Нередност относно продажба на книги на
Лора Йордакиева (Махатмадеви)
Уведомяваме търсещите книги и материали от Лора Йордакиева (Махатмадеви), че тиражите на книгите на авторката (всичките тиражи/заглавия), са изчерпани към дата 01.04.2014 г. и авторката Лора Йордакиева – Махатмадеви (ползвала и по-назад във времето авторски псевдоним Махатма Кумари Девараджа), няма при себе си никакви бройки от своите лични (написани от нея) книги. Въпреки това обаче, тук се чувстваме длъжни да съобщим за следната нередност: по-назад в годините е имало Книжни борси, Издателства и Книжарници, които са откраднали бройки от книгите на Лора Йордакиева (Махатмадеви); става дума за откраднати бройки в големи количества от всички заглавия на авторката … Тези Книжни борси, Издателства и Книжарници, продават и препродават все още от книгите на Лора Йордакиева (Махатмадеви; Махатма Кумари Девараджа), като печалбата е 100 % за тях; и тези Книжни борси, Издателства и Книжарници не отчитат никакви средстава (финансови постъпления) към авторката. Книжните борси, Издателствата и Книжарниците, които разпространяват книги от писателката Лора Йордакиева (Махатмадеви; Махатма Кумари Девараджа), продават лично книги на авторката или препродават нейни издания към други книгоразпространители, които са втори по веригата и те на свой ред, извършват продажби (като връщат печалба към основните в схемата /нямащи общо с авторката Лора Йордакиева/, които са откраднали от нейните книги). Всичко това се прави с цел печалба и финансово облагодетелстване за съответните Книжни борси, Издателства и Книжарници, като понякога вторите в схемата книгоразпространители дори не знаят, че е извършена кражба на книги на Лора Йордакиева и те се явяват просто търговци, които продават стока, която им е дадена от някого. За книгите на Лора Йордакиева (Махатмадеви; Махатма Кумари Девараджа) се поставят изумително високи цени, които не се доближават до коричната написана цена на съответното издание, а са в пъти над него! … На всяко издание на Лора Йордакиева (Махатмадеви; Махатма Кумари Девараджа) има написана корична цена, за да не се спекулира с цената, и цената да не се покачва фалшиво от книгоразпространителите; но въпреки това, върху изданията на Лора Йордакиева, се надгражда по-висока цена от продавачите; цена, която е 5, 6 до 7 пъти по-висока от реалната! Освен това, както е известно на последователите на Лора Йордакиева (Махатмадеви; Махатма Кумари Девараджа), самите издания на Лора (Махатмадеви), се правят не се цел печалба (от авторката), а се публикуват преди всичко с цел благотворителност – т.е. книгите се раздават безплатно; подаряват се. Съвсем малък процент (и то не от всички заглавия на авторката), са пускани за продажба на пазара; а от тези книги пък, изключително минимален процент финансови постъпления, са отишли (са се върнали) към авторката. Към днешна дата обаче, все още се забелязват продажби на книгите на авторката Лора Йордакиева (Махатмадеви; Махатма Кумари Девараджа) и то, при изчерпани тиражи (на всички заглавия) на Лора (Махатмадеви) при самата нея (авторката). Коварните книгоразпространители, които назад в годините са били откраднали от книгите на Лора Костова Димитрова - Йордакиева (Махатмадеви; Махатма Кумари Девараджа) и сега все още продават от книгите на Лора (Махатмадеви) и препродават книги на втори по веригата Книжни борси, Издателства и Книжарници, които търгуват с публикациите на Лора. Много от тези търговци, действат без знанието на авторката; и всички действат, без съгласието на авторката. Към днешна дата, могат да бъдат посочени някои от книгоразпространителите на книги на Лора Костова Димитрова - Йордакиева (Махатмадеви; Махатма Кумари Девараджа), които продават книги, без в схемата да участва авторката, и това са: Knigite.bg, Книжен пазар, Книжарница „Виделина“, Антикварна книжарница „Ортограф“ и др., като тук посочените, са втори в схемата продаващи книжни издания, и не са от Книжните борси, Издателствата и Книжарниците за които авторката знае, че са откраднали от нейните книги; но въпроса е, че тези книгоразпространители, действат без позволението на авторката и без да отчитат към авторката процент печалба. От тук, ние екипът с дейци около Лора Костова Димитрова - Йордакиева (Махатмадеви; Махатма Кумари Девараджа) се считаме за длъжни да уведомим последователите, почитателите, феновете на Лора (Махатмадеви) и търсещите книги и материали от Лора Йордакиева (Махатмадеви) за тази нередност, тъй като това е некоректно отношение спрямо авторката и е подсъдима постъпка, за която трябва да знаят всички. Ние оповестяваме тази истина, за да се знае! … От тук, ние оставяме и съобщението, че авторката Лора Йордакиева (Махатмадеви) се опитва да събира средства, за да успее да публикува на ново някои от книгите си; да направи нови тиражи на поне някои свои предишни заглавия, и ако има нови тиражи на познатите от нея книги или други съвсем нови публикации на Лора (Махатмадеви), това ще бъде огласено от тук, от официалният сайт на Лора Йордакиева. Ако има доброволци, които желаят да се включат чрез дарение за публикуване на книги на Лора Йордакиева (Махатмадеви), могат да се свържат с авторката на адрес: mahatmadevi@abv.bg Предварително благодарим, ако някой се включи! … Редно е всички да знаят, че когато си купуват книга на Лора Йордакиева (Махатмадеви), в много от случаите, авторката не печели финансово от това, и дори не знае кой и до колко се облагодетелства от нейният личен авторски труд, но се оказва, че има десетки такива търговци! … Интересен остава и факта, че понеже някои търговци не знаят, че Махатмадеви (и Махатма Кумари Девараджа) са авторски псевдоними на българка (на Лора Костова Йордакиева /преди бракът си Димитрова/), която пише книги преди всичко в областта на Източната философия (и за това има такива авторски псевдоними), смятат, че Махатмадеви (или Махатма Кумари Девараджа), това е някакъв автор от Индия, който пише книги за Йога, за Будизма, за Дхарма … и когато търговците промотират, че продават някоя от книгите на Лора Йордакиева (или Лора Димитрова), те сочат името Лора Йордакиева (или Лора Димитрова) като преводач, смятайки, че книгите й, са на автор от Индия, който Лора е превела. Няма такова нещо! Авторката е Лора Костова Димитрова – (след сключване на бракът си, станала Йордакиева), която (Лора) към днешна дата, ползва авторският псевдоним Махатмадеви, а по-назад в годините (при публикацията на първите си три книги) е ползвала псевдонима Махатма Кумари Девараджа. Книгите й не са преведени на български! Те са написани на български език! Това е ясно на феновете и последователите на Лора Йордакиева (Махатмадеви), но не винаги е известно на търговците на книги, и за това понякога настава объркване, което ние коригираме от тук. … Ние благодарим на всички, които имат морал и проявяват коректно отношение към Лора Йордакиева (Махатмадеви) и не толерираме хора, в които липсва етичното и които се възползват от личният авторски труд на писатели (в случаят Просветители), които работят благотворително за благото на човечеството, но до които често има анти-нравствени лица, желаещи единствено да придобият чужда собственост и чужди средства.
Нередност относно краден авторски материал на
Лора Йордакиева (Махатмадеви) и неправилно цитиране на авторката
Екипът с дейци около Лора Костова Йордакиева (преди бракът си Димитрова), позната с авторските псевдоними Махатмадеви и (по-назад във времето) Махатма Кумари Девараджа, се считаме за длъжни да оповестим следното: лицето Георги Светославов Георгиев от село Лакатник (към настоящият момент, живущ в град София), който се представя (и обича да се изписва) само като Георги Светославов (с лично и бащино, не фамилно име) има извършени няколко нередни действия към авторката Лора Йордакиева (Махатмадеви), за които (действия), ние ще споменем накратко тук: 1). При създаването на филма „Духовен Апокалипсис“ на Георги Светославов Георгиев (който е идея на същият), въпросният Георги Светославов Георгиев се е свързал с Лора Йордакиева с молбата, да използва за филмът си текстове от книгата й „Махасамадхи. Книга на Великото Освобождение“ и с молба, Лора Йордакиева да направи своя лична разработка за филмът (по темата за автомобилните катастрофи). Лора Йордакиева дава негласно позволение, да се използват текстове от книгата й „Махасамадхи. Книга на Великото Освобождение“, но само в случай, че се цитира правилно текста от нея и ако материалът се ползва в правилен контекст (без изкривяване). Лора Йордакиева съдейства за филма „Духовен Апокалипсис“ и с това, че тя прави своя лична разработка за този филм (по темата за автомобилните катастрофи, както е помолена от автора на филма). Тази точна разработка от Лора Йордакиева (Махатмадеви) за филма „Духовен Апокалипсис“ на Георги Светославов Георгиев е публикувана в отделна (малка) книжка, която се казва „Точно сега“ и това издание е представено при книгите на Лора Йордакиева (Махатмадеви) тук на личният сайт на Лора. Публикацията на Лора се налага да я има, тъй като се оказва, че автора на филма „Духовен Апокалипсис“ – т.е. Георги Светославов Георгиев, не цитира във филма ясно и добре (както първоначално е заявил) словата на Лора Йордакиева (Махатмадеви) и във филма, не се разбира къде точно е самата разработка на Лора Йордакиева, тъй като Георги Светославов Георгиев, който е говорител във филма, ползва думите на Лора като свои собствени и освен това, силно видоизменя контекста им. Абсолютно същото се получава и с ползваните текстове от книгата на Лора Йордакиева „Махасамадхи. Книга на Великото Освобождение“. Накратко: за филма „Духовен Апокалипсис“, автора на филма Георги Светославов Георгиев е използвал материали на Лора Йордакиева, които е интерпретирал неправилно и в изкривен контекст; автора на филма сочи някъде името на Лора Йордакиева, но неясно за какво; употребява текстове на Лора Йордакиева (Махатмадеви) за своят филм, но не ползва тези текстове по правилен начин; също така за филма, Георги Светославов Георгиев е заснел Лора Йордакиева и като демонстрант по Йога и Бойни изкуства, но в последствие не включва видеата с демонстрации, тъй като силно е изкривил като контекст съдържанието от разработката за филма на самата Лора Йордакиева и отива в друга (в неправилна, различна) идея от представената от авторката Лора Йордакиева. Георги Светославов Георгиев не употребява правилно и коректно материалите от Лора Костова Йордакиева и тъй като правейки филма, абсолютно забива в странна посока, то от екипът му по създаването на филма, си тръгва Стоян Димитров – видео-оператора и втори сценарист, който като вижда неправилната интерпретация на Георги Георгиев и като вижда, колко погрешно се ползват материалите на Лора Йордакиева, просто се отказва от пародийната версия на филма, която (почти) се постига накрая и която няма вече облика, който е следвало да има като голяма първоначална идея. Лора Йордакиева също се отдръпва от филма и тъй като във филма е опорочено ползването на разработката й която е написала, то Лора Йордакиева публикува в отделна книжка своята разработка за филма „Духовен Апокалипсис“, за да се защити авторското й право; и за да се види ясно красивата идея и буквалната й авторска разработка. Респективно, накрая Лора Йордакиева (също като Стоян Димитров), генерално се отдръпва от филма и вече не е съгласна, да се употребяват материали с нея и от нея, но въпреки това, създателя на филма Георги Светославов Георгиев, използва за филмът си материали от Лора и то в неправилен изкривен контекст. 2). Георги Светославов Георгиев решава да направи книга със заглавие „Защо е важно да знаем какво се случва с живота след смъртта“ (извиняваме се за изпуснатото ‚със‘ в заглавието, но така автора е записал погрешно заглавието; тук се цитира дословно). За създаването на тази своя книга, Георги Светославов Георгиев също иска да използва материали от книгата на Лора Йордакиева (Махатмадеви) - „Махасамадхи. Книга на Великото Освобождение“. Без позволението на авторката на книгата, Георги Светославов Георгиев е ползвал огромни пасажи от книгата на Лора Йордакиева. Вкараните материали от книгата на Лора, са в изкривен контекст и са моделирани на моменти; към (уж) цитираните слова на Лора Йордакиева (Махатмадеви), автора Георги Светославов Георгиев е дописвал думи (уж) на Лора, които нямат общо с фрази и изказвания на Лора Йордакиева, но Георги Георгиев прави това, тъй като изкривява контекста на думите на Лора, за да пригоди изказвания на Лора към своята погрешна интерпретация на онова, за което той пише. Това е неправомерно действие и то изменя автентичността на материали на Лора Йордакиева, за които (в случаят) не е и давано позволение, за да се използват. Ние (хората от екипът на Лора Йордакиева), сме разбрали, че Георги Светославов Георгиев копнее да бъде Просветител и е човек, който просто много иска да проповядва, но се пробва да го прави, преди сам да се е научил. Той няма Знанието, но иска да Го изказва. Това е човек, който иска (както е Лора Йордакиева), да бъде Духовен лидер, но той не е. Той е интерпретатор с изкривени възгледи, който остава неясен и неразбран от хората, тъй като е объркана душа. Това е човек, който използва разработките на Духовно зрими, за да се представя с тях, но тъй като той не е в съответствие с Божественото и понеже е в невежество, той интерпретира погрешно Словото и на свои ред, разпраща погрешна и объркваща информация към хората (към публиката). Разбира се, човекът от среща е свободен да проповядва каквото си иска! Нека пише това, в което вярва! Ние само желаем да огласим факта, че въпросният Георги Светославов Георгиев е човек, който използва (при това некоректно) материали на Лора Йордакиева за създаване на свои книги и филми, като освен това, изкривява съдържанието на написаното от Лора (Махатмадеви) и интерпретира погрешно написаното от Лора; слага го в изкривен контекст. … За сътворяване на още свои неща, явно и за в бъдеше, Георги Светославов Георгиев няма намерение да се откаже да ползва материали на Лора (Махатмадеви) и пак да дописва фрази на Лора, които тя не е казвала и да прави погрешна интерпретация на авторският труд на Лора Йордакиева. Ние решаваме, че е важно да се оповести това, тъй като е сериозно некоректно отношение и е изключително неморално. Ние (екипът с дейци около Лора Йордакиева) имаме огромна нетърпимост към хора, които дръзват да ползват материали на Лора Йордакиева и името на Лора (Махатмадеви) за цели не според етичното. Държим публично да се знае, че въпросното лице Георги Светославов Георгиев, употребява без съгласието на Лора Йордакиева нейни трудове и сътворява интерпретации, далеч от верните идеи на авторката.
Нередност относно неправилно цитиране на
Лора Йордакиева (Махатмадеви)
Екипът с дейци около Лора Йордакиева (Махатмадеви), се считаме за длъжни да оповестим следното: гражданинът Иван Николов Георгиев (познат с псевдонимът Принц Папа Жан), който е родом от град Асеновград, (но от години живее в град София) е употребявал в някои от своите книги, цитати на Лора Йордакиева (Махатмадеви) без съгласието на последната. Освен това, Иван Николов Георгиев (Принц Папа Жан), видоизменя силно изказванията на Лора Йордакиева и ги премоделира с оглед на това, да се самовеличае и възхвалява фалшиво; а също и да прикрие свое тъмно деяние, което е извършил в миналото. Иван Николов Георгиев (Принц Папа Жан) също така, (в някои случаи) е писал сам изказвания, които представя като (уж) изказвания на Лора Йордакиева и тези слова, нямат нищо общо с думи на Лора (Махатмадеви). Иван Николов Георгиев (Принц Папа Жан) е известен художник и поет, който силно изменя автентичността на цитати на Лора Йордакиева и сам пише такива, като в книгите си, ги публикува фалшиво от името на Лора (Махатмадеви), но това не са изказвания на Лора Йордакиева! За тази нередност се знае, и тя е забелязвана при публикации на Принц Папа Жан и при интервюта с този човек. Иван Николов Георгиев (Принц Папа Жан) всъщност паразитира около името на Лора Йордакиева и представя Лора като своята голяма любов. Лора Йордакиева (Махатмадеви) е за Принц Папа Жан най-голямата муза в творчеството му, която е изобразена на платна от художника и на Лора, са посветени не малко книги (предимно с поезия) от Принц Папа Жан. За Принц Папа Жан, Лора Йордакиев е голямата любов (както сочи самият Иван – Папа Жан); но това, че Иван Николов Георгиев (Принц Папа Жан) приема така Лора Йордакиева (за своя най-силна муза и за голямата си любов) е само в съзнанието и във въображението на самият Папа Жан! За Лора Йордакиева, въпросният Иван Николов Георгиев (Принц Папа Жан) не е (и никога не е бил) любов (особено пък, най-голямата) – т.е. няма взаимност и каквото е в желанията, мислите и съзнанието на Принц Папа Жан, си е само така у Папа Жан! Лора никога не е споделяла същото и никога не е имала връзка с Папа Жан! (Но, има една силно негативна случка в миналото /1996 г./; случка между Иван Николов Георгиев и Лора Йордакиева, за която случка, малко по-късно /през 1998 г./, Лора разказва в своя книга /макар че, се опитва да предаде текста си под леко скрита митологична форма/, но всъщност в книгата ясно се чете информацията за случка, в която е извършено сексуално посегателство към Лора; ето защо, Лора никога не е възприемала един жесток агресор като своята голяма любов, както той всъщност назовава Лора; ситуацията е друга, и няма как да наречеш насилието … любов)! … Освен това (както вече бе споделено), Иван Николов Георгиев (Принц Папа Жан) цитира неправомерно и без съгласието на Лора Йордакиева нейни изказвания, като изкривява контекста им и им поставя друга интерпретация; като дописва фрази или изтрива буквални слова на Лора, за да премоделира оригиналното изказване на Лора. Папа Жан също така, пише сам някакви изказвания, които обича да представя като думи на Лора, но те не са! Съмнително е, ако в издание на Принц Папа Жан се види цитат от Лора Йордакиева, тъй като в доста от случаите, може написаното въобще да не представлява(т) реални думи на Лора, и това е важно да се знае! Реакцията на Принц Папа Жан да действа по този начин, много пъти се дължи на това, че самият Иван (Папа Жан) иска да прикрие нещо нередно от своето минало (което е причинил на Лора), а също и, защото Папа Жан цели самовъзхвала и не рядко пъти си изписва слова под формата на изказвания, (уж) изричани за него (от известни хора), които са го почитали. В последната група влиза и Лора (за съжаление), и ние разказваме за това, за да е ясно, че Лора Йордакиева няма общо с подобни писания, които показва Принц Папа Жан! Това е некоректно отношение към Лора Йордакиева, за което ние (екипът с дейци около Лора Йордакиева), държим да се знае!
Признанието на Принц Папа Жан
(част 1-ва)
Забележка: този материал, има връзка с предходната статия „Нередност относно неправилно цитиране на Лора Йордакиева (Махатмадеви)“! Да се вземе под внимание и горният текст, когато се чете този! Материалът има връзка и със статията „Писмо от жертва на сексуално насилие към нейният насилник“ която е показана тук малко по-напред (в Статии за Лора). Статията „Писмо от жертва на сексуално насилие към нейният насилник“ представлява писмо, което е писано от самата Лора Йордакиева (Махатмадеви) към художника Иван Николов Георгиев (Принц Папа Жан); за това писмо, се споменава надолу в текста и ето защо, тук се сочи връзката към него и се сочи, къде то е публикувано.
След много трудно възобновена връзка (поне за кореспонденция под някаква форма); след много трудно възобновена връзка през април 2013 г.; след много трудно възобновена връзка от страна на Иван Георгиев към Лора Йордакиева, ексцентричният художник и поет Иван Николов Георгиев, ползващ творческият псевдоним Принц Папа Жан, изключително често пише писма на Лора Йордакиева (Махатмадеви) и често й праща написани за нея поеми и стихове (от него – Папа Жан). На 14 декември 2017 г., Принц Папа Жан пише към Лора импресии за времето, прекарано с нея през 1996 г. - (пише за нощта на проявеното от него /от Папа Жан/ насилие към Лора – това е жестока случка на сексуално посегателство към изключително младата /тогава девойка/ Лора, за която случка, самата Лора Йордакиева е разказала в своя книга, която се казва „Махатма сутра. Книгата на Великият Дух“, в изданията на книгата от 1998 г. и от 2004 г.). Принц Папа Жан е записал спомени и впечатления от онази кошмарна (за Лора) нощ, когато той (Папа Жан) жестоко наранява Лора. Записаният текст от Папа Жан е направен като есе с привкус на поезия. В написаният от Папа Жан материал, се съдържа истината, отразяваща вярно нещата. По много особен начин, самият Принц Папа Жан описва доста ясно това, което е станало между него и Лора през 1996 г. Наистина в това, коетоИван Николов Георгиев (Принц Папа Жан) изпраща на Лора Йордакиева, са отразени импресии за времето на 1996 г., когато Папа Жан среща Лора; от една страна, Папа Жан е записал как вижда и светоусеща Лора (която наричат Девицата и Гарвана; която на моменти и Принц Папа Жан назовава така); а от друга страна, Папа Жан разказва доста ясно, какво точно се е случило в нощта на проявеното (от страна на Папа Жан към Лора) сексуално насилие. Папа Жан е написал текст, който на 14 декември 2017 г. изпраща на Лора (в Америка) в писмо, и счита това за част от творчеството си. Материала който е направил Иван Николов Георгиев (Принц Папа Жан) е считан от автора за нещо много специално в неговото творчество, с което самият автор Принц Папа Жан, иска да се похвали и да го покаже. Този материал всъщност е важен с това, че действително отразява самата истината за станалото между Принц Папа Жан и Лора Йордакиева (през ноември 1996 г.) и е важен, защото е написан от самият насилник и е пратен на неговата жертва. След толкова години, Папа Жан говори с Лора свободно за всичко и й показва какво е написал за 1996 г. – за (тогава) тежката и кошмарна за Лора Йордакиева нощ и за (тогава) най-прекрасната нощ в живота му (както сам я нарича Папа Жан). Просто, Принц Папа Жан е направил значим (според него) авторски материал и го изпраща на Лора Йордакиева, за да види Лора неговото творчество; а и за да й покаже на Лора, колко вярно е описал всичко за случилото се между нея (Лора) и него (Папа Жан). В ел. писмо, Папа Жан пише към Лора Йордакиева, следното:
„Мила и прекрасна Лора, аз съм писал доста неща за теб; за някогашната ни среща през 1996 г. и за първата картина, която ти нарисувах. Аз и сега пиша за теб! Правя компилации от написаното преди и дописвам още неща сега. Получава се интересно. Намерих стари файлове – записал съм от преди, разни неща. Събирам ги в едно с онова, което пиша и сега. Отново съм гений! Ще ти покажа части. Много те обичам! Не излизаш от мислите ми. Целувам те! Обичам те завинаги! Виж това от мен:
ЛОРА ГАРВАНА (ДЕВИЦАТА) – НАЙ-ЛЮБИМАТА И
ПРЕКРАСНА ЖЕНА НА МАЕСТРО ПРИНЦ ПАПА ЖАН
Лора! Тя бе невероятна жена. Влюбена във Философията като мъж. Увличаща се както по западното, рационално, така и по източното и мистичното мислене. Поведение: медитация и множество духовни техники. Поведение на свръхчувствително, малко ексцентрично момиче. Разсъдък: точен и аналитичен. Разсъдък на една разумна личност, по-скоро на мъж, отколкото на жена – толкова точна, силна, мъдра и зряла. Юношеска дързост. Понякога детска поривност. Невинна. Чиста Девица. Най-невероятната и привличаща жена. За мен, Лора винаги ще си остане такава, каквато я нарисувах! Тя е мило миньонче и сякаш, не точно човек!. Нарисувах я с маска на лицето, защото така и не успях да проникна по-дълбоко в нея. Когато рисувам портрети, подобно на А. Швец, винаги рисувам ‘материалната‘ и ‘размазаната, астралната‘ проекция на лицето. Освен това, върху всеки портрет, рисувам и биоенергетичният портрет-ореол, който умея да забелязвам. Добавям ‘портретите на формиращото минало‘, ‘портрета на възможното настояще‘, ‘равнината на духа‘, ‘душевното излъчване‘, ‘етерното взаимодействие между лицето и битието‘. Всеки портрет, който рисувам е най-малко пет слоя, и е гледан от няколко различни гледни точки. Никога не съм пропускал да предам животинското и Божественото у човека, освен в два портрета. Единият е на Цар Симеон II-ри, в който ми се видя неуместно да гледам животинска страна, както в останалите хора. Другият е портрета на Лора Гарвана, защото Лора с нищо не наподобяваше на нито едно земно същество. В нея няма мръсна животинска природа. Тя е Дева. Понякога се питам, ‘дали Лора не е извънземна?‘. За мен, тя е Божествено създание – такава я видях (Девица). … Изброих всички видове портрети, които виждам в едно лице, и как ги отразявам на платното. В това лице на Лора Гарвана, видях една-единствена проекция; пластовете бяха слети; тя бе цяла – нарочно, като заключена зад маска; скрита, защитена, бяла … Поисках да я нарисувам. Ала погледът ми на художник, отстъпи пред погледа ми на ненаситник и прелъстител. Така, погледнах я Лора тогава. Прелъстителят у мен, се взря в нея. Лора ми каза, че ‘той изобщо не я улавя‘. Знаех това. С този поглед, съвсем не исках да я ‘уловя‘. С него исках, направо аз да я разкъсам! Да я притежавам! Да я имам! Да я любя! Обичам я завинаги! И искам да я облизвам и да я обладавам с агресия и нежност! Тя долавяше това и се боеше. И с мен, внимаваше тогава …
В година 1996-та, когато се запознах с Лора, някой ми спомена прякорът й – името й на отговарящо тотемно животно, (дадено й от индианците лакота) и аз чух, че тя е Лора Гарвана. Символизма на Гарвана, ме изпълни със своята значимост: Жена Войн, (и то сякаш извадена от мистиката); голяма философия и сила; Лора - Божествено присъствие и жена, от която струи тотален ерос и вълшебна красота; жена, която излъчва убийствена страст и едновременно с това, непорочност; жена от най-висша класа, с престиж, докарваща до лудост мъжа с тяло, но и мъдра: Жената Философ.
За нея, аз не бях човек (позна ме като Звяр). Тогава, тя го каза. Говореше за Богове, за някакви Учители. Не искаше да ми даде интимност, но как да я оставя?! В миговете, още преди да я докосна, тя изрече, че ‘човек, не може да я има; че, аз виждам в нея тяло, а тя е друга – (бяла, цяла, на Духа е)‘, и не даваше интимност. Но, аз съм Хищник и посегнах грубо! (Как да я оставя)!? … За нея, аз не бях човек. В мен, тя видя стихия. Познала беше Звяра. И плака в ръцете ми с молба ‘да я оставя‘, и бе във гърч молитвена, ранима, малка, но как да я оставя?! Тя е всичко, което аз (и всеки мъж) харесва; и прелъстителят у мен, я пожела безумно. Нападнах я тогава …
Във порив бях! … Натисках здраво, въпреки молбите й! Тя давеше се в мъка, а аз – насищах се изцяло … Във порив бях! … Натисках здраво! …
След часове, я нарисувах. Нарисувах я - с тази маска-лице, което видях безумно красиво неземно; а сякаш, маската я пази; и, Хималайските учители … Незабравима беше Лора и се попитах аз, ‘дали пък, не е извънземна?‘; и уж със нея бях тогаз и грубо аз я обладах, ала не стигнах аз до нея … не можах! … Опитах се да бъда аз, да я прониквам с бурна страст, ала Учител (Господ) бе във нея. … Маската я пази. Не стигнах аз до нея. За туй й викам, ‘че е извънземна‘! Това бе чудо, вместо аз, наистина Учител (Бог Шива) бе в нея.
Със Лора съм в мистичен свят. Обърна всичко тя във мене. … Тогаз не съм очаквал – премигнах аз, и мигом тя изчезна! Скрила се беше от мене! И като птица отлетя, като незнаен Гарван; а бе до мен Девица!
Не спях години! Във сънят си скачах аз и будех се, че искам нея! Въздигах се чрез нея! И летях! И правих опит, да я търся не веднъж. Но, тя бе като видение! Появи се в живота ми като чудо и мигом се изпари; просто изчезна!
След седемнадесет години от тоталното изчезване на Лора (напълно незнайно, как го направи), аз успях да я открия чрез интернет отново, и този път завинаги я исках моя. Написах й писмо и жаден чаках … молех се, и … тя се отзова – отвърна ми; написала бе голям отговор за мене. Когато го видях, разтресох се изцяло. Срази ме прямата й дума и как е писала за 1996-та г., за нощта, която бе денят на живота ми, но Лора беше писала с тъга и с тежка болка (насилена от мене) … Да, то всичко бе така, както тя го е написала със мъка, но исках я за себе си неустоимо; безумецът във мен тогава, с копнеж посегна на жената-Дева! … А днес, тя разказва ми за нашто общо минало – написа ми словата по директен начин. Отговорът й ме впи със студенината, с истината и със топлотата. … И онемях от паметта й ясна и от думите й точни, и после, аз помолих я за прошка!
Започнах нова серия портрети на Лора. Рисувам. Пак нея. Жената! Тя стана моя муза за цял живот! Плених се! … Сега обаче, след седемнадесет години, тя не дойде до мен, писмо като й пратих! Не се показа! Не се появи ни за миг физически; и не остана пряко до мен с плътта си. Още преди, тя си бе тръгнала изключително бързо, като бе покрила следите си, тъй като е вярвала, че не бива да има отношения със мене (както чух аз днес, че й е казвала душата)! Лора не позволява да я докосват; не дава никой да я има. В миналото, от мене тя се скри; а днес, тя така и не ми се показа.
Нашата нощ (от ‘96-та г.) й тежи, а аз обратно на нея, съм възрадван в душата и в телата ми – в чудовищното и в земното ми тяло! Звяр съм бил за нея аз, наистина тогава! Но, не съжалявам нито за миг за онова, което имах с нея! Ако аз не взема сам, няма как да имам нищо от нея! Няма как да я имам нея, Жената, Девата на чистотата! Отношението ми към нея, го имам същото и днес! Пак бих я разкъсал нея, Едната! …
Всичко е голяма и незавършена приказка на човешкото ни, на моето зверско и на Божественото ни прераждане. Историята ни е неповторима; случката някога – необикновена, почти немислима. Лора е Девата на чудесата! За мен, Маестро Принц Папа Жан, Лора е най-неповторимата и обичана жена в живота ми. Като сияние на красотата!“.
Признанието на Принц Папа Жан
(част 2-ра)
С оставеният горе текст, Иван Николов Георгиев (Принц Папа Жан) ясно признава и правилно описва истината за своето деяние от 1996 г., което (деяние) е имал към Лора Йордакиева. Това е много силен текст за Лора (Махатмадеви), защото съдържа (нещо като) самопризнание от Папа Жан за постъпката му към самата нея (към Лора Йордакиева). Принципно, това е постъпка, която Папа Жан старателно се опитва да крие от външният свят, но горе в авторският си текст, Папа Жан все пак е описал отчетливо, какво се е случило през 1996 г. между него и Лора (Махатмадеви). Всичко е написано всъщност към Лора (и е за Лора), но понеже Иван Николов Георгиев (Принц Папа Жан), го смята за върха на творчеството си, то той за това изпраща своят материал на Лора (за да й покаже, колко добре и колко вярно пише); но също така, Принц Папа Жан в последствие, показва тези свои авторски текстове на приятели, на близки, на роднини, дори на негови другари журналисти. Тук се направи изказване (за тези авторски текстове) в множествено число, защото към горният материал, пратен от Папа Жан към Лора на 14декември 2017 г., на следващият ден, Папа Жан добавя и втори написан материал (т.е. материалите са два). На 15 декември 2017 г. Папа Жан (продължава да) изпраща в пощата на Лора още писма, като първото и най-важно нещо, което Папа Жан пуска към Лора тогава, това е още едно стихотворение, което е написал и посветил точно на Лора Йордакиева (Махатмадеви) и за което твореца Принц Папа Жан, обяснява: „Това стихотворение, заедно с текста от вчера, са най-важните неща, които някога съм ти писал, Лора! В тях, аз съм излял душата си и никога не съм бил по-искрен!“. От пуснатият към Лора Йордакиева материал се забелязва, че (дори за самият автор на текста) най-вълнуващо е признанието на Папа Жан за нощта на насилието извършено към Лора, и колко трезво, самият Принц Папа Жан е разказал всичко. Папа Жан, споделя на Лора: „Сега ще видиш моето стихотворение, което аз, Принц Папа Жан, определям (пред теб Лора) като най-важно в моето творчество; то е посветено точно на теб. Ето, това е за теб, Лора …
ПЛЕННИЦА В НОЩТА
Набъбнал до болка от твоето присъствие,
аз не устоях и ти скочих, Девице!
Не устоях! Направо, щях да се пръсна!
Стисках те, мачках те, удрях те, и те вързах
с груба стара вратовръзка, която изнамерих.
Ти не очакваше, но аз стегнах те отгоре, и
възел в тебе врязах силно, защото
те поисках моя …
Знаех, че в действителност, ти не би желала
да си моя, но въпреки това, направих туй,
що ми сочеше нагона.
Привързах те за рамката на своето легло,
копнеейки, да те любя жадно и в страст!
Фалоса ми еректирал до безумност,
пожела в тебе да потъне;
в тебе Лора, да потъне!
Неустоимата ти сласт, ме викаше омайно!
А, гърчеше се ти, и молеше ме ‘аз да те оставя‘,
но как? Как мога?! Аз повече от всичко,
те желая! … Молбите ти от Бога чути,
за себе си, аз гръмко заглушавах,
защото те копнеех и избрах.
Опипах страстното ти тяло –
ти, абсолютно идеална Лора,
чрез теб споходи ме страстта,
и въпреки, че плачеше ти, и толкова
дълбоко ме помоли ‘да те пусна‘, аз
изобщо не можах … и скочих ти отгоре!
Поривността ме тласна и с мъжки апетит огромен,
разтворих нежните бедра, и исках да потъна
жадно във Жената! … Каква магия е това!
Какво си ти, Голямо чудо! Ти си и Девица и Жена!
Невинна си и чиста Дева, но Лора, ти си и Жена!
Така горещо ме помоли и плака ми в нощта;
не искаше да те докосвам и гърчеше се
да те пусна, но аз изобщо не можах!...
Мърсувал съм с Ириня, считайки я грешно
нея за Богиня, но всичкото това, бе само до мига,
в който глупава Ириня, ми доведе всъщност
истинска Жена! Тя, доведе ми Богиня!
Глупавата тя, доведе теб до мен, а мен наричаха
‘глупак‘! А мислеха ме мен, за дребен и незрящ!
Поиска Ириня, да запознае теб с мен, за да показва
как рисувам нея; но аз видях те теб и мигом осъзнах,
че ти си моята гореща Муза; че ти си моята Жена!
Че ти реално, си Богиня!
Единствена си, Лора!
Как бил съм сбъркал, да бъда в миналото със жена,
която го изискваше от мен; и как се бях объркал
силно от това! … Но, съдбата ми доведе светлина!
Съдбата ми доведе Девата; доведе теб до мен,
Девице сладка! И аз разбрах, как в миналото съм
грешал, да бъда със жена, за мене чужда, която
е фалшива, и натякваше, че ‘за мен е само тя‘.
И тя поиска, аз да я боготворя, и само нея да
рисувам; и само с нея, аз да ‘спя‘! Ала за мене,
само тя не беше … единствена, не беше тя!
Не, само тя, не беше! … Със нея като бях,
аз бях тогаз и с други. Обичам да докосвам аз
плътта; и хиляди жени, погълнах; а те, погълнаха
плазмата от фалоса ми пълен. С тях бях – с тези
жени безумни, а и с Ириня, която е царицата на
разврата (над всички развратници други), и
дохождаше до мен сама. Обсебваше ме и
заклеваше ме тя, че ‘за мене няма други, освен
нея‘; закриваше ми погледа за други и вярваше,
че пази ме от други, но то, не бе така … Аз бях и
с други! Копнея винаги плътта. С безбройно
много други жрици аз съм бил (и бях), а тук ще
кажа аз и туй, че и за теб, Ириня много се обърка.
Тя с мисълта, да ти покаже, как съм я изографисал
на платна, доведе теб до мен!
Тогава, аз разбрах, че тебе искам точно Лора!
Теб искам да рисувам и с тебе, аз да ‘спя‘!
Не искам аз жена, която сама дохожда, та да я
онадя; не искам аз жена, която търси с мене да
мърсува; а аз, избрах Девица; избрах си чистота!
Харесах те веднага! И дебнех миговете, кога аз
тебе ще те видя; надявах се, да искаш ти, да зърнеш
моите платна; да те привикам аз, да видиш мен
твореца; да видиш Папа Жан; да видиш, аз какво съм
нарисувал; да дойдеш ти, да видиш парещите ми
платна; защото те, те викаха! Те те викаха, Лора!
Аз те призовах чрез тях, за да те уловя в капана на
мъжеството си! В капана на мъжеството си, Лора!
Невинна, малка и чиста Девице, о, дете от светлина,
ти обичаща Изкуството, о, ти истинска запазена и
прекрасна Жена, аз на теб благодаря, че
доходи да видиш моите произведения. Дойде при
мене ти, а аз започнах да те пазаря, за да те нарисувам!
Ала, ти не искаше това, защото ме усети, че те копнея
нуде, не заради творба! Усети мен, че аз те искам гола,
за да те претворя, но … първо в леглото си!
За да те претворя, първо аз като Жена!
О, исках да те нарисувам! Копнеех и това, но исках
първо тебе, като моя (най-скъпа) Жена! …
Каква магия е, избрах си не развратната мръсница,
а аз избрах за себе си Девица! Избрах аз тебе, Лора!
Теб искам за моя Жена! … Когато те видях, тогаз
разбрах, че не копнея аз жена, която сама ме търси
и която сама дохожда ме, изисквайки със мене да мърсува;
разбрах, че аз за мен искам Жена, която е сияйна, чиста;
която е като роса; която не е опетнена …
Теб поисках, Лора! Ти мила, нежна, мъдра, топла и чиста
Девица, и свита в свян съвършена, си истинската Богиня!
Богинята, си ти! Ти си истинската Жрица на любовта!
Веднага го видях! А бях объркал, че
Богинята е друга … Но, се оказа, че ти си!
Плени ме твоята реална чистота, о, Лора!
А погледа ми търсещ сласт, откри в теб и друго –
видя в теб Жена! Ти, Духовнице, си Дева от светлина;
но, ти си и най-сексапилната Жена! … И аз, те пожелах!
Намерих начин, до себе си, аз теб да доведа. Как търсех
път до теб, и открил трепета ти по Изкуството, аз как извиках
те, за да покажа и на теб, какво съм нарисувал!
Показвах ти платна след платна, и ти предложих накрая, да те
нарисувам. … Свенлива, ти отказа, ала тогаз, аз все по-силно
закопнях твоите дрехи да разкъсам, за да докосвам аз плътта.
Да докосвам плътта ти, Лора; да те имам цялата!
Ти искаше, веднага да си тръгваш (усетила у мен мъжа), но
с малко закъсня … Заключих те, и те притиснах аз, за да си моя!
Ти трябва да си моя, нали избрах те аз! …
Поисках сексуалността ти, преплитаща се във Духовността ти;
поисках чистотата ти, и да си само моя …
А ти, ми плака … и се бори, за да не поемеш моят огнен фалос!
Но, аз те исках! Аз винаги те искам! Ти, Ерос в женско тяло!
Ти Жена, в едно с Девица! Ти, Светица! Ти, Богиня! Ти, Лора,
която за мен си Една! Ти, Мадона сияйна! Ти пищна едрогърда
омайнице с набъбнали зърна като пъпки, които жадувам да захапя!
Ти с най-сладката стегната кожена цепка, която разтваря отворче
на най-дълбоката сласт! Ти с козинка, в която примирам да
се изгубя! Ти Моралнице, която невярно изглеждаш като най-грешна,
но си най-чиста и най-прекрасна Жена! Ти, Дево от злато!
Ти Лора, която не можах да пусна, защото
не е възможно да ти устоя …! Ти, която изкопнях да онадя здраво!
Ти, плачещата и мъчещата се от мене да се освободи, аз теб
разтворих и с набъбналият си до болка фалос, проникнах …
и … аз тогава се родих! Тогава, аз бях! За мене, ти си Чудо!
Девице, теб измъчих, но аз не можех да те пусна! Не и теб!
Голямата ми страст, любов и тръпка, си ми ти! И, си моя Муза!
Такава си ми ти, Лора! И аз, не можех да те пусна! …
Горещо плака ми в нощта, но няма да те пусна! Ни тогава,
ни сега! Защото, ти си моя! И аз, ти сложих моят отпечатък!
И аз, съм в теб завинаги! …
Оставаш моя!
Позна ме, Демон! А Демона, видя у теб Жената своя!
Видя Едната, която е избора му за вечни времена!
Погълна ме със чистотата си, Девице! Не се учудвай, че те
искам да си моя! Искам, да си моя …
Всякой си избира най-доброто, а аз познах те
съхранена, чиста, недокосвана, етична и …
избрах те аз за мен със тая непорочност!
Ти си избора ми, Лора! Ти си Жената, която със свян, пожела да
избяга от мене; ала аз за себе си, исках точно това. Аз искам теб!
Не исках аз жена, която сама ми се предлага, а искам тебе, Лора!
Искам Жена, която е истинска! Която си е баш Жена, но се пази
да не я видя и да не позная у нея страстта; но, аз те видях Лора;
у теб видях и Девица, но и Жена! Моята Жена, Лора!
Ти си моята Жена! (Поне така, го вярвам аз)!
Видях те и избрах те! И приклещих те в нощта, и те направих
моя пленница. Направих те пленница Лора, за да те имам!
Стоновете ти, молбите ти и твоите ридания, за ‘да те пусна‘,
о, те отекват в мен, и още скачам в сънят си за грешката си
(как заключихте те, как те вързах, и как със тебе бях) …
Но и на смъртен одър, аз ще моля Бог за прошка за всички
мои грехове, освен един; освен за един, Лора! Освен за нощта,
която бе денят на моят живот! Освен за нощта, в която аз те
задържах като своя пленница, Лора! Като своя пленница,
за да се заситя чрез тебе Девице; да заситя животното в мен,
и да имам и аз най-сетне пълната наслада. Нагона е по-силен
от мене! Той ме накара така! Аз исках (и искам), точно
с тебе греха! Точно със теб, Лора! …
Открих освен това, че бидейки със тебе, аз се вписвам и за
Вечността, на която, явно ти принадлежиш и в която, всички
ние мечтаем да бъдем, ала не можем, защото сме грешници! …
Безсмъртен с теб останах аз, единствено в този акт, в който
те плених; и знаех аз, че с мен не си наистина, но туй бе моят
миг, в който имах повече от всеки друг, и в който аз докоснах
онова, което изкопнях от първият момент, щом теб те зърнах!
Щом теб те зърнах, Лора! …
Дали глупак съм аз наистина или аз съм този, който ще се
смее последен?! Дали съм социално зависим, както набеждава
ме Ириня, или постигам мойте цели?! Дали загубвам аз една
жена, която сама ме търси и иска … или откривам друга Жена,
която според мен, си заслужава?! И която, не ме е избрала и аз
знам, че я нямам в действителност; но заради която, съм готов да
се откажа от всяка друга само и само, да проимам мечтаната поне
за миг! Поне за миг, да имам тебе, Лора! … Дори насила, но да те
имам поне за миг, Лора! (Дали някога, ще ми
простиш?! Дали ще ми простиш, Лора?)! …
Дали глупак съм аз наистина или съм аз с чувствителна душа, и
въпреки, че бях притискан и обсебван от една жена, намерих
точно своята, която си поисках сам ...
Дали глупак съм (както казват) или съм този, който като те видя
и като зърна светлината, дори през демоничното си тяло, видя за
миг и свойта светлина?! Дали изгубен съм, Лора? (Дали някога, ще ми
простиш за туй, що ти причиних?! Дали ще ми простиш, Лора?)!
Не бях със теб, за отмъщение на друга! Аз бях със теб, защото исках;
защото аз го исках (и го искам), Лора! Но (въпреки, че съм глупак),
аз знам и осъзнавам, че теб те нараних, Лора! Теб, която най не бива!
Теб те нараних, като никоя друга! … Но, теб за себе си избрах! А знаех,
че ти не искаш мене, защото за тебе, любовта е нещо друго! Ти мен видя
ме като Демон, а Ангел си на Бога. Посегнах, за да взема твойто девство,
и исках не да отмъстя на мръсницата, която все ме търси; а посегнах към
теб, защото аз наистина искам теб, Девицата! …
Моя любов си, Лора! Ти си моята любов! Ти си моята най-голяма и
истинска любов, Лора! Такава си, защото ти Лора, ти наистина си
любов! … (Дали някога, ще ми простиш за туй,
що ти причиних?! Дали ще ми простиш, Лора?)!...
Това е изповедта ми пред теб, Лора! Пред теб, която наистина ме плени!
Единствена за мен си, Лора! …
В проблясъка между геният и глупака (за каквито ме смятат), аз
ти написах мойта ода, в която
ти признавам любовта си! Любовта си към теб, Лора! …“
Това беше стихотворението на Иван Николов Георгиев (Принц Папа Жан) написано за Лора Йордакиева (Махатмадеви), което наистина, (сякаш) изповядва Папа Жан пред Лора. Разбира се, тук се посочва, че се иска прошка, но дълбоко в себе си, Лора знае, че за исканата прошка, Папа Жан не е искрен, (тъй като Лора познава самият Папа Жан) и ето защо, непростимата постъпка на Папа Жан към Лора, не може да бъде приета. … За самата Лора Йордакиева обаче, двата написани материала от Иван Николов Георгиев (Принц Папа Жан), които са представени тук в статията „Признанието на Принц Папа Жан“ (в част 1-ва и 2-ра), се явяват наистина важни, тъй като чрез тези направени от Папа Жан материали, автора абсолютно сам разкрива това, което някога се е случило между него и жертвата му. Това е съществено самопризнание, което една жертва намира за значимо да покаже и така, да има (някаква) справедливост … дори след толкова години! … Истината е, че би било справедливо, ако нещо така жестоко (ако сексуалното насилие) не се е случило … но дори и това, извършителят да се реши да го опише сам и да го признае … дори и това не е малко …