бележка: тук, представям на Лора още една снимка, на която има страстна целувка и се вижда, как мъжа от снимката е награбил Лора в будно сексуално желание).
Лора: „Е, това вече, няма да го коментирам! … Принципно, аз както всички други, си имам личен живот и не е особено удобно, някой да те дебне; да те снима папарашки и после да пита, какво се вижда на снимката; това е нагло и нахално! Не знам коя колежка ти е дала снимките, но й предай, че е некоректен човек.“
И: „Не сме искали, да те обидим! А аз, просто съм любопитна! Виждам мъж, жаден за теб! Адски жаден! … Имам още няколко снимки, но …“
Лора: „Но, аз няма да коментирам!“
И: „Е, няма ли да ни кажеш повече за личните ви отношения? Изглежда всичко така, все едно сте във връзка. Ти каза, че се срещате … Освен това, ти си силно пожелавана като жена и имаш десетки обожатели …“
Лора: „Нищо повече, няма да коментирам за моят приятел!“
И: „А! Ето! Така, както го нарече … Бих искала, да разкажеш повече за този човек! Вижда се, че сте особено близки; бих казала интимно близки! За мен е интересно да разкажеш подробности …“
Лора: „!“
И: „Ами добре, щом не искаш, предавам се! Тук явно стъпих върху жарава и няма да питам, щом не даваш! … Но знай, че популярните личности като теб, просто винаги ще са вълнение за нас; извикват вниманието ни. Аз, ти се възхищавам. Като жена, и аз бих искала за себе си подобно внимание от страна на мъжете.“
Лора: „Разбирам те!“
И: „Видях, че те смутих (като започнах да питам за мъжа от снимките), за това, няма да нахалствам повече с въпроси за този човек; обаче, има страст тук; има! Толкова гореща страст …!“
Лора: „А пък вие, само си търсите една муха, от която да направите слон! :-)“
И: „Че е така, така е в доста случай; но тук, това за мен е слон!“
Лора: „Ами, ето ти го отговора! На снимката има слон! :-) … От къде пък го измисли, да ме питаш за този човек? Кога успявате, да ги направите тези снимки? Защо, чак толкова навлизате в личното пространство на хората? Кой ме е снимал така? Не е приятно изобщо! И … разбира се, че има страст!“
И: „Има; изпепеляваща! Виждам я! Този мъж, изгаря за теб! … Но, ме извини че проявих любопитство!  То като виждам, как този мъж те е награбил, аз … Но, добре! Ограничавам се и няма да задавам повече въпроси за интересният господин от Германия. Обаче … ти нямаше ли, да си любопитна, ако си на мое място?“
Лора: „Не! Аз нямам такова качество! Тотално не-любопитна съм като човек; изобщо, не ме интересуват другите и кой какво прави; дори не знам много неща за мои близки родини; не се интересувам и не разпитвам за тях, а какво остава да разпитвам за чужди хора. За мен, не е характерно любопитството. Който ме познава истински, е наясно с това.“
И: „Интересно! … Ок! Добре! Но е рядкост! Принципно, почти всеки е любопитен; обаче разбирам, че ти си далеч по-тиха в това отношение, което пък, може би е плюс за теб, тъй като любопитните хора са неспокойни, ако не са хванали края на всяка клюка :-)! А, може би, за това у теб е и липсата на завист към хората, защото ти нямаш и любопитство! Много си мила и обрана, трогваш ме! …  А за тези снимки, с които аз се сдобих (и ти ги показвам), само ще ти спомена, че моя позната, която ми е колежка в главна медия във Враца, съвсем случайно е била тези дни на кафе в заведение на центъра, където ти си се срещнала с този мъж; когато моята близка ви е забелязала, репортерът-папарак у нея се е обадил и тя (понеже е била на съседна до вас маса), си е извадила телефона и ви е щракнала няколко снимки; после си ги е запазила; а аз, когато имах потвърждение от теб, че ти ще дойдеш при мен на среща за интервю, тогава позвъних на приятелката ми във Враца, за да й се похваля; съответно, тя пък ми прати тези снимки и поиска, да те разпитам за този хубавец от фотосите, защото (както ми сподели моята позната), ти и този пич, страшно бързо сте изчезнали от заведението и сте отишли на някъде двамата заедно, което я е навело приятелката ми на ‘задни мисли‘ и … сещаш се …!“  
Лора: „Сещам се! Но, няма да кажа нищо, тъй като всеки си има лично пространство, което е неприкосновено и не е ваша работа, с кой какво правя!“
И: „Ей! Добре! Тук си много сурова! Приемам го като знак, че съм стъпила на червената линия и трябва да спра! Добре! … А … наскоро чух, че са те поканили на един семинар като експерт по лайфстайл, тъй като ти си учила и разбираш от мода, грим, прически, маникюр, етично поведение, аристократично присъствие и т.н.; поканили са те в качеството ти на стилист, дизайнер, гримьор и на затвърдено морално лице, както и на специалист по поведенческа психология; в качеството ти на вещо лице, ти си се озовала на нашумелият семинар „Софийски нощи“, който се проведе преди месец в голям столичен хотел … Познавам организатора на семинара „Софийски нощи“ (Владо Милошев) и той сподели, че си била неотразима като ментор и като шармантна дама! Какво те накара (при твоята заетост), да обърнеш внимание и на участниците в подобен семинар?“
Лора: „Внимателно и правилно отправената покана на организатора Владимир! И опита ми …! Трябваше да запозная млади момичета с това, как да си правят маникюр и грим; да насоча неориентирани мъже и жени, как да се обличат стилно, правилно, красиво, удобно и приятно; да покажа техники за рисуване на ръчни копринени шалове (а това ми е слабост като десенатор-дизайнер още от техникума); трябваше да обуча на маниери, обноски и поведение в обществото целевата група на семинара; да покажа на няколко произволно избрани участници, коя е сходната прическа за тях, спрямо структурата на лицата им; в по-задълбочените части на семинара, имах и голяма лекция относно когнитивната поведенческа терапия; запознах участниците, как променяйки начина си на мислене, могат да променят емоционалното и душевното си състояние … Много неща правихме на семинара. Хубаво беше! Младежки център „Вардар“, искаше да ме ангажира и в още техни мероприятия, но просто, наистина нямам време, за да съм навсякъде! А за семинара „Софийски нощи“, за който споменаваш, мога да ти кажа като главна идея, защо отидох; отидох там, защото семинара като замисъл, беше насочен много към външното, към това, как изглежда човекът отвън; е, аз бях там, за да насоча участниците към хубав и спретнат външен вид, но най-вече бях там, за да направя пренасочване от външното към вътрешното състояние на човека; исках да обърна идеята към същественият център, защото (моите уважения към всички на семинара), но нещата, които засягаше семинара, са периферия; центъра е винаги душата!“
И: „Ах! Красивите ти слова, се леят винаги със смисъл, а ти си така уникална! Винаги си поучителна; винаги си строга! Харесва ми, че си имаш своя позиция за всичко и не се страхуваш да си себе си! Имаш характер! … А ти … в много сфери си развита! Сега идваш от голям литературен фестивал. Там пък, беше ментор за творческо писане. Никой не може да повтори твоя опит като писател, литературовед и философ, но все пак, откри ли някои млади таланти?“
Лора: „Таланти, винаги има! И трябва, да не спират да творят! Хубаво е, да имат късмета, да попаднат на точният ментор и обучител; обаче и да го нямат, те не бива да спират да творят и да изразяват онова, което е в тях и ги движи. Искам да се развиват … и най-вече, искам да вярват в себе си!“
И: „Е, да! Браво за изказването! … А, трудно или лесно е , да бъдеш себе си?“
Лора: „Приятно е!“
И: „За теб, да! На теб сигурно, ти е приятно в твоята кожа, за това така отговори!“
Лора: „Точно за това! Чудесно е, да си себе си!“
И: „Ти винаги говориш със самочувствие за себе си! Аз благородно ти завиждам, защото имаш покритие!“
Лора: „Имам!“
И: „Да, доказано е през годините в сферите, в които работиш! Напълно си уверена в своите области и наистина си жена с пълно покритие! … А не се ли страхуваш, че като си така силна и като имаш характер, ти ще събудиш и врагове? Значи, то е ясно, че всички те харесват и всички те искат за приятел, но ако хората са злобни; ако са пълни с омраза и с ненавист, то тогава, те пак те харесват, но те мразят, защото те харесват; мразят те, защото си чудесна и тогава ще ти станат врагове; е, ти не се ли страхуваш от врагове?“
Лора: „Който го е страх от мечки, не ходи в гората! … А и Пол Нюман ли беше казал (да, той е), че ‘имаш врагове, когато имаш характер‘! Т.е., когато си човек с покритие и с характер, то си е нещо нормално, да имаш и врагове; а като имаш такива, това от само себе си сочи, че ти си някой! Защо, аз да се страхувам да съм някой!? Когато ти струваш, не се плашиш! Просто си! Тежиш на място!“
И: „Великолепни отговори! Адекватна си! Ти си разбиваща! Знам, че в дебати, си непобедима! … Сега ще те питам нещо, относно йога. Преди години, наистина като се обърнем повече назад, виждаме една Лора, която се бореше за това, йога да навлезе в България и да се развие тук, да стане достъпна за всички … Ти се бореше за това и да, успя да го направиш! Едно, че ти самата се наложи като йога учител (един от най-първите в страната) и си грандиозна; друго, че буквално вкара системата йога в България, успя; но, Лора, наред с това, че ти прокара пътя на йога тук, сега пък в днешно време, забелязваме друго: забелязваме, че тук нещо се навъдиха много измислени (уж) йога учители, инструктори, които всъщност, са само един вид бизнесмени и не показват реално йога; за това, аз те питам: не те ли боли, че така стана?“
Лора: „Когато се случва прогреса, наред с него, вървят и отпадните елементи; минава напред едното, но минава и другото! Големите Аз-ове преминават напред, но зад тях, минават и сенките на Аз-а. Не можеш да спреш, Земята да се върти! Моя поръка от големите Учители на Духа беше (и е), да работя за йога; за реализирането на йога, и аз го правя! Но, искрено съжалявам, че и в истинската йога система, дадени хора, намериха блян за бизнес. Да, днес системата на йога е силно преекспонирана и обърната за материални ползи и изгоди. Жалко е и боли! Но както казах: не можеш да спреш, Земята да се върти! Всичко се случва! Няма го само едното положение! Аз преподавам йога с чест и в чистота, но винаги има и друг тип хора, които се възползват по неетичен начин, дори от йога.“
И: „Да! И наистина боли! … А знаеш ли, че проверих обстойно и ти май си единствената в България, която води йога благотворително! На практика, няма други! Грозно е, да съществува йога за бизнес и не е коректно, но красивият и точен начин, по който ти поднасяш йога, е осъществен така само при теб! … А ти си доайен на йога-представителството за България и си пионер, който наистина още преди толкова години, се бореше и се пребори за това, йога да навлезе и да се наложи тук в страната. Гордееш ли се с постижението си?“
Лора: „Е, аз не съм го направила, за го пишат по вестниците! Да, това е чест за мен, но аз бях избрана от Духовните учители за тази мисия; аз самата, исках тази мисия и дойдох сред хората, за да я осъществя; работя по нея от дете; успях със задачата си; радвам се (като разбира се, съжалявам за тъмните фигури, които (уж) представят йога, но на практика, реално не са фигури на йога). А, както бяха нещата с йога преди години, същото положение беше и с бойните изкуства. Те бяха забранени, а хора като мен, се бориха (заедно с мен) за това, да пробият бойните изкуства и в България; бореха се, бойните изкуства да ги има тук свободно. Сега всичко е наред вече в това отношение.“
И: „Да, но Лора, проблема е с лъжеучителите; с бизнесмените измислени инструктори! Те са така много! Някога, не е можело свободно да има бойни изкуства и йога тук; а сега пък, има всякакви шизофренни изяви на (уж) някакви инструктори, учители, а те фалшиви; буквално измислени; ние, не можем да разпознаем в някои случаи едните от другите – истинските от фалшивите лица; и освен това (както ти казах аз), тези, които (уж) показват йога и бойни изкуства, го правят единствено за материални ползи; за финансови печалби. Идеалната цел е само у теб! Истинската Духовна нагласа и реализация е само в теб!“
Лора: „Съжалявам, да го чуя!“
И: „Съжалявам, че ти го казвам, но е така! … Ти си истинският Гуру! И истински философ, психолог и терапевт! Истинският Учител по йога и бойни изкуства! И уникалният истински писател-етик, за чиито книги горим!“

Лора: „Горите!?...“
И: „Горим, та чак изгаряме! Аз съм ти огромен почитател! Оценила съм те! Творчеството ти е поразително и безмерно поучително, а ти си реален Учител! Знаеш, че е така …!“
Лора: „!“
И: „Кажи ми нещо: четох твое интервю в медия „Модерна Враца“ преди няколко месеца; там си личеше, колко сериозно се е подготвил журналиста, който ти е взел интервюто; вие се познавате от преди (това си личи), но въпреки този факт, журналиста се беше подготвил предварително и си беше намислил предумишлено, какво ще те пита; забелязах го. А аз разбрах от колеги във Враца, че точно интервюиращият те журналист е бил преди време отразяващ музикалните събития (на рок и метъл групите) по Каварна; а сега ми споделиха, че във Враца на ежегодния панаир, вашият кмет е омел от панаира всичката циганщина и чалга, и че мисли да направи врачанският панаир, да е нещо като Каварна; някой ми сподели, че точно журналиста, който те е интервюирал на онова интервю е спомогнал за осъществяването на идеята ‘Враца като Каварна‘; това вярно ли е?“
Лора: „Аз не знам такова нещо! Премахването на чалгата от Враца, си е лична идея на кмета (доколкото аз знам). Никак не ми се вярва (и аз не съм чула) човека, който ми взе тогава интервю, да е познат на кмета и да му подсказва идеи някакви; да му дава съвети на Калин Каменов … Не знам от къде са тези слухове, но няма как да се верни! На мен, за добрите дела на кмета, ми казваше Валя Кръстева от „Модерна Враца“. Пишеше ми в Америка и ми споменаваше за това, колко добри неща за града, прави сегашният кмет. Много ме впечатляваха думите на Валя и чак се замислих, дали да не се върна в България и в родният си град! … Аз харесвам факта, че има във Враца асфалтирани улици, които не бяха асфалтирани; и изчистването на чалгата харесвам! Браво на кмета за това! Но няма как журналиста, който ми е взел онова интервю, да е съветвал кмета за действията му. Това са слухове, които не са верни. Аз знам, че журналиста (Светозар Божанов), който ми взе онова интервю, замина за Англия малко след интервюто ми.“
И: „А-ха! Значи, няма връзка това, че той е работил по Каварна с това, че сега кмета на Враца, трансформира Враца в Каварна (в определено отношение).“
Лора: „Сигурна съм, че няма!“
И: „Знаеш ли, на мен ми направи впечатление, че в онова интервю, журналиста някак те пристискаше; все едно показваше някакво мъжко надмощие; даже някои въпроси, ти ги задаваше напористо. Дали, ти днес говориш с мен, защото аз съм жена?“
Лора: „Днес, аз говоря с теб точно, защото ти си жена!“
И: „Наистина?! Знаех си! … Ние  почти 10 месеца, те натискаме за интервю от нашата медия; ти на трима колеги отказа и те все са мъже … значи, ти се съгласи да ми дадеш интервю именно, защото съм жена!?“
Лора: „На практика: да!“
И: „Уау! Лора …! Но ти си давала за нашата медия интервю преди около 4-5 години. Аз съм го чела. Беше кръстено „Най-красивото интервю на медията!“ и наистина е такова!“
Лора: „Такова си беше, да!“
И: „Да! … А тогава, те е интервюирал мъж! То и тогава колегата ми (който вече не работи при нас), те натискаше по мъжки, за да те разговори. Теб май, доста те натискат мъжете … и в личният ти живот разбирам, че сериозно те притесняват!“
Лора: „Да! Така е!“  
И: „Това едва ли е приятно, но ти си така атрактивна, грабваща и готина, че … то, какво друго?! Мъжете лапват! … Всички лапват, впрочем! Аз също, те харесвам уникално! …“
Лора: „Вече го каза! Благодаря!“
И: „Благодари на себе си! Да си приятен, това е изкуство, което трудно се усвоява!“
Лора: „Хубаво казано!“
И: „Скъпа ми, Лора, (прощавай ако с нещо те засичам, но) относно онова интервю (за което споменах по-нагоре; не взетото от нашата медия, а другото), като го четох, забелязах, че ти много умело се измъкна и не отговори (не коментираше) дадени неща, дадени хора … дори, като че не искаше въобще, да те питат в интервюто за определен (явно неприятен за теб) човек и не каза нищо за него; ти не го коментираше; сякаш, той не съществува за теб … Сякаш дадени хора, ти не ги коментираш, защото, те за теб са никои! Все едно, не мислиш за тях! Те са извън съзнанието ти! Във филма „Хакер“, се казваше: „Спра ли да мисля за нещо, то изчезва! Няма го! Вече не съществува!“ – питах се, възможно ли е, в онова интервю, да са ти задали въпрос за човек, който човек, просто ти наистина не искаш да коментирам и не коментираш, защото го няма за теб?!“
Лора: „Не съм длъжна в едно интервю, да отговарям на абсолютно всички въпроси! Мога само в подкрепа на тезата ти (изложена горе) да кажа, че когато някой е постъпил недостойно към мен (и към най-скъпите ми хора), този човек го няма за мен! Не ме заслужава! Нито мен, нито близките ми! … Ти ме питаш, защо не съм била говорила … Виж …  винаги има теми, които е по-добре, да не се отварят. Винаги има въпроси, на които е по-правилно, да не се отговаря. Винаги има хора, които не искаш да коментираш. Аз просто, правя правилните неща! Не говоря, когато не трябва. Понякога, чрез безмълвието си, ти пазиш името на някого, дори той да не заслужава този жест … Понякога пазиш мълчание, за да може в обществото, да не се разбират постъпките на някого, които постъпки, биха разкрили не малко нередности у този тип и чрез тишината у теб, ти предпазваш този човек от околните … Този човек, не заслужава проявата ти на доброта към него и това, че ти го пазиш чрез мълчанието си, но ти просто си такъв характер и оставаш в тишина … Не си длъжен обаче, винаги да мълчиш! Особено, ако ти не си направил нищо лошо на този човек, а той фалшиво преекспонира толерантността ти – тогава, ти си свободен да говориш и да кажеш всичко; свободен си, да го направиш ако искаш …“
И: „Уау! Добре! Много добре!“
Лора: „Да, аз в онова интервю, не коментирах дадени хора; така е …“
И: „Ти, наистина нищо не каза … Интервюиращият те журналист обаче, държеше, на бял свят да излезе определена информация и натискаше, обаче, ти беше особено внимателна, деликатна и мила; ти замълча! Силна доблест има у теб! Виж, аз на теб, това ти харесвам: ти държиш ниво! Не съм запозната във вашето лично обкръжение, как въпросният тип, фалшиво преекспонира толерантността ти, но явно го прави, за да имаш горното изказване! И все пак, аз четох внимателно интервюто ти. Страхотна си! Наистина, ти запазваш мълчание (ако така си преценила); но вярвам и че когато трябва, ще отрежеш главата на змията!!! Говори! Ние сме носители на словото! Не винаги е нужно, само да се мълчи! Ти също си журналист, писател си … просто знай, че ако някой постъпва нередно с теб, ти не си длъжна всякой път да скриеш това, (пък, дори и да става дума тук за много близък), ти можеш да си позволиш да кажеш поне някои неща! … Убедена съм (и останах с впечатлението), че колегата ми журналист от Враца, който ти е взел интервюто, за което говорим, е искал да те провокира да разкриеш разни неща, които ти, деликатно замълчаваш … Искам тук само да отбележа, че не е необходимо, винаги да си такава обрана! Може да действаш и ‘по-така‘! … Иначе, аз съм наясно, че и ти самата предпочиташ, когато ние журналистите разговаряме с теб, да сме не така напористи и нападателни, но пък, всеки си има подход! Надявам се, аз да съм достатъчно внимателна при вземането на интервю с теб, за да не ни отказваш интервюта и за в бъдеще. Чухме, че отказваш интервюта на много медии. Може би си права, да се пазиш. Трудно се стига до теб. Твоят секретар, едва ни даде достъп до теб сега; страшно силно, те пазеше …“
Лора: „Така е редно да бъде.“
И: „И все пак, ето, срещнахме се! И най-сетне отново, ти проговори. Съгласи се за няколко общи приказки при нас и то при мен. За мен е чест! … А в онова интервю на „Модерна Враца“ и в миналото ти интервю при нас, и във всичките ти интервюта и дейности – абсолютно достойно представяне имаш! С огромна етика действаш! Това прави голямо впечатление! Ти си такава уникална морална натура, каквато друга, аз не познавам! Ти си идеален пример за хората и уникален обществен възпитател! Така те определям.“
Лора: „Всички ми го казват!“
И: „Защото е вярно! … А, Лора, кажи ми нещо: сега наскоро започна „Маскираният певец“ – новото шоу; харесва ли ти? Питам те това, защото позната ми каза, че си имала предложение да участваш в шоуто.“
Лора: „Тази позната (ако се казва Елица и е сценарист) сама каза, че ако аз участвам в шоуто, ще е смайващо, неузнаваемо и уникално, но да развенчаем мита: не са ми правили организаторите такова предложение (аз да участвам в шоуто) и се радвам, защото Магърдич Халваджиян е човек, на който не бива (и аз не бих желала) да казвам „Не!“, а аз по лични причини, бих отказала участие в „Маскираният певец“! Бих отказала, първо, заради нямането на време и моите свръх ангажименти … и второ, заради факта че … не ми харесва, как трябва да излъжеш! Не ми харесва, как трябва да излъжеш всички около себе си и ако някой те подозира, че си в шоуто, ти да измисляш лъжа след лъжа и да отричаш, че си в шоуто. Лъжеш близките си къде си и какво правиш; лъжеш познатите си … Не ми харесва, че в основата на договора, за да си в това шоу, седи лъжата (па, макар и благородна)! Лъжата просто, не е моето нещо и за това, не мога да си позволя да отида в подобно шоу!“
И: „Да, пак етиката в теб, не ти разрешава да направиш това, нали?!“
Лора: „Именно! … Ама, аз не я размахвам напред тая етика, като знаме! Природа ми е. Просто съм си такава! И не желай от мен, да лъжа! Не искам!“
И: „Да, такава натура си! От 1000 места, ми е потвърдено; от безброй хора и институции! Но го казвам, защото нравствеността ти, силно сияе; грабваща е! Морала ти тежи, и си е на място! Коментирам така нещата, защото … Пленяваш ме и мен с етиката си, с визията си; въобще, като личност каква си! … Толкова ми е приятно така, да си разговаряме! … А сега от тук, ти отиваш пък на панаир на изкуствата, пак като главен ментор. Имаш толкова много ангажименти! Сега пък чух, че този панаир, ще обхваща всякакви възрастови групи –от малки деца, през младежи, зрели хора, та до много възрастни; така ли е?“
Лора: „А, панаира на изкуствата! Да, така е, и не виждам нищо чудно в това! Ще има доста хора от всякакви възрасти; заявили са участие. Това е панаира на изкуствата в София (до Малък градски театър) под наслов „Изкуството, начин на живот!“
И: „Да, но там ще пеят; ще рисуват; ще играят! Дали това, отговаря и за възрастни? Това не е ли по-характерно за младите?“
Лора: „Не! Характерно е за всеки с будно креативно съзнание и сърце, биещо на арт честота! „За изкуството, възраст няма; има само състояние на Духа.“, казва Етиен Леви. Ако те тегли към творчество, действаш, без значение от годините!“
И: „Ами, права си! Винаги си права! … А! Ти ме впечатляваш, колко свободно си говориш с мен! Как, нямаш притеснение от журналиста срещу себе си! Нямаш смут по време на интервю! Имаш голяма рутина, Лора! Правила си такива неща не веднъж и ти личи!“
Лора: „Ама, аз няма от какво да се притеснявам! Това е едно интервю; то е просто разговор!“
И: „Да, така е! Но, аз искам да кажа, че ти … изключително добра си на словото! А интервюто ти в „Модерна Враца“, което аз четох като (може би за момента) последното ти давано интервю преди моето сега, беше направено също по новият стандарт; бе работено технически наистина добре и бе стилно издържано; браво на журналиста, но най-вече на теб! Много красиво представяне! Стойност и тежест има у теб! Забележима си! Честните добри хора, са единици! А аз останах с впечатление (заради интервюто с теб), че за Враца, медията „Модерна Враца“ -  това е една силна медия, в която си разбират от работата. Поздрави колегите ми във Враца от мен! Абе, много си ме впечатлила ти с това твое интервю там, което имаше! Идеално беше всичко! … Знаеш ли, ти ми каза, че днес си се съгласила да си говориш с мен, защото съм жена; но аз мисля, че в някои моменти, трябва да се прилага и по-мъжкият подход при интервютата; колегата ми журналист от „Модерна Враца“, който ти е взел интервюто преди месеци, седи зад своята диплома на журналист и си тежи на мястото; ами, знаел е, как да ти вземе едно добро интервю; получило ви се беше от всякъде! Аз не мога да се меря с някои доста доказани журналисти, но дано поне малко, да се доближавам до тях. Поне, аз гледам да спазвам стандартната линия за техническата направа на интервютата; спазвам и вече по-новият модерен стандарт – интервюто да е просто, но стилно. Лора, твоето интервю за „Модерна Враца“, което ти беше дала, е наистина красиво! Правиш добра реклама и на медията! Ти винаги се представяш добре и си личи мъдростта ти и достойнството ти като човек във всяко твое действие, във всяка твоя дума, в присъствието ти; силно ме респектираш и ме радваш! Чудесно е, че си такава! Никога не спирай да бъдеш такава, каквато си! Ти ни привличаш нас медиите, да те каним отново и отново за разговори, защото всеки от нас, иска да се докосне до такова прелестно създание (каквото си ти)! Издържаш ли на интереса към теб?
Лора: „Не! Не мога …!“
И: „Прекален е, нали?!“
Лора: „Да! От всички страни! Не само от медиите, а и от всякакви отделни хора, от институции, от обожатели и почитатели … Не обичам славата! Притеснява ме напоритостта на хората към мен!“
И: „Да, но и да ти се ще да е по друг начин това, няма как да стане! Привличаш ни всички и това е! Харесваме те! Желаем те! Търсим те! И … няма как да се спрем! … Искам да отворя една друга тема, миличка … Гледах в луксозното издание на известният  художник и писател Принц Папа Жан, в каталога на „Всемирната галерия на Принц Папа Жан“, (където са поместени фотоси на част от творбите на големият художник), гледах не една твоя картина. Аз също така, те видях на портрети и при други издания на художника; а и успях да бъда на една изложба където художника Папа Жан, представи като най-голяма своя творба, именно еротичен портрет с теб … и в каталози и на други художници, те видях; и на доста фотографии, аз те видях като модел на класни доказани фотографи … при тази ти работа като арт модел, кажи ми, как успяваш да се сдържиш, (когато си с един фотограф или художник и позираш), как успяваш да се сдържиш, да не се случи нещо интимно между вас? Защото дейността е такава – погледни го: един прелестен сексапилен еротичен модел, се е съблякъл за фото-сесия; а отсреща, седи (примерно) един зрял истински мъж и …“
Лора: „А, това ли ме питаш?! Ами то, самият процес на позиране и изобразяване на платното или отразяване на снимката, си е интимен; това е нещо лично; дълбоко интимно е като преживяване …“
И: „Да, но … сещаш се, какво имам в пред вид … ти си сама, гола с един мъж и …“
Лора: „Сещам се, какво имаш в пред вид, разбира се! За това, са ме питали и други! Явно, тук преповтаряме вече казан материал, но …  Веднага ще ти спомена, че всъщност, никога не си сама в такъв момент! Като модел, около теб се суетят хора; има екип стилисти и оператори; има фризьори, гримьори; има оператори за осветлението, за техниката и пр. Вярно е, че аз обикновено отказвам гримьорите и обичам да се оправям сама, но има други хора наоколо; не оставаш сама никога с един фотограф, защото някой пич от екипа на фотографа трябва да е там, за да държи и нагласява отражателите за осветлението; друг, опъва някакви кабели до теб; трети, оправя фона зад теб; понякога, успоредно с фотографа срещу теб, има човек, който те заснема на видео филм (снима, как тече фото-сесията) … Да, аз позирам, но не съм сама с фотографа; винаги има поне още няколко души наоколо.“
И: „Е, тия мъже, как издържат? Такава сексапилна жена, им се кълчи там отсреща …“
Лора: „Ами, аз не съм на фото-сесия, за да мисля за мъжете! Аз си работя – снимат ме и после си тръгвам! Не мисля за тези хора като мъже (и, какво им става на мъжете)! За мен, това са дейци, посветени на общата кауза в момента – една рутинна фото-сесия; толкова …“
И: „Да, де, за това става дума! Но все пак, там са си мъже; а мъжа, си иска своето! И не ми казвай, че не е имало куриози от типа на този, при който оператора (уж) оправя фона зад теб, а вземе, че бутне някой прожектор, защото е позинал в теб и те зяпа теб, вместо да си върши работата …! :-)“
Лора: „А! Такива куриози, винаги има! :-)“
И: „Да, защото мъжете, си те гледат с апетит и това е! Изкусителна си и си толкова секси, че … Аз знам, че ти имаш много видове дейности; с доста неща се занимаваш; ангажирана си от всякъде, но участваш и във фото-сесии; имаш не малко снимки (и то, какви?!). На мен са ми казвали относно твоите фото-сесии, че ти винаги си тръгваш накрая бързо, а не зачезваш с фотографа (примерно); та, за това идваше реч: как ти издържаш на изкушението, да не го направиш с фотографа? Как не се поддаваш, като си такава желана и търсена като жена?“
Лора: „Да издържам на изкушението!? Какво изкушение! … Изкушението и предизвикателството за мен е, да си свърша добре работата; аз не отивам на една фото-сесия за друго!“
И: „Е … като си такава жена, да! Като си толкова хубава и пожелавана, ти със сигурност си напълно задоволена в интимен план и това със снимките, ти е просто някаква работа, а не трамплин за свалки; но я да сложим там отсреща една грозница, па да видиш тогава какво става … Тогава, тя ще скочи за секс още на първият фотограф!  Така действат тези, дето са го закъсали. Те сами се предлагат на всеки и си е жалка работа! :-( А за теб, казват, че ти винаги държиш дистанция с мъжете! Как успяваш? Аз, това те питам! Как не се изкушаваш?“
Лора: „Ами, такъв тип съм! Не ме изкушават мъжете, които не са мои! Фотографите за мен са хора, с които работя; не са за друго. Аз в личен интимен план, съм богата и наситена с това, което искам и ми е нужно; не търся нищо извън това, тъй като си имам всичко! Пре-богата съм в личен план! … И освен това, що се отнася до снимки, то в последните години, именно заради закачките на мъжете и тяхното настъпателно поведение към мен, за да го избегнем, аз снимам повече със съпругът ми.“
И: „Да, той е известен фотограф и да те снима повече той, отколкото други, то си е решение! Но, това, което ми казваш до тук, се отнася за фото-сесия, а какво е, когато позираш пред художник? Тогава, не си ли сама с него в една стая и …“
Лора: „В днешно време, повечето художници, са рисували мен по снимка! Не съм позирала лично на всеки!“
И: „А-ха! … Но все пак, се е случвало да позираш и на някои художник лично, нали?“
Лора: „Да, случвало се е! Като студентка, често позирах така и бях модел в Художествената академия. Там позираш пред клас художници; пред курсисти …“
И: „А!? Пред цял курс студенти! … Е, представям си, как на студентите мъже, им се увеличава слюноотделянето в този момент …! :-) Ха-ха! Толкова си секси, толкова си възбуждаща, че … И все пак, имало е поне някои художници, на които си позирала лично, нали? Извън класа със студенти – т.е. извън многото народ на куп; имала си и персонални сесии пред сам художник …“
Лора: „Да! Но наистина, не съм била съвсем сама с никого …“
И: „Еее! Нито веднъж!?“
Лора: „Ами, не сме били съвсем сами. Я някоя секретарка бабка е там; я съпругата на художника …“
И: „Съпругата?! Еми че, тя как приема това, една млада пищна едрогърда красавица, да се съблича на мъжа й?“
Лора: „Тя си знае! … Аз съм поканена за модел. Сещам се за един случай … Бях в една стара софийска къща преди 5-6 години, за да позирам на голям художник. За сесията, ме покани жената на този художник; и даже разбрах, че тя лично ме е избрала по каталог на модели. Тя тази дама, беше много мила с мен. Трябваше да позирам в три различни пози за по 45 мин. при всяка поза; поне художника, да си направи скиците. Жената се притесняваше, че ще ми е студено, защото беше края на есента и лично дойде, за да запали печка в ателието; после ни остави с мъжа й, за да работим; но дойде един студент на художника и сестрата на художника, която беше поетеса. Аз не съм била сама с художника и в тази ситуация …“
И: „Е той, този художник като те види такава еротична, пленителна и мила, после не те ли уговаря за нещо; например, когато жена му няма да е там? Лора, уговаряли ли са те понякога фотографите и художниците за секс?“
Лора: „Винаги! Всеки път! Художниците, фотографите, операторите, коафьорите, гримьорите (които не са гейове) … всички и винаги!“
И: „Знаех си! … Казваш ми, че по време на сесия, ти не си сама с тези хора, но те, те оглеждат и като те видят, няма как да не те поискат! Е, ти как им отговаряш?“
Лора: „Просто с „Не!“
И: „И, те се разбират от дума?!“
Лора: „Не! Никога не се разбират от дума, но ангажимента ми с тях, вече е приключил и гледам, да не ме засичат повече …“
И: „Еми ти така, няма как да се отървеш от мъжете!“
Лора: „Е, няма как …!“
И: „Ама ти и без да си еротичен престижен арт модел, си търсена от мъжете! Ето сега си доста облечена, а онзи пред вратата (когато ти идваше насам), щеше да те налапа …“
Лора: „Е, така става …!“
И: „Привличаш мъжете като магнит! … Но я ми кажи, ти отиваш на сесия за снимки и позиране за картини, само ако знаеш предварително, че фотографа и художника няма да е сам, така ли?“
Лора: „Да!“
И: „Ами ако тези творци, са сами …?“
Лора: „Тогава, да не съм отишла за създаването на картината и за направата на снимките! …“
И: „Защото знаеш, как ще ти се нахвърлят! Никой няма да може да издържи, така да си му съблечена и …“
Лора: „В такава ситуация, гледам да не бъда!“
И: „Ясно, да! Защото си държиш на твоят мъж …“  
Лора: „Да! И на личното достойнство!“
И: „Да! То вече, няма такива като теб, но … А не те ли дразни това, че хората си казват, че ти (освен многото ти други дейности) като си модел на художници и фотографи, не може да не си оставала на саме с някого и не може поне един път, да не се е случвало нещо?!“
Лора: „Хората винаги съдят по себе си, как те биха постъпили в определен момент в някаква ситуация, и за това, аз знам, че те имат такива мисли и подобни изказвания; имат! А, дали ме дразнят? Не ме интересуват изобщо! Моите най-близки и най-скъпи хора, знаят коя съм; всичко е наред; а за мнението на чужди хора, не ми трепва сърцето!“
И: „Хубаво! И браво! … Но (да се върна не предишният ми въпрос): ако все пак, художника се окаже сам в ателието? Представи си го: извикали са те за сесия; казали са ти, че там ще бъде + художника и стрина Пена и Гошо и кака Данка, и ти отиваш, тъй като художника, който те е поканил за модел е голямо име … отиваш ти, а той човекът, се оказва сам … какво правиш тогава? Била ли си в подобна ситуация?“
Лора: „Да, не веднъж! Когато нямах агент да следи хубаво нещата и да ме предпазва; когато бях по-млада и още студентка …“
И: „Така ли? И какво стана?“
Лора: „Тръгвах си веднага!“
И: „Успя ли, да се измъкнеш всеки път от тези положения? Защото те са нагласени, предумишлени са; премислено е там, как да те хванат в капана; как да те притиснат … Успя ли всеки един път, да се измъкнеш на всички?“
Бележка: тук, Лора продължително мълчи!
И: „Добре де, питам те, защото съм чула нещо за насилие на един конкретен художник над теб! Кажи нещо …“
Лора: „Информирана си! … (??!).Тази ситуация беше през 1996 г. и не беше относно позиране от моя страна, а просто случайно по други причини, аз бях попаднала при художника, който може би имаш в пред вид. Художника трябваше да ми покаже, вече нарисувани картини на моя позната, но …“
И: „Но …“
Лора: „Но, май вървим към края на интервюто …!“ :-(
И: „А-ха! … Е, щом казваш, че е така! Извинявай, че натиснах, където боли! … Виждам, че и име няма да кажеш … добре!“ :-(
Лора: „!“
И: „Лора, срещам те за първи път, а те харесах истински! … Чудех се, ти как ме усещаш като твой събеседник?“
Лора: „А! Оценки ли сега да давам?!“
И: „Да, защо не?“
Лора: „В последно време, журналистите, които ми вземат интервю, все ме питат нещо такова … Не знам, защо го правите.“
И: „Ами може би, защото … като ние сме те оценили като върховна и най- чудесна, то ни се ще, и ти да си ни харесала поне малко … може би е за това.  Ти си абсолютно идеална, Лора! От всякъде! … А, какво е усещането ти, когато поговори с мен?“
Лора: „Странно ми е, някой да ме попита така директно (един вид: харесвам ли го или не)! Нетипично е някак си …“
И: „И, все пак?“
Лора: „Толкова ли е важно?“
И: „За мен, да!“
Лора: „Охх! … Ами … добре! Като усещане … на моменти, сякаш говоря с Люба Кулезич! В други моменти, чувството е съвсем различно: сякаш пред мен е Ернестина Шинова! Последното е по маниери, по жестовете ти, по стил на обличане, по осанка; но по време на разговор с теб, в дадени мигове, наистина нещо ми напомня на дръзката Кулезич. Нещо такова, но … не може да се опише точно … Две странни рядко-съчетаеми вибрации, седят в теб. Не съм виждала такава комбинация … “

И: „Оу! Ама че, сравнения! … Развълнувах се някак си! А дали, името ми (Есперантина) седи странно за теб? Питам те, защото на много хора, моето име им е чудно, чуждо, странно …“
Лора: „Не мен, не ми е странно! Даже имам една леля с това име, макар, че й викат Мичо!“
И: „Мичо ли? На мен, си ми викат Тина (от Ернестина)!“
Лора: „Ами, добре! Щом ти харесва!“
И: „Ами, така съм малко като Тина Търнър! :-) А за мен обаче, най-хубавото име е Лора! И считам, че … идеално ти подхожда на теб, мила! Ти си точно Лора!“
Лора: „Благодаря! Да! Аз съм Лора!“
И: „Единствената!“
Лора: „Да!“
И: „Прелестна си …! … Сега (поглеждайки по теб часовника в офиса), аз разбирам, че май е време наистина да приключваме с интервюто, че ни мина уговореният час (а аз, ти обещах да не го просрочвам), че ти си имаш и други задачи; чакат те на панаира на изкуствата. Аз няма да завършвам тривиално, както всички други журналисти и да те питам за бъдещите ти творчески планове; знам, че просто, скоро ще видим твоето следващо ново хубаво нещо и че, пак ще ни стане приятно от това, че знаеш и можеш; от това, че те има! Искам само да кажа тук: Лора, благодаря ти, че те има! Според мен, точно такава (като теб), трябва да е истинската жена: пленителна, изкусителна, крехка, нежна и ранима, но достойна и звънко самата себе си! …“

-

И: (тук, аз интервюиращата Есперантина Колева) искам само да кажа, че така завърши моето интервю с този топъл Ангел Лора Йордакиева (Махатмадеви). Получих от Лора автографи; по-късно, получих и липсващата ми книга от тези книги на Лора, която нямах. Наистина съм очарована от Лора, която е толкова мила, любеобвилна, омайна, хубава, умна, мъдра и чиста! Наистина, благодаря на Бога, че ме срещна с Лора! Благодаря, че въпреки по-дългото си мълчание пред медиите, Лора все пак се разговори с мен; питах я общи приказки, но ако ми позволи да имаме следващо интервю, ще е много по-профилирано и само (основно) в една конкретна тема … може би, относно нейна бъдеща книга или проект … Надявам се, да имам с Лора следващ път! Така си казва със сигурност всеки, който се е докоснал по някакъв начин до това приятно, наистина най-приятно, любимо и прекрасно необикновено момиче Махатмадеви …! www.mahatmadevi.com

 

Материал: Есперантина Колева

Връзка към статията:

https://www.facebook.com/gram.vestibg/posts/1415465365274492

https://www.facebook.com/gram.vestibg/posts/1415468305274198

https://www.facebook.com/gram.vestibg/posts/1415470175274011

 

 

С любов по света … и у нас! Лора Йордакиева в откровения пред „Модерна Враца“

 

Интервю с иновативната, актуална и модерна като действие, мислене  и визия Лора Йордакиева за медия „Модерна Враца“

 

   Каре от интервюиращият: При мен за разговор е Лора Йордакиева, известна като Mahatmadevi, която се доказа като Учител по Йога и Бойни изкуства, като Философ-писател, като Журналист, Литератор и Публицист, като Психолог и Психотерапевт, като пионер на Лечебната педагогика и Социалната терапия за България; доказа се и като Арт еротичен модел; доказа се и в още много неизмерими области, за които може да се разбере повече от личният сайт на Лора: www.mahatmadevi.com. Името Mahatmadevi е писателският псевдоним на Лора Йордакиева, тъй като издадените й книги, са най-вече ориентирани в областта на Източната философия. Лора е родом от България, Враца, но в последно време, живота й е повече извън граница – далеч в Америка, в Бостън, щат Масачузетс. Всички, които истински опознават Лора, преливат от обич към нея. Лора им лепва на сърцето! Радва се на всенародна любов! Наистина, има защо! … Лора е познато лице на медиите и аз (Светозар Божанов), също исках да я грабна за едно интервю набързо. Надявам се, да ми се получи …

 

---  ---  ---

   Интервюиращият: „Добро утро, Лора!“

   Лора: „Добро утро!“

   Интервюиращият: „Да поговорим, послучай идването ти в България! … Разкъсана си между Америка и България от доста време – последните години. Разкъсана си между две държави, два континента, два свята. До кога така? Не е ли уморително?“

   Лора: „Твърде е уморително! При моята дейност, отговарям за много хора. Когато съм тук, ме дърпат хората от там; когато съм там, хората от тук ще ме разкъсат! Страшно трудно е, да се успее така! Бих искала, да съм само на едно място! Така предпочитам аз. Сега съм в България, но хората през окенана недоволстват и искат веднага да се върна обратно.“

   Интервюиращият: „Да, не ти е лесно! Ти си Йога учител в Америка. При теб нещата се развиха на световно ниво; интернационална личност си; но ти си първата, която преподава Йога във Враца. Ти си първата, която започна да води Йога във Враца. Била си още дете, когато си започнала да посвещаваш тук хората в Йога. Започваш да обучаваш хората на Йога тук още през 1989 г. После от 1994 г., освен във Враца, ти водиш Йога в София и вече из цялата страна, като въобще, ти си един от най-старите и доказани преподаватели, и внеслите и развили Йога в страната. Имаш и доста издания в областта. Сега преподаваш Йога в Америка, а и тук. Още от дете (когато си 14-сет годишна), започваш да преподаваш Йога и Бойни изкуства, което е изключително. Занимаваш се с Психотерапия от години. Ти си Магистър по Философия към СУ „Св. Климент Охридски“. Водиш часове по Източна философия към разностранни модули. Търсят те като мотиватор по правилно хранене и природосъобразен начин на живот. Обучаваш хората на Етика и на чист и правилен живот. Ти си модел за подражание на изцяло изрядно поведение. Как се постига такова поведение?“

   Лора: „С дисциплина, с воля, с упоритост и усърдие, с много работа. Но най-вече с любов, т.е. без да се насилваш! Ти или си това, или не си! Не можеш да станеш такъв насила! Подобно нещо или живее в теб, или не! Ако го има в теб, ти просто го реализираш!“

   Интервюиращият: „Но ти правиш толкова много неща! Как успяваш? Как смогваш?“

   Лора: „Ами, не смогваш! Никога не смогваш! Просто действаш! Не спираш да действаш! Но, никога не смогваш! … Хората около мен, стават все повече и повече. Не спират да искат да им давам и аз, няма как да смогна за всички, всякога и непрекъснато; обаче въпреки това, не се отказвам. В това е тайната. Просто вървиш …!“

   Интервюиращият: „Е, теб, буквално ще те изядат! … Сега преди да дойдеш точно в България, там в Америка, разбрах, че си им направила цял тур Йога семинари. Била си на няколко ключови места из цяла Америка - (Ню Йорк, щат Ню Йорк; Вашингтон, окръг Колумбия; Бостън, щат Масачузетс /на две отделни места/; Чикаго, щат Илинойс; Сан Диего, щат Калифорния; Сан Франциско, щат Калифорния). Всеки от семинарите по три дни, с тежка програма. Водила си Йога на страшно много хора, в препълнени зали и … на много скъпи места! Аз видях Йога програмата ти. Впечатляваща е! … После идваш тук и продължаваш Йога семинарите от САЩ, като тук в няколко големи града - (София, Пловдив, Варна, Враца), изкарваш още семинари по Йога; правиш и летни лагери с дейност Йога. Стигаш и до Скопие, Македония; и там се подписваш. Това е толкова работа. Кога почиваш?“

   Лора: „О, не почивам! Нямам почивка! Аз просто работя.“

   Интервюиращият: „О, не така, де! … Отдадена си на хората със сърце и душа. Тотално се раздаваш. Когато си в Америка, не спираш да действаш и за хората в България; и обратното – сега пак помагаш за учениците си в САЩ. Ту си тук, ту си там. Правиш баланс за всички и намираш начин, да преподаваш за своите последователи дори от разстояние, а после и персонално. Но, не е ли голям тормоз в личен план, като около теб са толкова хора? Те сигурно ти изпиват енергията?“

   Лора: „Изтощително е, признавам! Но, правя всичко с любов!“

   Интервюиращият: „Е, да! Това се вижда! … Да те питам нещо: тук във Враца от извесно време, Йога се опитва да води т.нар. „П. йогата“. Започнал е да води Йога доста след теб, но и той опитва. Чух, че повечето хора, бързо се отдръпват от този обикновен бизнесмен и после и те идват при теб. Ще обсъдиш ли това с мен?“

   Лора: „О, аз не обсъждам такива неща! Не ме карай да говоря против никого! За всички ни има място под слънцето!“

   Интервюиращият: „Колко благородно! И свято! … Аз знам, че пазиш чисто поведение и няма да искаш да опвестиш гласно подобни неща, но … те се знаят!“

   Лора: „По много негативен начин, тръгваш да водиш това интервю! Когато ме помоли за разговор, обеща да говорим за положителни неща!“

   Интервюиращият: „А-ха! Гледаш да избегнем темата! Но което е истина, истина е! … Нали знаеш, че човека отсреща, се страхува от конкуренция и издава не-рядко лъжи в публичното пространство!? Моя позната твърди, че с устата на завистта и ревността, Йога-бизнесмена е разправял лъжи по твой адрес; твърдял е за теб нещо фалшиво, в опита да накара хората да вярват само нему; злословил е; убеждавал е, че „миналата седмица, те е видял и ти ‘така‘ и ‘така‘ …“ – нещо си там, уж си била направила; а по това време, ти си била отдавна в Америка, но човека, от къде да го знае? Ама, когато цъфне истината, става страшно! Тази моя позната е и твоя позната. Тя едва се е устискала, да не гръмне в лицето на събеседникът си, че „миналата седмица, с теб не е можело да е станало дадено нещо, понеже, ти изобщо не си в България“. Теб не те ли дразни, че е такъв човека отсреща? Че така лъже и се злепоставя?“

   Лора: „О, аз не отговарям за човека отсреща! Аз отговарям за себе си!“

   Интервюиращият: „М-да! За теб е задължително чистото и благородно поведение! Девически чиста и мъдра си! Много умело избягваш принципно подобни разговори. Интересувал съм се за теб и знам. Политика ти е.“

   Лора: „Абсолютно!“

   Интервюиращият: „Никога не искаш да участваш в интриги. … Да, но ти Лора, не се плашиш от другите (както видимо става с онзи човек)! Жестко си самоуверена и с покритие! Биеш всички по точки!“

   Лора: „Бъркаш! … Аз не се „състезавам“ с никого! Гледам да боря себе си! Човек трябва да побеждава и надмогва самият себе си. За мен, това е изключително важно!“

   Интервюиращият: „Ами явно си една от малкото, които правят така, защото човека отсреща, не прави това! Той действа с много злоба, със страх; плаши се от преимуществото ти …“

   Лора: „Още ли говорим за някой друг!? Нали ти казвам: аз отговарям само за себе си!“

   Интервюиращият: „О, да! … Как забравих!“

   Лора: „Не забравяй! Внимавай повече!“

   Интервюиращият: „Ти доста умело ми се измъкваш по темата, но лошото е, че подобни лица, внасят лъжи и инсинуации в публичното пространство. Гледат да объркат хората. Това е грозно. А и не смятам, че такива типове, въобще трябва да опитват да се мерят с теб (като „барабар Петко с мъжете“!). Страх ги е заради бизнеса им, но … все пак, няма ли да разкажеш сама пикантности по темата?“

   Лора: „Определено, държа на позитивното; и смятам в интервюто, да предадем само красивото, доброто. Иначе, в живота винаги има някой, който се опитва да се конкурира с теб, но важното е, ти да знаеш къде се намираш; да се състезаваш само със себе си; да надмогваш самият себе си; да постигаш твоите си неща; да си реализиран и доволен за себе си. Така се става голям, а не като говориш против някого, в опита фалшиво да го обезличаваш. А пък и, нали знаеш? – Говорят срещу теб тогава, когато се плашат от теб; когато си над някого с нещо; когато определено, те бива; когато си способен. Накратко: не се стряскай от говоренето на хората! Никога! Ако някой говори срещу теб, значи ти си този отгоре!“

   Интервюиращият: „Хубава максима! Браво! … Ами значи, ти тази тема, дето я подхванах аз, не искаш да я обсъдим и спирам, но … аз ще те питам пък, други неудобни неща! … Тук се говори, че освен със съпругът ти, ти си свързана и с още един мъж по-възрастен от теб. Вярно ли е? Той дори, се е развел заради теб. Казват, че ти си тук (а не в САЩ сега) заради него. Какво ще отговориш? Свързана си с мъж …!“

   Лора: „О, аз съм свързана с много хора. Много мъже, много жени, много деца!“

   Интервюиращият: „Да! Като част от работата ти! … А аз, те питам в личен план!“

   Лора: „Ами на мен, работата ми е лична; в личен план е; така я приемам.“

   Интервюиращият: „Добре, де … като действаш с душа и сърце, е така. Но нали знаеш за какво говоря?“

   Лора: „Ами ти нали знаеш, че аз вече ти отговорих!?“

   Интервюиращият: „Ти нищо не ми отговори! Отговори като политик! Нищо не каза!“

   Лора: „Ами … толкова!“

   Интервюиращият: „Щеше ми се, да си по словоохотлива! Но явно и тук, трябва да сменя темата! … Ок! Ще отстъпя, макар че, не искам! … Кажи ми следното: видяхме те няколко пъти в сп. „Плейбой“, в много форуми за Арт еротична фотография, в списания, вестници, по корици на книги, в интернет … Рисуват те и художници на платна в стила Еротика и Голо тяло. Ти си с еротично грабващо излъчване – мъничка, с едър бюст, фигуративна, наистина секси. Търсен Арт модел си. В същото време, ти се занимаваш с всичките тези неща, които са относно Духа – Бойни изкуства, Йога, Философия, Психология, Психотерапия, писане на философски книги и пр. Как съчетаваш материалното с духовното? Защото, ти се грижиш за душата на хората, но гледам, храниш добре и сексуалните фантазии! Как съчетаваш духовното и материалното?“

   Лора: „Хармонично! … Като двете страни на една и съща монета!“

   Интервюиращият: „О, Лора! Директно ставаш за политиката! Мъдрата ми Философка! … Много ми се измъкваш от интервюто! Дай по-конкретни отговори!“

   Лора: „Задавай по-умели въпроси!“

   Интервюиращият: „Стига, бе! … Не ми харесва, да ми говориш така!“

   Лора: „Не ми харесва, да ме разпитваш така!“

   Интервюиращият: „Еми, интервю е това! Интервютата обикновено, не са много удобни! … Впрочем, ти мислиш ли, че съм добър интервюиращ?“

   Лора: „Всъщност, ти си не чак толкова добър!“

   Интервюиращият: „Какво!? … Защо?“

   Лора: „Ако отразяваш дословно това което говорим, сигурно ще забешежиш, че зададените въпроси, са по-дълги от получените отговори! Това значи, че ти много се обясняваш, но не умееш да извадиш от другият богата информация, което принципно – би следвало да е целта.“

   Интервюиращият: „Уоу! Лошо ме засече! И разби! … Не искам да е така! То всъщност, ти си обучител и на Журналисти, на Писатели; ментор си по красноречие и писателски изказ; боравиш като Богиня с Литературата, с граматическите форми; водиш и Мотивация на хората, и знаеш кое как трябва да бъде. Но, аз се имах за голяма работа! Все пак, аз самият съм Журналист с над 28 г. практика.“

   Лора: „Изглежда, не си водил много инервюта!“

   Интервюиращият: „Не, не съм! Правя в повечето случаи описателни репортажи за дадени събития. Репортер съм преди всичко, но съм вземал и няколко интервюта в работата ми. Аз наистина не знаех, че от моята страна, трябва да има текст по на кратичко; а от твоята, словата да са излети повече.“

   Лора: „Логично е!“

   Интервюиращият: „За теб е лесно, Лора! Ти твърде отдава се доказа като добър Журналист и Писател; също и като Редактор. Яко те бива в тази сфера. … Впрочем, ще кажеш ли, сега пишеш ли нова книга? Ако не се лъжа, ти имаш издадени към 18-20 книги в областта на Източната философия, на Социалната терапия и Лечебната педагогика, на Психотерапията, на Етиката, на Йога, на Будизма. В най-сложната материя си. Сега, пишеш ли някоя нова книга?“

   Лора: „Винаги пиша нова книга! Не мога да си спра творческият подем! Наистина имам публикувани близо 20 книги, но правя и още …! Не спирам да пиша!“

   Интервюиращият: „Е, ти винаги си креативна! В момента, готвиш ли ново издание?“

   Лора: „Работя сега по три книги. Едната е „Махасадхи. Книга на Великото Освобождение“, която написах и публикувах 2000 г., но тя се нуждае от преиздаване, защото към нея има небивал интерес и хората, само ме питат за нея. Сега почвам редакция по книгата и пак следва да я направя за нов печат, но разбира се, ще трябва спонсор за самото издаване. Още не съм търсила и не знам, как книгата ще види бял свят, но дано това стане, защото хората букавално ме разкъсват за тази книга и определено, тя трябва да има ново издание. Другите две книги, по които работя, оставям в тайна. Когато са готови, ще разберете! Но, естествено, и те за да се отпечатят, ми трябва инвеститор.“

   Интервюиращият: „В днешно време, все по-трудно се намират спонсори. Дано успееш, Лора! Ти си доказан авторитет и няма как, да не си успешна! Но … като споменаваш, че ще има нови книги, неизлизали до сега на пазара, ще се съгласиш ли да дадеш интервю и да разкажем на хората повече за тези книги, когато са готови?“

   Лора: „Би могло!“

   Интервюиращият: „Ама, първо на мен, нали?! И … за „Модерна Враца“?! Все пак, може да си в Бостън, Америка, но си от Враца, България. На теб това ти е хубавото – и в чужбина имаш живот и дейност, но не си забравила коя си; родолюбец си!“

   Лора: „Задължително! Наистина съм родолюбец! Сърцето ми милее за България!“

   Интервюиращият: „Ти не си се възгордяла, че си ‘американка‘! Ти истински държиш на България!“

   Лора: „Има една японска поговорка: „Не забравяй корена на началото!“ – изключително е приложима за мен. Без значение, че живота ми се стече в посока Америка, аз не мога да забравя коя съм. Човек не може и не бива, да забравя от къде тръгва, кой е … Японците много държат на рода, на корените, на първоизточника. Аз също!“

   Интервюиращият: „Уникално! Моето момиче! … Да! … Нали няма да ме забравиш и мен тогава? Имаш ли нова книга издадена – първо разказваш пред мен, за „Модерна Враца“! Да сме верни и на града! Да сме верни и на модерната актуална медия! Ти самата като мислене, действие и визия си модерна, иновативна, различна и … смятам, че такова интерво, трябва да е за тази медия първо. Става ли?“

   Лора: „Става!“

   Интервюиращият: „Трудно даваш интервюта! По-трудна си от Майкъл Джексън! Той нали, все не искаше да бъде интервюиран! И ти си такава! То това, си е присъщо за Големите звезди! И ти не искаш да шумиш много около себе си; не парадираш, не си правиш сама реклама, скромна си, свита … защо така? Ти има с какво да се похвалиш! И с всичко, което правиш, смело можеш да се гордееш!“

   Лора: „Ами, това е природа! … Аз предпочитам да си работя спокойно, а не да говоря излишно!“

   Интервюиращият: „Еми, да! Ти работиш! Но понякога, просто ние искаме да разкажеш върху какво! … Ти и сега, продължаваш с Йога дейността; продължаваш да водиш и Бойни изкуства; да обучаваш на Философия; да пишеш книги; да се снимаш за Арт фотоси; да позираш за картини на известни Художници; да водиш различни форми на Психотерапия. Но някак си … давай си сама повече гласност! Показвай се!“

   Лора: „Вие достатъчно говорите и пишете за мен! Какво има, и аз да се откривам толкова?!“

   Интервюиращият: „И все пак, няма да е лошо! … Ти си уникална, грабваща, достойна! Един човек от Видин беше казал, че трябва да те сложат на герба на Враца!“

   Лора: „А! Вярно! Деян Дочев! Той беше от Кула; сега е във Видин!“

   Интервюиращият: „Той ти е истински голям почитател! Полицай! … Харесват те много типове хора! Лепваш на сърцето на всички ни! Аз ти казвам: ще ти е трудно, да се отървеш от тази всенародна любов! Толкова хора те обичат! Всички те харесват! Ти си личност, за това! … Може би, трябва да те сложат и на герба на Бостън! Но, не … пак ще е малко!“

   Лора: „Не е нужно, чак такава парадност!“

   Интервюиращият: „На теб, ще ти отива! … А я ми разкажи малко за българите в чужбина. Имам в пред вид, ти видя ли такива, които са отишли там да мият чинии, да чистят тоалетни и да сменят памперси на старци, но за пред техните познати в родината, се изкарват от голямото Добро утро, и се правят на велики в имитация, че там в чужбина, са едва ли не Професори по Биохимия? Имам в пред вид, ти срещна ли от тези български клоуни?“

   Лора: „О, в чужбина срещаш много хора! Всякакви типове! И такива съм виждала, да! Те са от онзи тип, които отиват в скъпи курортни градчета или по центъра на мега-полисите и се снимат на красиви места; снимат се до скъпи коли и яхти, до скъпи къщи на богаташи, и после си качват тези фотоси във фейсбука, заявявайки, че са се снимали до тяхната нова кола; до домът си; в града, в който живеят; а те всъщност съвсем не живеят на това място, а в някое бедняшко селище; определено нямат яхта; карат много стара кола и … са жалки и смешни. Видях такива хора, да! Много българи са такива. Но, аз не дружа с подобни хора. И когато аз самата имам такива роднини дори, и от тях седя на страна.“

   Интервюиращият: „Страниш от такива явно, и с право! Ще ме извиниш, но съм осведомен и тук ще вмъкна факта, че брата на мъжът ти е от този типаж хора. Живее от години в Норвегия, но в най-забутаната крайна точка на границата до Bardufoss; забил се в пущинака и мизерията, чисти тоалетни там, но тук пред врачани, се изкарва че там е кой знае какво … Ще направиш ли коментар, когато нещата седят така, че пряко до теб има придобити роднини, които са от смешните българи зад граница? Чисти човека тоалетни там …“

   Лора: „О, виж! То по принцип, срамна работа няма!“

   Интервюиращият: „Няма, де! Лошо не казвам! Само уточнявам, че за мен са жалки хорица тези, които мият тоалетните, сменят подлоги и памперси на старци, мият чинии; обаче тук за пред познати, се изкарват там, че в чужбина са кой знае какво.“

   Лора: „Посоченият от теб човек, не искам да го коментирам. Отговарям само за себе си (както уточних). Аз нямам такава дейност. Моята дейност и в Америка (както знаеш) е свързана с разпространение на Йога; с преподаване на Философия; с водене на часове по Аромотерапия, Минералотерапия, Цветотерапия, Фън шуй терапия, Металотерапия, Бойни изкуства, Етика, Будизъм; с литературно четене; с Психотерапия; с Лечебна педагогика и Социална терапия; с Невротерапия и Релакс терапия; с Танцотерапия, Музикотерапия, Арт терапия, Екотерапия и Ерготерапия; с благотворителна работа към хора с увреждания и прочее подобни. Видях такива типове, за които казваш и които нарече „български клоуни“. Жалка картинка са, да, но аз гледам себе си. За мен е важно, аз да се представя достойно. Важно е, аз да съм доволна от мен самата. А другите … ами всеки има глава на раменете си; всеки отговаря за себе си. Човек е такъв от вън, какъвто е от вътре. Реализира и отразява онова, което живее в него. Грее в светлината, която сияе у него.“

   Интервюиращият: „Права си! А аз съм впечатлен от теб, че ти дори не се похвали за зелената карта! Спечели такава, но не я размахваше пред очите на околните; и така, просто замина за САЩ; не парадираше с нищо. Хвала ти! … А, я кажи: сега още ли продължаваш да работиш и по Проектите към Европейският съюз, дето все бачкаше по тях от години?“

   Лора: „Не съм спирала. Да, и сега работя.“

   Интервюиращият: „По един; по нов …?“

   Лора: „По три … в моменнта. Обикновено, никога не е само един. Все се засичат повече в един момент.“

   Интервюиращият: „Е, то така е много трудно! … Пак са Проекти с дейност по Психотерапия, нали? Пак са Проекти за хора с увреждания, нали?“

   Лора: „Да! … Така ги започна още навремето моята майка Зоя Пехльова в НПО, които създаде. По това работим.“

   Интервюиращият: „Вие създадохте първият и за сега, единствен Социално терапевтичен център в България. Отговаряте за внасянето на Социалната терапия и Лечебната педагогика в страната. Ти си специалист и по Алтернативна рехабилитация. Изобщо не знам, как се оправяш с толкова хора! Дори само с онези, които те търсят като Психотерапевт и Йога учител … А къде е сега майка ти?“

   Лора: „О, тя не е във Враца! Тя е в град Пещера. Това е родният й град.“

   Интервюиращият: „Там ли работи сега?

   Лора: „Да! Работи в Пещера, работи в Пазарджик, работи във Враца, работи в Мездра, работи във Видин, работи в София, работи в Сърбия, работи в Македония … Проектите ни са навсякъде! Така работим! Тя е навсякъде! Аз съм навсякъде!“

   Интервюиращият: „Леле майко! … Е, да! Аз за теб знам. Не си ми убягнала от погледа – града е малък, а аз съм информиран Журналист! Та ти, още от 1994 г., водеше Йога на хора от други държави. Най-търсеният Учител си от Балканите. Но сега и по тия Проекти, яко се раздавате. При вас, Психотерапията наистина върви! Вкарвате успешно иновативни психотерапевтични методи. Зад вас седят Университети при дейността ви. Големи са делата ви! А ти, буквално се отдаваш на хората! Ти си по света и у нас с любовта си, и обгръщаш хората с топлата си енергия. Раздаваш благословия и обич! Терапевт без граница. … А, чух, че сега твоята майка, подготвя много голяма изложба по Арт терапия. Така ли е?“

   Лора: „Да! Това е в Пещера. Изложбата ще е от 1 ноември – един месец. В Пещера има много интелектуалци.“

   Интервюиращият: „О, чул съм! Там ли беше това, че си имала дядо, който е бил голяма работа?“

   Лора: „А! Това ли ме питаш? … Ами фамилията Пехльови, там е една от най-известните, да! Това е, защото дядо ми Лазар Пехльов (башата на майка ми) е бил първият директор на Биомицин завода.“

   Интервюиращият: „О-хо! … Той ли беше с трите висши …?“

   Лора: „Той е, да! … Аз на него съм кръстена. Лора на Лазар! Дори един твой колега от Пазарджик, ме наричаше Лора-Лазар!“

   Интервюиращият: „Ама вие във вашият род, все учени, бе! И то с покритие! … А ти сега, наистина ли ще правиш още Йога семинари в Америка? А ще има и последващи в България. Сега пък, предстоят зимни след летните, така ли? Това чух!“

   Лора: „Да! Ами, работата не спира!“

   Интервюиращият: „Е, да! Защото все те търсят наистина много хора! Известна си, ерудирана си, специалист си! Толкова си доказана и популярна! … Надявам се, да не ни забравиш и все пак, да даваш по някое интервю! Хората искат да знаят, на къде си и какво става; какво правиш … И в България от твоя страна, дейността по Йога сериозно продължава; силно е активна, както и всичко останало, което имаш като занятия. Ти действително, си изключително ангажирана. И все пак, не забравяй и за нас. Нашата работа е, да пишем за интересните личности, а ти си тоталити! И си уникат! … Освен това, наистина забелязах, колко много следиш за това, да не се говори против никого, дори когато хората отсреща са силно негативни и си го заслужават. Избегна в интервюто атаките ми. Такава си и в живота, знам го. Гледаш да не обидиш другите, да не нараниш … дори и онези, които теб са наранили. Но ще ти дам съвет от мен, като от старо куче: скъпа ми Лора, понякога има хора, които са заслужили да ги настъпиш по мазола и можеш да го направиш, защото в същата ситуация, те биха постъпили с теб грубо; те дори биха излъгали за теб, за да убедят останалите, че не си това чисто момиче, което си и биха действали определено грозно, а не като теб. Това да го знаеш от мен! Казвай истината направо и не ги жали мизерниците! … Сега тук накрая, ще пожелаеш ли нещо на следящите медия „Модерна Враца“? Нещо за късмет …?!“

   Лора: „Да, разбира се, защото трябва да завършим положително, (въпреки, че в теб жужи негативна бойна нотка)! :-) Пожелавам на всички само усмивки, сладки поводи за почивка, релакс, топла есен и уютна зима! Пожелавам и любов, защото тя е смисъла! Пожелавам здраве и финансова стабилност! Желая и истинско щастие на всички! Аз го открих! Дано го имате и вие!“

   Интервюиращият: „О, Лора! Прекрасна си! И аз ти благодаря за това непринудено интервю! Толкова си неподправена, мила и неподражаема! Единствена! И изключителна! Момичето – светлина! До нови срещи!“

 

 

   Интервю за „Модерна Враца“: Светозар Божанов.

   Фотограф на снимките на Mahatmadevi - Лора Йордакиева е StopTime – Цветан Йордакиев.

   Фотосите на Лора Йордакиева, са от Бостън, Кентън, Нийдъм и Куинси в САЩ, щат Масачузетс; от летище София и от Враца, България.

  Изображения на Лора – по света и у нас!

   Връзка към статията:

http://modernavratza.com/s-lyubov-po-sveta--i-u-nas-lora-yordakieva-v-otkroveniya-pred-moderna-vraca

 

 

От писмата

 

Обратна връзка: Коментари за медия „Модерна Враца“ и за статията „Коледен дух – Четиво за позитивната нагласа“ (от дата 26.12.2019 г.)

http://modernavratza.com/koleden-duh-chetivo-za-pozitivnata-naglasa

 „Скъпи журналисти от „Модерна Враца“, искам да ви споделя, че прочетох статията „Коледен дух – Четиво за позитивната нагласа“ и ви признавам, че вие сте абсолютно номер едно! В тези тежки времена, една медия да се сети да направи ведър материал! Вие ми внесохте позитив в мрачните ми дни. Вие реално, ми подадохте късче надежда! Благодаря за красивите инициативи, които имате! Освен това, вие сте избрали наистина точният човек за интервюто – Лора Йордакиева е изключителна и специална; тя е необикновена и неземна! По какъвто и начин да се докосна до нея – чрез интервюта, книги, статии, снимки, филми – това всякога ми е давало заряд и ме е отваряло към света на доброто. Медията ви драги, ще пребъде!“ – (Момчил Христов, гр. Монтана, 45 г.)

 „Модерна Враца“, умеете да поднасяте хубави изненади!Вие топлите сърцата на хората с материалите си! Статията – материала за Коледа, беше като фойерверк! Гръмна, огласи, украси пространството … и ни изпълни! Да сте ми живи и здрави, че такива неща създавате! Успехи и в 2020-та!“ – (Валентин Герасимов, гр. Мездра, 54 г.)

 „Много е хубаво, че има медия, която не съществува с идеята, да очерни умишлено някого и да наплюе, а която има замисли да ни събуди за красотата наоколо. Колко силно ме спечелихте с интервюто си „Коледен дух – Четиво за позитивната нагласа“. Тук си личи, че умен психолог е предложил революционната идея, да остави пред очите на хората доброто, красивото, надеждата, вярата, че ще бъде светлина. Трогнах се! И съм възхитена от ерудираната Лора Йордакиева, която толкова добре обрисува всичко като говори, и говори с дълбока мъдрост, с положение. Смятам, че Лора представлява изключително добре медията ви и определено, можете да я ползвате като рекламно лице. Тя ви носи само позитиви и прекроява света по нейн начин, в който винаги има надежда; винаги грее звезда! Уникално!“ – (Валентина Томова, гр. Монтана, 38 г.)

 „Драгоценно за мен беше това, да изчета ред по ред красивата статия „Коледен дух – Четиво за позитивната нагласа“, (която ми прати Стела) и споделям мнението, че Модерна Враца се развива от добре по-добре! Умници! Да подарите красота! Почитания и чест и пред интервюираната от вас (наистина обичана от нас) Лора (Махатмадеви), която озарява! 1998 г. получих от приятел първата книга на тази Будителка. От тогава, следя нещата на Лора и не пропускам нито една нейна книга да събера за своята библиотека. Вие сте хитри и умни два пъти – веднъж, че сте измислили това прекрасно интервю, с идеята да зарадвате читателите си (нас), и втори път, защото сте намерили най-прекрасната личност, с която да проведете интервюто. То ви се е получило. Хора, грейнах като изчетох материала; като видях снимките към статията! Стана ми празнично като видях всичко! Смятам, че ви чака светло бъдеще!“ – (Николай Йорданов, гр. Видин, 48 г.)

 „Модерна Враца е водеща медия, която вместо да обижда хората, гледа как да създаде нещо прекрасно, което да остане! Адмирации за наистина готиният материал „Коледен дух – Четиво за позитивната нагласа“! Наистина ми подейства позитивно! А Лора е толкова сладка и разтърсваща, че нея, бих я хапнал на закуска! Това момиче е такъв пожар от всякъде, че само да ми падне …! Само не знам, с толкова почитатели (колкото съм на ясно, че има поне около мен), какво ще прави?! Всеобща любимка и личност с покритие! Интервюто с нея е много вървежно! Четем го вече няколко пъти аз и приятелите ми, и не можем да се наситим! Чудесен материал е станал! Ел. медия Модерна Враца, определено пори напред и поднася различни идеи. Това е сила!“ – (Красимир Асенов, гр. Видин, 44 г.)

 „Не ще и дума, че интервюто за Коледа на „Модерна Враца“ е трепач! Нов материал, нов подход! Браво! Някой каза, че медията се мести в друг офис на място, което се прави специално за редакцията. Това са хубави промени. С цялата грамотност, на която са способни, ще ни разбият сигурно още повече от медията. Все по-читави и по-добри материали четем напоследък. Медия стана популярна и гръмко се доказа. Аз искам да кажа, че статията за Коледа, която засекох в сайта на „Модерна Враца“, ми върна вярата, че живота е прекрасен и че има за какво да се радваме всеки ден. Значи, така ми отваря очите винаги Лора Йордакиева, че когато попадна на нещо нейно, оставям всичко и чета материала. После, се чувствам като заредена батерия! И сега, стана така! Просто някой се е сетил, освен гадната помия, с която ни заливат от всякъде, вместо с кал, да ни облее с пъстър цвят и да ни сръчка, че има за какво да благодарим на живота всеки ден. Браво за коледния материал! Не просто е добре приет! Отличен е!“ – (Павлин Борисов, гр. Враца, 43 г.)

 „Прекрасно момиче! С Лора Йордакиева – Махатмадеви, съм чел не едно интервю! Изказа на това момиче в добавка с наистина атрактивната й визия на истинска жена, кара всичко в мен да става! Хитро е, да ме накарат нещо да прочета – видя ли, че материала е с Лора (от нея или за нея), задължително  трябва да е минал пред очите ми! Сега като видях „Коледен дух – Четиво за позитивната нагласа“, определено се шашнах и от Модерна Враца. Останах с впечатлението, че разбират от медията, как да ни накарат да забрави грижи и проблеми, и как да се зарадваме, че просто ни има!“ – (Асен Колев, гр. Козлодуй, 49 г.)

 „Коледен дух – Четиво за позитивната нагласа“ е много важен материал, който сочи, че в една медия, може да не се мисли само за жълтини, а се мисли за това, как да се представи света от към хубавата страна. Трогнат съм и от поредното добро представяне на популярната Лора Йордакиева, която просто винаги показва, че е най-добрата: с поведение, с начин на мислене и изказване, с дела, с визия, с присъствие! Имаш ли такава приятелка, имаш всичко! Завиждам на тези, които могат да се докоснат до това абсолютно прелестно създание! Интервюто е златно!“ – (Владислав Панов, гр. София, 41 г.)

 „Много ми става добре, че като отворя сайта на Модерна Враца, все намирам нещо градивно! На 26.12.2019 г. открих поредното добро! Статия за Коледа! Кой се е сетил, да сътвори празнична статия?! Ами, браво! Дали Модерна Враца, ги бива?! О, да! – Като са ми сложили Лора (Махатмадеви) и са й взели интервю, гледам, чета и се кефя на живота! Хубаво! И пак хубаво! И само хубаво! Живота е прекрасен! Мъжа в мен е задоволен; човека в мен е зарадван истински! Медията яко я бива!“ – (Явор Караиванов, гр. Враца, 51 г.)

 „Доза щастие! … Прави огромно впечатление, че „Модерна Враца“ когато създава материали, гледа да изпипа статиите си отлично. „Коледен дух – Четиво за позитивната нагласа“, това е празник за нас редовните читатели! Колко усет, колко стил! Каква прекрасна статия, направена със смисъл! И ме спечелиха с това, кого са поканили за интерво – Лора Йордакиева, която е най-силна с нравоучението, с етичното си присъствие, с изрядност в мисли, думи и дела! Колко много смисъл има да се направи статия като тази за Коледа! Има! Защото ние се борим всеки ден и търсим начин, как да ни стане светло на душата, а като ни поднасят подобни материали, сякаш ни помагат да дишаме свободно, да живеем по-леко. „Модерна Враца“ е име! Там екипа знае; просто знае, как да ни вдигне!“ – (Геновева Цолова, гр. Оряхово, 51 г.)

 „Аз прочетох статията „Коледен дух – Четиво за позитивната нагласа“ на 26.12.2019 г. След два дни, когато моята позната Стела, ми каза, че иска да събере няколко коментара, за да се види реално, как се приемат материалите на Модерна Враца (и конкретно тази статия), искам да кажа, че не съм се замислил, да анализирам прочетеното. Един материал или става или не. Тази статията за Коледа, ме накара да я изчета от край до край. Първо, ме привлече като видях снимка на красивата Лора Йордакиева; това ме извика да прочета статията. Не съм мислил да давам коментар, но сега като ме питат, ще кажа просто, че аз редовно чета новините в Модерна Враца. Това е електронен вестник на ниво. Правят много убави интервюта. Едно интервю от 25.09.2018 г. точно с Лора Йордакиева, ми е любимо и съм си го запазил! Тази статия за Коледа е уникална също, защото са накарали такава изключителна личност (Лора), да разкаже нещо различно, да представи света и отвъд океана. Раздвижили са обстановката, разтърсили са ни с нова промисъл. Все правят стъпка пред другите от Модерна Враца. Браво, че се сещат! Аз не съм много по коментарите, но коледното интервю е брилянтна идея! Задържат ме като читател! Ето, това е оценката ми!“ – (Илия Ефремов, гр. Враца, 34 г.)

 „Да дам коментар за статията „Коледен дух – Четиво за позитивната нагласа“, това е за мен, да дам оценка на Модерна Враца. Оценката е 6+! Разбиващо добър материал – този, и всеки на медията! А със статии като „Коледен дух – Четиво за позитивната нагласа“ или „С любов по света и у нас – Лора Йордакиева в откровения пред Модерна Враца“, изцяло ме печелят, защото абсолютно всичко свързано с Лора – това идеално момиче, е важно за мен. Имам всичките книги на Лора! Имам три списания на Плейбой с Лора! Имам още много списания и вестници със снимки и статии на Лора! Харесва ми, когато от медиите, са напипали стойностен човек и като правят материалите си грамотно и с душа! Модерна Враца, показа, че в това я бива! Тях (от екипа), ги бива да пишат; мен – да ги чета! Много ми харесва как представят новините  и материалите в Модерна Враца. Коментарите за медията, са положителни изцяло (от мен и от хората покрай мен). Ние се радваме, че тази медия я има!“ – (Филип Станчев, гр. Враца, 46 г.)

 

 

# Me Too не е за всеки!

 

 

   Проследихме много факти и наши разследващи журналисти, сериозно се заеха да разглеждат отделни фигури, които са взели участие в кампанията # Me Too. Направи ни впечатление, големият брои (най-вече) актриси на Холивуд, които влизат в кампанията, но реално, не са имали сексуално насилие в живота си, а само така декларират. Наистина, нашите разследващи журналисти разгадаха доста случаи на жени, които са се включили в кампанията # Me Too, но откриха, че не малко от дамите, изобщо не са търпели никакво сексуално посегателство, а така казват нарочно. Това е твърде грозно, спрямо тези, които действително са били тормозени и спрямо факта, че човек трябва да казва истината. Нашите журналисти, разгледаха добре и обстойно и случай на българка, която влиза в кампанията на жените, върху които е имало сексуално насилие. Колегите се спряха на любима дама на България – на популярната Лора Йордакиева, за която за жалост знаем, че два пъти в живота си (при два отделни случая), е имала реално насилие. Колегите от медията ни, са се запознали много подробно с историите на голям брой актриси на Холивуд, и със случаят на любимата ни Лора (от България), и факт е, че са отчели, че доста, доста от дамите на Холивуд, силно са преувеличили за живота си или дори, въобще не са имали никакво истинско сексуално посегателство, а само така казват (може би в опита, да се изкарат желани). Точно това, искаме да заявим, че е грозно и нередно, спрямо онези, които наистина са изтърпели тормоз. Ние разполагаме с имената на известни жени от Холивуд, върху които НЕ Е имало сексуално посегателство и очевидно, те само са си правили някакъв Пи Ар, ‘прикачвайки‘ се към кампанията # Me Too, просто, защото кампанията нашумя! Тук сме помолени (от управата на медията), да не оповестяваме имената на съответните актриси, но това не означава, че ние няма да огласим в обща статия, че има измамнички, на които мястото им, не е в кампанията # Me Too.

   Нещо много важно за кампанията # Me Too: докато към тази кампания, се включиха личности (най-вече актриси), които буквално ‘се прикачиха‘ в редицата видимо, без да е вярно, че са търпели реално сексуално насилие, и се ‘пришиха‘ към другите като че ли, защото е едва ли не модерно, за съжаление, положението при скъпата ни Лора Йордакиева (от България) е истинско.  http://modernavratza.com/globalnata-kampaniya--me-too--az-sashto-nabira-skorost  Било е още 1998 г., когато Лора оповестява за нещастието и за насилие, което е изтърпяла (два пъти) – знае се, че известната писателка Лора Йордакиева (пишеща под псевдонима Махатмадеви), доста ясно е споменала за насилието към себе си, дори в нейна книга (в автобиографичната част); освен това, при натиск от журналисти, още на времето е признавала за насилието; така че, това че Лора влиза в кампанията # Me Too, не изненадва никого, и появата на Лора в кампанията е съвсем на място; но … има разлика със случаят на нашата любима българка и със случаите на актриси и певици, които сме имали за честни личности, но се оказва, че те не са. Сега към кампанията # Me Too, буквално ‘се лепват‘ всякакви жени, за някои от които е абсолютно видимо, че положението (да са изтърпели насилие), не е вярно; и дори е повече от ясно, че тези дами, сами ‘се слагат‘ към кампанията # Me Too, един вид за Пи Ар; а всъщност е сериозно и наистина много тежко, ако ти се е случило такова нещо като сексуално насилие; и когато не е (когато не ти се е случило), не бива да огласяш подобна новина … Но се забеляза тенденцията, как някои жени го правят, защото ‘искат да са в крак с модата‘. Естествено, особено относно актрисите от Холивуд, към видимо фалшивите дами (които са излъгали, че са имали някакво сексуално насилие), се зададе от обществото въпроса: „Защо сега?“ – т.е., защо тези жени (уж) са изтърпели (преди много години) някакво сексуално насилие, но го казват едва днес, когато вече са известни (и когато е повече от ясно, че за да се издигнат в Холивуд, те сами са се предлагали на продуценти и режисьори, и сами са предлагали интимни ласки в замяна на роля във филм); а днес оповестяват, че са ‘били принуждавани да правят секс‘ и оповестяват фалшиво, че ‘насила, някои е правел секс с тях‘. Ние искаме да заявим, че при нашето проведени разследване, открихме, че доста актриси и певици, а и други жени на публичното пространство, огласяват факта, че ‘са изтърпели сексуално посегателство‘, обаче това, не е вярно! За някои случаи е вярно, но за много НЕ Е! Ние реално открихме това и искаме да отправим апел към всички жени по света, да не се включват в кампанията # Me Too, когато мястото им не е там! Това не кампания за Пи Ар (за реклама) и не е никак приятно, да попадаш сред списъка на онези, които сексуално са насилени. Днес ще запазим само за себе си имената на много известните актриси и певици, за които научихме, че не са имали в живота си насилие, а само така заявяват. Днес няма да съобщим имената на тези (фалшиви) жени, но за утре, не обещаваме! … Пускаме този материал обаче за това, че потвърждаваме пред всички, че знаем, че има жени, които лъжат за себе си. Точно за това, че (уж) са имали насилие към себе си, ли им е интересно да лъжат? Точно за изтърпяно насилие?! Ами … като не е вярно (и като тези жени, не са имали изтърпяно насилие), не изглежда добре това, което твърдят! Както казахме (# Me Too), това не е кампания за Пи Ар! Тъжно е, когато наистина има жена, която е изтърпяла реално насилие, и в името на истината и като уважение към онези, които са страдали от насилници, ние настояваме лъжата да спре и никоя жена, на която мястото не й е в кампанията # Me Too, да не се вписва там. Препоръчваме на подобна кака, да си намери хоби, други интереси и занимания, дори ако трябва любовник, но да покаже уважение към жените, които истински са пострадали при насилие, и следва да им се заяви почтителност и да им се дари любов. Към кампанията # Me Too, може да влизат само действително изтърпели сексуално насилие жени, и никога жени на лъжата. Ние заставаме само зад честните. И също така, искрено съжаляваме, че наистина любими на нас дами, реално са към списъка на измъчените от насилници. Случаите с нашата сънародница, (за която споменаваме по-горе), също са за жалост реални, и тук, ние изразяваме горещо съчувствие; но жени, които ‘се пишат‘ към кампанията (# Me Too) с идеята, да ги съжаляват или, за да си правят Пи Ар, направо са брутални и жалки. Изказваме протест срещу лъжкините и тук заявяваме, че знаем, че ги има! Жени, не си играйте със съдбата, защото кампанията # Me Too, не е някаква забава, а е относно истински случаи, които горчат. Ние се обявяваме против # Me Too за онези, които са излъгали за себе си (и за други, които имат намерение да излъжат). Към тях, искаме да заявим: знайте, че истината винаги се разбира! Ние научихме за нередности и лъжи; щом ние можем, останалите също могат! Накратко: хората не са глупави! Не всички, могат да бъдат излъгани! Скъпи дами, можете да ни кажете нещо само, ако е вярно; защото, когато не е, ние имаме начина, да научим!

От медия Гръм.Вести.БГ

 

 

Съдействайте за издаване на книги на авторката
Лора Йордакиева (Махатмадеви)

   Уважаеми последователи, почитатели и фенове на Лора Йордакиева (Махатмадеви); Уважаеми търсещи книги и материали от Лора Йордакиева (Махатмадеви), ние (екипът с дейци около Лора Йордакиева), Ви уведомяваме, че авторката Лора Йордакиева (Махатмадеви) се опитва да събира средства, за да успее да публикува на ново някои от книгите си; да направи нови тиражи на поне някои свои предишни заглавия, както и да публикува свои нови книги. Ако има доброволци, които желаят да се включат чрез дарение за публикуване на книги на Лора Йордакиева (Махатмадеви), могат да се свържат с авторката на адрес: mahatmadevi@abv.bg  Времената са много трудни и е непосилно да се направи печат на книги (дори на видни Просветители), без финансова опора, и за това, ще се радваме ако има хора, които желаят да подпомогнат светлото дело за издаване на книги на писателката Махатмадеви. Ние (екипът с дейци около Лора Йордакиева) оповестяваме факта, че тъй като Лора Йордакиева (Махатмадеви) е много четен и търсен автор (и много необходим), то при Лора, всичките тиражи на всичките й книги са изчерпани (към дата 01.04.2014 г.). Лора Йордакиева (Махатмадеви) е успяла да направи не малки тиражи на книгите си; като някои от книгите й, са имали втори тиражи, но въпреки това, те са свършили (изчерпани са) поради огромният интерес. Търсенето на книгите на Лора Йордакиева (Махатмадеви), продължава и сега! На авторката обаче й е непосилно да направи нови публикации, тъй като предходните й напечатани книги, не са били с цел финансова печалба, а са раздавани преди всичко благотворително (и съвсем малък процент /и то не от всички заглавия на авторката/, са пускани за продажба на пазара). По този начин, писателката не е натрупала капитал, чрез който да преиздава своите книги, и са нужни средства от дарители. Обръщаме се точно към Вас последователите, почитателите и феновете на Лора Йордакиева (Махатмадеви); както и към всички търсещи книги и материали от Лора Йордакиева (Махатмадеви) с молба за съдействие: като книгите на Лора (Махатмадеви) са Ви така необходими, помогнете тези книги да ги има и да бъдат публикувани! Станете дарители! … (Ако дадена книга на Лора Йордакиева, се публикува с подкрепата на дарител/и, имената на този/тези дарител/и, се записват и показват в съответната книга. Всички дарители се огласяват, тъй като делото им е светло и добро). Предварително благодарим, ако някой се включи с дарение (дори минимално) за книга на авторката Лора Йордакиева (Махатмадеви)! … Ако Лора Йордакиева (Махатмадеви) има нови тиражи на познатите от нея книги или ако има тиражи на други съвсем нови свои книги, това ще бъде огласено от тук, от официалният сайт на Лора Йордакиева. Надяваме се, да има личности, които активно биха искали да се включат с дарение за публикуване на книга на Лора Йордакиева (Махатмадеви)! Благодарим ако някой искрено желае да помогне!

 

Всички материали, книги, статии и снимки публикувани на сайта са със запазени авторски права. © 2013 - 2026 MAHATMADEVI.COM Дизайн и изработка - Цветан Йордакиев